Докато нашите деца тръгваха на училище миналата седмица, в същия ден в Самарканд се проведе среща на ШОС. Самарканд е вторият по големина град на Узбекистан, старата столица на Тимур Куция, наричан още Тамерлан, а пък ШОС, както всички знаят, е съкращение на Шанхайската организация за сътрудничество. Тя е създадена от Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия през 2001 – скоро след разпадането на Съветския съюз и доста преди България да стане член на НАТО (2004) и Европейския съюз (2007). Забелязахте ли как в двайсетина думи очертахме две цивилизации и успяхме да се присъединим към едната от тях? Две цивилизации, гледащи се изпод вежди през вековете – християнската ойкумена и степните пълчища, които от време на време се изсипват върху нея като билярдни топки. Знаете ли теорията за билярдните топки? Според нея степите се обитават от аморфни племена. Когато се случи добра година за някое от тях и има достатъчно храна, това племе се размножава. И тъй като човекът винаги се е размножавал повече отколкото трябва, въпросното племе тръгва да граби съседите си. Съседите се втурват да бягат точно като разбити билярдни топки – едни изместват други, докато последните се изсипят в Европа. Там обикновено ядат бой и се връщат обратно, като в целия този процес на войни и кланета са регулирали числеността си. Изсипват се в Европа под различни имена, но става дума за едни и същи хора. Между другото, подобен е механизмът на появата на кан Аспарух край Онгъла. И мен не спира да ме мъчи мисълта кои сме ние – последна билярдна топка на степни нашественици или пък кротки и цивилизовани римски граждани, които все още не могат да проумеят какво им се е случило и озадачено цъкат с език. Както и да е.
На срещата в Самарканд миналата седмица, разговорите, покрай общите приказки, са се въртели около войната в Украйна, погледната не иначе, а именно като сблъсък между тези две цивилизации. Като палави деца, които си играят на мама и татко, когато истинските ги няма. А защо ги няма истинските мама и татко? Отишли са на гости, излезли са с приятели на кръчма, заминали са по работа или просто са умрели от старост и изтощение? А тийнейджърите са открили, че вече не са деца и пробват дали ще им станат обувките на техните. Има нещо символично в това, че ШОС е създадена в първата година от новото хилядолетие, сякаш за да ознаменува залеза на старите господари, изгнили в гордостта си.
Самаркандската среща, след като всички си обещаха, че ще направят света по-добър, завърши с декларация. Тази декларация започва с потвърждение, че ШОС “не е насочена срещу други държави и международни организации” и после следват точки, в които се казва, че страните от ШОС ще си сътрудничат в областта на отбраната и ще създадат “единен списък на терористичните и екстремистки организации”; ще проведат съвместни антитерористични командно-щабни учения “Мирна мисия”; осъждат едностранното изграждане на глобални системи за противоракетна отбрана; противопоставят се на милитаризацията на IT сектора; призовават за спазване на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химически оръжия; обявяват се против надпреварата във въоръжаването в космическото пространство; подкрепят разпоредбите на Договора за неразпространение на ядрени оръжия; искат смяна на правителството в Афганистан. В заключение (и като обобщение) обявяват 2023 за година на туризма (Ей, шегаджии такива! Ами ковида?). А Европейският съюз ще отговори с приоритетна борба против климатичните промени, както стана ясно от годишната реч на Урсула фон дер Лайен. Някой беше сметнал, че досега за зелени глупости Европа е похарчила пари като за 130 нови ядрени реактора.
Очевидно е, че създаденият от Русия и Китай (велики, но все още второстепенни сили) ШОС показва сериозна амбиция за блок против Съединените щати и Европейския съюз. Днес Русия и Китай са дръзновени, защото опонентът видимо отслабва. Докато Европа упорито позеленява (като изключим флага с цветовете на дъгата, който вече плющи и над църквите), това лято Щатите под либералното ръководства на Байдън & Co. влязоха в техническа рецесия, след като два месеца поред отбелязаха спад на БВП.
Но всички тези разсъждения са скучни поради прекалената си очевидност. На мен ми е по-интересно да разглеждам събития като сблъсъка на цивилизациите не като тектоничен сблъсък на бездушни континентални плочи, а като драма с живи личности в ролите. Понякога в самотата на умствената си неувереност си мисля, че не само хората имат душа, но и по-големи от тях единици. Хората се обединяват в семейства, семействата в племена, племената в народи, народите в нации, а пък нациите в цивилизации. Поне сега е така. Невинаги цивилизациите са се състояли от нации. Всички тези неща – от хората до цивилизациите – имат някаква своя душа. Освен това са логични, а логично е всяко нещо, което съдържа логос. Тоест всяко нещо. Цивилизацията също може да бъде разглеждана като личност със свои качества и пороци, със свой характер и ценности, със своя биография. Така мисли и ревностният ницшеанец (макар сам да не се признава за такъв) Освалд Шпенглер. И по тази точка съм съгласен с него, макар че по много други не съм.
Няма нищо лошо нашата цивилизация да залезе. Тази, която ще я смени, в началото ще бъде по-недодялана, но с поколенията ще се ошлайфа. Ще се разглези и ще се разврати точно като нашата. Ще изостави идеите си (страх ме е да кажа “идеалите”), за да ги замени с нещо по-простичко, което не пречи на безметежното потребление. Има обаче два вида рушители на идеи, нека ги наречем условно “атеисти” и “сатанисти”. Първите търсят само на баницата мекото и за нищо не им пука, стига да не ги закачат особено, да не ги карат да полагат усилия и да не им пречат да се чувстват окончателния продукт на еволюцията. Вторите искат да подменят един вид мисловна система с друг, който много му прилича, почти същият е с изключение на главното. Искат да заменят вселенскостта (съборността) с глобализъм и тоталитаризъм. Технически те са едно и също, но по същество нямат нищо общо. С две думи “сатанистите” искат да подменят богочовека с човекобог.
Обаче новите претенденти за световната власт, за тоталния imperium, за тоталната βασιλεία, все още са далеч от идеологическия разпад. Сега те все още са новатори, доколкото новаторска може да бъде контрареволюцията, която според Честъртън винаги се случва в момента, когато ни загорчат плодовете на революцията. Икономическото господство е ясно. Търговското – също. Ще дойде ред и на военното превъзходство. Но това са технически подробности. Важното е, че у страните от ШОС, особено у двете водещи – Русия и Китай – се забелязва отчетливо намерение на променят обществено-политическата система. Те ни повече, ни по-малко, ще заменят либералната демокрация с йерархия от тоталитарен тип. Нищо шокиращо – махалото се клати.
Ще успеем ли да се пригодим към новата система? Със сигурност. Човекът е пластичен, податлив и променлив. Нагажда се към условията и така оцелява. Ето, сега няма да се къпе. Утре ще е друго, докато накрая проговори и перфектен китайски без акцент.
Ей такива глупости си мисля днес. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
