Как и кой разсипа гордостта на Военно – промишления комплекс – „Бета” Червен бряг ? Страшна и дълга история на грабеж, ненаказаност и престъпления. Ето малка част от нея.
1967 год. – Построени са основните цехове: механичен, корпусен, монтажен, ковашко-пресов, бояджийски, сдатъчен и други цехове и още много помощни производствени сгради. Изградени и оборудвани са модерни лаборатории за изпитание на всички материали използвани за производството на основните изделия. Изграден е полигон за пробегови изпитания на машините – многоцелеви лек верижен бронетранспортьор и самоходна гаубица.
1971 год. – Построени са нови цехове в гр. Койнаре, с. Чомаковци и още 4 села на бившия плевенски окръг. Създаден е Институт за развойна дейност. В него работят 160 инженери, конструкптори, технолози.
1973 год. – предприятието става комбинат.под името „Девети май”. Личният състав на комбината достига 13 000 души. Работи се на три смени. Внедряват се нови технологии като лазерно рязане на метала и роботизиране на производството. В предприятието работи 4 хиляди тонна супер преса за щамповане на големи детайли, доставена от ФРГ.
1981 год. – самоходните гаубици са приети на въоръжение в БНА. Месечно се произвеждат около 200 машини. Изнасят се в страните от Варшавския договор, както и в Иран, Ирак и Либия. И досега сухопътните войски са въоръжени с бронирани машини различни модификации и самоходни гаубици произведени в завода в Червен бряг. Заводът „Девети май” се преименува в „Бета”
1989 – 2 000 год – съдбата на машиностроителен комбинат „Бета“ не е по-различна от съдбата на повечето големи индустриални предприятия в България. Започва безогледната приватизация. „Бета” е приватизирана от Мирчо Петков /Циганина/ от гр. Койнаре, ръководител на обръч от фирми на ДПС. Същият, който източи 200 млн. лв. от Държавния резерв, но не е осъден за това. Военното представителство на комбината е закрито.
„Бета“ 2019 год. Снимка – Плевен прес.
2003 год. – „Бета” ЕАД остава без лиценз за търговия с оръжие след разкрита контрабанда за забранена от ЕС доставка на оръжие за Судан. Цехове, машини и съоръжения са продадени, изнесени или нарязани на скраб. В борда на директорите е Соломон Паси. Разпродадени са уникалните преси „Мюлер”, запасите от черни и цветни метали, гориво и резервни части.
2009 год. – заводът е обявен в несъстоятелност. Част от квалифицираният персонал заминава да работи в Чехия и Словакия. Останалите – попълват армията на безработните в Северозападна България. Огромният кадрови и технически потенциал е разпилян.
2018 год. – фалиралият завод „Бета” се продава на безценица като … поземлени имоти.
Плевен прес
