Сменяме министър-председателя, но политиката не се променя. Това е основното послание, излъчено от “Продължаваме промяната” с номинацията на Асен Василев вместо Кирил Петков. С този ход от най-голямата, в момента, политическа формация показват, че са способни на гъвкавост, могат да дадат на коалиционните си партньори това, което те искат без да правят сериозни компромиси и въпреки че не са извървели докрай пътя на партийното строителство, представляват една балансирана общност. Или казано с други думи могат да правят ротация на хората си по високите властови нива без това да предизвиква сътресения вътре във формацията.
Всъщност политическата ситуация, която се развива у нас след гласуването на вота на недоверие плюс допълнението, което дойде по линия на изгонването на руските дипломати и служители, изправи “Продължаваме промяната” пред предизвикателството да предложи едновременно работещо и достойно решение, което да даде шанс за конституирането на нова изпълнителна власт в рамките на мандата на настоящото Народно събрание. На ниво личности едно подобно решение би могло да изглежда по следния начин – Асен Василев – премиер, Кирил Петков – министър в новото правителство и възстановяване на Никола Минчев като председател на Народното събрание.
Ако първоначално най-проблемната правителствена формация беше “Има такъв народ” (ИТН), то през последните дни в такава се превърна БСП, причина за което стана изгонването на сериозния брой руски дипломати и служебен персонал от България. Нервната реакция на Корнелия Нинова де факто говори за сложното положение, в което тя се намира като лидер на БСП, както и за обстоятелството, че с усилия успява да се задържи на тази позиция. Тъй като основният мотив на лидера да продължи да бъде такъв е участието в изпълнителната власт, то за да остане този мотив работещ, трябва да изглежда, че присъствието във властта осигурява на Нинова достатъчно възможности да участва във формирането и реализирането на всички политики, които се правят в България, в т.ч. и външната политика, особено когато тя е ориентирана към Руската федерация (РФ). С оттеглянето на Кирил Петков от премиерска номинация Нинова получава формален, но важен за нея аргумент. Пред левия електорат тя ще може да се представя като фактор в управлението и то такъв фактор, който може дори да промени номинацията за премиер поради действия, некореспондиращи с нагласите в БСП. Опонентите на Нинова вътре в партията добре разбират, че става дума само за формален аргумент. Крум Зарков вече каза, че смяната на личности не означава много, щом няма смяна на политиката. Това обаче е анализ, а не лозунг. Анализите се комуникират по-трудно от лозунгите, така че от гледна точка на комуникационно удобство Нинова категорично е с едни гърди пред вътрешнопартийната опозиция.
По време на управлението на кабинета на Асен Василев, Нинова ще продължи да следва това поведение, така че потенциални поводи за нестабилност определено няма да липсват. Не е невъзможно този път Нинова да предпочете да остане в Народното събрание. Повод за тази хипотеза дава искането й чрез гласуване парламентът да наложи на правителството отмяна на решението за изгонване на руските дипломати и служители от България. Ако тя прецени, че по тази тема би била по-ефективна в Народното събрание, няма да е изненада в новия кабинет да бъдат изпратени нейни верни хора, контролирани и отчитащи се пред нея. Разбира се, подобен подход би могъл да бъде критикуван, включително и от вътрешнопартийната опозиция. И в този случай обаче Нинова ще има така важния за нея формален аргумент. По партийна линия лидерът може да иска обяснение от останалите представители на формацията, а в контекста на идеята за разделението на властите парламентът има отговорността и задължението да осъществява контрол спрямо правителството и отделните министри. Ако обаче Корнелия Нинова (като депутат или министър) стане прекалено настоятелна в определянето на политиката на кабинета, то Асен Василев ще има с какво да й опонира и да парира евентуална нейна хиперактивност. Нинова е борец срещу корупцията и страстен привърженик на правовата държава. Винаги, когато забележи камери около себе си, тя не пропуска възможността да изтъкне тези теми и да отбележи, че има потенциал за съществен принос по тях. Корупцията обаче е основен инструмент при създаването и поддържането на шпионски мрежи, работещи в полза на чужда държава. В този смисъл борбата срещу корупцията включва в себе си и противодействието срещу чужди агентури, шпиони и други подобни от този порядък. Освен това, ако искаш твоята страна да бъде истинска правова държава, то би било логично да търсиш максимално интензивни контакти със страни, отговарящи на тази характеристика и едновременно с това да си максимално предпазлив относно контактуването със страни, които са далеч от разбирането и стандартите на правовата държава. Руската федерация определено не попада в групата на правовите държави, а освен това в момента е агресор срещу суверенна и демократична държава, каквато е Украйна. Всъщност до голяма степен в руския случай агресията произтича именно от отсъствието на правовата държава на територията на федерацията.
Има достатъчно основания да предположим, че от министрите в правителството в оставка Асен Василев най-добре разбира гореспоменатите обстоятелства. Той пръв заговори, че не е нужно страната ни да преговаря за нов договор с “Газпром”, не допусна и нито едно необмислено изказване по отношение на руската война в Украйна, а в кабинета “Петков” определено имаше министри с такива изказвания. От Асен Василев тръгна и еманципирането на “Продължаваме промяната” от президента Радев, който в началото на войната също споделяше позиции, които не се потвърдиха от нейния ход. И ако между Асен Василев и Корнелия Нинова най-вероятно ще има терен на съперничество, в който те непрекъснато ще трябва да търсят оперативен консенсус, за да може кабинетът да оцелее, то най-вероятно между тях ще има и споделен терен. В качеството си на финансов министър Василев определено показа склонност към правенето на леви политики във финансовия и социалния сектор. Увеличаването на разходите за пенсии и за всички видове социални дейности със сигурност много се харесва и ще продължава да се харесва на Нинова. Освен че тя приветства този подход като социалист, той би бил полезен за нея и противодействието й срещу вътрешнопартийната опозиция. Каква база за критика би могла да има тази опозиция, щом Нинова успява да осигури на практика осъществяването на социалистическата идея?! Въпреки това по всяка вероятност в кабинета “Василев” БСП ще бъде малко или повече по-труден и по-проблемен партньор, отколкото беше в кабинета “Петков”.
Най-проблемният правителствен субект до момента – ИТН – дава доста разнопосочни сигнали, поне засега. Може да се предположи, че хората на Слави Трифонов сякаш нямат идея дали искат да преговарят за участие във второто правителство на “Продължаваме промяната”, които пък продължават да твърдят, че не възнамеряват да се обръщат с покана към ИТН. Възможно е и двете страни като начало да предпочетат изчаквателна позиция, макар че и за едната, и за другата е възможно тя да донесе негативи, които може и да няма как да бъдат компенсирани. За “Продължаваме промяната” времето може да се окаже недостатъчно, тъй като седемте дни за изпълнение на мандата вече текат. Ако пък Асен Василев успее да си осигури подкрепа от необходимия брой депутати извън своята формация, БСП и “Демократична България”, то ИТН ще станат ненужни на новото правителство, а това съвсем спокойно може да катализира допълнително процесите на разпад, които вече протичат при тях. А и както стана дума в началото, посланието на “Продължаваме промяната”, номинирайки Василев е – сменяме министър-председателя, но политиката остава същата. Де факто това напълно ограничава възможностите пред ИТН. Те не могат да постигнат това, което не получиха в досегашния кабинет и поради което се оттеглиха. Освен това темата за Северна Македония засега е решена от българска гледна точка и няма да може да бъде използвана за формиране на публичен образ пред електората, което също може да катализира дори в по-голяма степен дезинтегративните процеси в ИТН. Оттук нататък основният въпрос е за колко от депутатите от ИТН смяната на Кирил Петков с Асен Василев ще се окаже достатъчно основание да окажат подкрепа на правителството.
Христо Иванов (ДБ) обясни 6-месечния хоризонт, даден от Петков във видеообръщение, с вероятността, че за такъв период от време е осигурена подкрепа. По-късно Андрей Гюров (ПП) заяви, че кабинетът “Василев” би могъл да управлява до местните избори през есента на 2023 г., че дори и след тях. Това може да означава, че преговорите за осигуряване на подкрепа са преминали отвъд текущата фаза и са се ориентирали към уточняване на времето, необходимо за реализиране на приоритетите на кабинета. Ако е така, то определено шансовете на Асен Василев нарастват и постепенно започват да надхвърлят опасността от провал.
Ако новото правителство встъпи в длъжност определено ще има едно съществено предимство пред досегашната ситуация. Новото коалиционно споразумение (или управленска програма) със сигурност ще е по-адекватно от предходното, което загуби актуалност два месеца след като влезе в сила поради руското нападение срещу Украйна. Най-вероятно самата война няма да намери адекватно място и в новото споразумение, но все пак то ще може да очертае променените икономически условия в резултат на войната и да съобрази планираните, от правителството, политики с тези промени. Така кабинетът ще получи ясно поле за действие. Разбира се, винаги ще има въпроси, които ще се появяват извън коалиционното споразумение и ще се разрешават на принципа на компромиса. Ясното поле за кабинета обаче е важно включително и от оперативна гледна точка. То гарантира, че работата на правителството не би могла да бъде блокирана и поне що се отнася до предварително заложените приоритети, то ще може да формулира и реализира политика за тяхното постигане.
