Нощна София вече няма да е същата. Животът в столицата придобива изцяло ново измерение за хиляди софиянци, пишман софиянци и бъдещи софиянци, тъй като автобуси от градския транспорт ще кръстосват града и в малките часове на нощта.
И никой няма намерение да се оплаква. Нощният градски транспорт е хубаво нещо, а репликата „Аз ще тръгвам, че да хвана последното метро“ ще е леко демоде.
И все пак пътуването с автобус в малките часове на нощта със сигурност ще е едно леко екстремно изживяване заради всичко, което човек може да види в тях. Представете си как около 2 ч. излизате от късната смяна в скучната ви работа или от бар, в който сте запивали с приятели.
Поглеждате насъбралите се на близкия тротоар таксита. Да, ама не!
Просветва ви, че София вече си има и нощен градски транспорт. По някакво чудо една от четирите линии ви устройва и решавате да се разминете само с билетче за 2 лева, вместо минимум 10 лева за такси. Ако сте късметлия, наблизо ще минава нощен автобус. Ако сте още по-голям късметлия (не прекалявайте!) няма да сте изпуснал автобуса преди 2 минути и да ви се налага да чакате следващия още 38.
Щом се качите заварвате идилична извадка на българското общество. Първото нещо, което поразява очите (и обонянието ви), е човекът, свил се в зародишна поза на две седалки. Сплъстена коса, хипстърска брада, дрипави дрехи и никакви обувки.
Тази гледка не е изненада – навън е хладна пролетна нощ, очертава се и да вали. Човекът е решил да намери спокойно и топло място, вместо да се гърчи по ръбещите пейки из парковете. Чудите се дали доскоро не е бачкал в БАН и колко ли дипломи за висше образование има, а сърцето ви постепенно се изпълва с радост за работата ви. Нищо, че я мразите – поне я имате. „И по-зле от мен има“, мислите си и зареден с положителна енергия се отдалечавате от „ароматизираната“ част на автобуса.
Попадате на симпатично и на пръв поглед нормално изглеждащо момиче, което сякаш се е залепило до стъклото. И как да не се е залепило, когато до нея е седнал поредният „крипар“. Мъж, по-възрастен от нея с минимум 20 години. Облечен с риза на още толкова, с малки очила, зад които постоянно към момичето се стрелкат очи с опасна искра. Вече е пробвал няколко различни реплики, с които да я заговори – все неуспешно. Не може да разбере, че тя не желае да комуникира с него и е по-добре той да се прибере вкъщи при майка си.
Ако сте мъж, ама мъж-мъж (!) си казвате, че ако това момиче тръгне да слиза преди вас и този я последва, най-добре е и вие да сте там, за да се опитате да я защитите. Идеята обаче бързо излита от главата ви, когато виждате нещо почти задължително за пътуващ по тъмно автобус: влюбена двойка.
Тук вариантите са два. Първият е, че ще става дума за млади и буйни представители на бъдещето на България, които след няколко питиета вече ще са преминали към фазата „опознай тялото на ближния“.
Естествено, градският транспорт не е мястото, но иди им обясни… По-забавното е, че всички автобуси по нощните линии из София ще имат видеокамери. Поне няколко пъти в рамките на месец ще изскача по някой любовен материал, достоен за София Ден и Нощ.
Другият вариант е двойката да е от притеснителните. Сковани момче и момиче, които са останали и без това „твърде дълго“ навън, а сега се страхуват дори да се огледат в автобуса. Причината са типажите на задната седалка:
Пияните, шумните и забавните.
Плашещо е колко много хора се припознават в това определение, а направо боли колко малко от тях са прави. Но е факт, че ще ги има. Нощният градски транспорт ще е като магнит за купонджиите на всякаква възраст, а най-важното е, че една от линиите ще води и до Студентски град.
Край вече на ограниченията на българския „град на греха“ и постоянното редуване на едни и същи чалготеки! Свобода за български студент!
Ето това ще представлява за мнозина нощният градски транспорт. Парите за прибиране с такси са илюзия за мнозина от бъдещите блестящи умове на България, които предпочитат да ги дадат за още пиене. С нощните автобуси, центърът на града ще стане периферията на Студентски град.
Е, от това ще си патят най-вече другите пътници, които ще трябва да слушат почти тийнейджърски шеги, казани на възможно най-висок глас; дебилен смях; някоя друга чалгия, изпята с една идея по-добре от оригинала… О, младост! Няма да се разминеш и без някой друг коментар по твой адрес – за прическата ти, дрехите ти, сексуалната ти ориентация. Каквото им дойде на ум на момента на младежите, които само на групички са силни.
В крайна сметка сядаш на някоя от свободните седалки, по възможност на равни разстояния от всички. Оглеждаш се и се усмихваш. На абсурда, на пошлостта, на хормоните. На цялата тази фауна, която те заобикаля всеки ден – не само в автобуса, но и на улицата, в офиса, абе, навсякъде.
Но все пак има нощен градски транспорт. А това все пак е нещо хубаво.
Уебкафе
