Остър дефицит на квалифицирани кадри, правна несигурност, корупция: за кой ли път вече германските инвеститори посочват тези три фактора като основни спънки пред бизнеса им в България. Казват ли и нещо положително?
Оценките за привлекателността на България като място за инвестиции са значително по-неблагоприятни от средните показатели за региона на Централна и Югоизточна Европа, в който влизат общо 16 държави – десет еврочленки и шест страни от Западните Балкани. В тазгодишната анкета сред обединенията на германските предприемачи в региона са участвали общо 1754 фирми, а оценките, които техните представители са дали за бизнес-климата в посочените държави, поставят България на 10-то място по атрактивност като дестинация за нови капиталовложения – далеч зад отличниците Естония и Полша.
Положителните моменти
Търговията безспорно е най-успешната сфера в българо-германските стопански отношения. 2016 година е приключила с нов рекорд в двустранния търговски оборот, чието годишно изражение е достигнало внушителните 6.66 млрд. евро. Българският износ за германския пазар е нараснал през 2016 с 12% – срещу десетократно по-малък ръст на германския износ за България. Тук е важно да се отбележи, че постижението се дължи в голяма степен на новите германски предприятия в българската икономика, които изнасят почти цялата си продукция за фирмите-майки в Германия. Друг позитивен момент е свързан с положителното салдо от 124 млн. евро на германските инвестиции в страната.
Макар че новите капиталовложения от Германия са с една четвърт по-малко в сравнение с 2015, има обрат в появилата се през 2013 тенденция към изтегляне на вече направени инвестиции в българската икономика. И още едно положително развитие: над половината от германските инвеститори очакват през 2017 подобрение на стопанската конюнктура в България, а на въпроса „Бихте ли инвестирали отново в страната?“ 90 на сто от анкетираните дават положителен отговор – срещу 84% през миналата година.
Основните проблеми
Най-сериозният проблем пред германските фирми в България си остава дефицитът на квалифицирана работна ръка. От една страна над половината от участниците в анкетата на Германо-българската индустриално-търговска камара са доволни от цената на труда в страната, която бизнесът преценява като най-ниската в Централна и Югоизточна Европа, след Албания. От друга страна обаче инвеститорите срещат все по-големи трудности при намирането на нужните им работници и специалисти. Според участниците в анкетата, вина за това носи състоянието както на средното професионално, така и на академичното образование в България, които се преценяват като най-некачествените в целия регион.
Кармен Щрук, заместник-управителка на Германо-българската камара, вижда решението на част от проблемите в дуалното обучение и в разкриването на учебни центрове към някои от водещите германски предприятия в България. Добри примери в това отношение са заводът на „Либхер“ край Пловдив и „Пиринтекс“ в Гоце Делчев. „Но тези две птички пролет не правят”, казва германската експертка.
Друг основен проблем, отблъскващ задграничните инвестиции, е състоянието на българското правосъдие. Тази година германските предприемачи отново дават много ниски оценки на правната сигурност в България, като поставят страната на незавидното 12-то място – между Македония и Албания. И още нещо много показателно: 75% от предприятията, членуващи в Германо-българската камара, изразяват неудовлетворение по болния въпрос за прозрачността на обществените поръчки, а 90% от участниците в анкетата не крият сериозното си недоволство от резултатите в борбата срещу корупцията. За сравнение: в Румъния подобно неудовлетворение са изразили 62% от германските инвеститори.
