Миналата есен стачката на 150 източноевропейски тираджии в германската провинция Хесен привлече вниманието на медиите от цялата страна, припомня АРД. Шофьорите от Узбекистан, Грузия, Казахстан и Таджикистан се оплакаха, че полските спедитори с месеци задържали заплатите им.
Накрая голяма част от дължимите суми бяха изплатени. Но оттогава насам в системата на експлоатация, на която са жертва шофьорите, почти нищо не се е променило, казват експерти пред германската обществена медия. На паркинг в Дортмунд шофьор от Беларус например разказва пред журналистите, че е бил нает от литовска агенция. Получава на ден 75 евро бруто. Спи в камиона и почти през цялото време живее в него, защото няма финансова възможност за друго.
Право на западноевропейско минимално заплащане
Шофьорите би трябвало да се връщат на всеки осем седмици
Не става дума само за пари, а и за достоен живот, изтъква пред германската обществена медия социологът Щефан Сел. Според него изискването шофьорите да се прибират на всеки осем седмици у дома, за да си почиват, нерядко се игнорира. „Знаем, че тези шофьори често прекарват месеци и дори повече от година в Западна Европа, пътувайки от една цел към друга, което е недопустимо от правна гледна точка.” Междувременно се наемат и все повече шофьори от Азия. Те са изцяло зависими от настроенията на своите шефове, най-малкото поради отдалечеността. Нидерландски синдикалисти са записали телефонен разговор, свидетелстващ за отношението към тези шофьори – пълен с псувни и заплахи. „Ще ти счупя главата, нещастнико! На Филипините ще получаваш не повече от сто евро. А идваш тук и се правиш на герой. Ще дойда и ще те направя на нищо!”.
Нидерландският синдикалист Едвин Атема от години се бори срещу тези несправедливости. Заедно с германски журналисти, на паркинг в провинция Хесен те са разговаряли с шофьор от Филипините. Пред тях той е споделил, че вече от осем месеца без прекъсване е в ЕС и се бои да не бъде разкрит от полицията, тъй като няма разрешително за пребиваване. Двама шофьори от Индия пък разказват, че са си намерили работата чрез вестникарска обява. Трябвало да платят на агенцията 4000 евро, за да могат изобщо да пристигнат. Сега получават по 1700 евро месечно, като за това заплащане пътуват по 21 часа дневно, разказват те пред АРД. Едвин Атема е категоричен: „Тези фирми са престъпници. А е и забранено да караш хората да плащат, преди да са започнали работа”.
Да имаш право не значи да се възползваш от него
Германското законодателство забранява всички форми на робство или принудителен труд и изисква плащането на минимална работна заплата, посочва АРД. Но както отбелязва пред медията Анна Вайрих, с приложението на тези изисквания постоянно има проблеми. На първо място трябва да се намери шофьор, който да е готов да поиска и да наложи правата си. А повечето засегнати се съгласяват с положението си по една простичка причина, посочва социологът Щефан Сел. „Ако чуждестранният шофьор на ТИР от държава извън ЕС загуби работата си, ще изгуби и правото си на пребиваване”. Синдикатът ver.di също се бори от години за подобрения. Той изисква въвеждането на европейско минимално заплащане, което да се ориентира по най-високото минимално заплащане в Общността. „Това биха били 110,40 евро дневно плюс добавките, като всеки би трябвало да получи тази сума”, казва пред АРД Тини Хобс от ver.di.
Позицията на федералното правителство обаче е, че това не би могло да се приложи на ниво ЕС. И така очевидно и в бъдеще хора в Германия ще бъдат третирани като роби, пише АРД.
