Лодката на рибаря Ванчо Василевски често засяда, когато той плава по Преспанското езеро, едно от най-старите езера в Европа и дом на повече от 2000 вида риби, птици, бозайници и растения, което е показателно колко вода губи езерото, пише “Ройтерс”.
“За последните два-три месеца водата е спаднала с 36 сантиметра, а през последните дни може би с още два-три сантиметра”, каза Василевски, който е около 60-годишен.
“Ще спадне повече. Няма дъжд, няма зима, няма сняг, няма реки. Само една река се влива в езерото… Това е бедствие, природно бедствие.”
Спадът продължава в продължение на десетилетия – водата в езерото Преспа, което се намира високо в планините и е на 5 милиона години, сега е с повече от 8 метра по-ниско от края на 70-те години на миналия век. В доклад от 2022 г. НАСА каза, че сателитните изображения показват, че езерото е загубило 7% от повърхността си и половината от обема си между 1984 и 2020 г.
С площ от около 260 квадратни километра, повече от два пъти по-голяма от Париж, повече от две трети от езерото принадлежи на Северна Македония, а останалата част на Гърция и Албания.
Програмата за развитие на ООН (ПРООН) предупреди, че някои видове диви животни в езерото са изложени на риск от изчезване поради унищожаването на техните местообитания чрез вредни земеделски практики, ерозия, нетретирани отпадъци и отпадъчни води.
Всяко понижаване на нивото на водата може да засегне Охридското езеро, много по-голямо езеро само на 10 км от Преспа и което черпи около една трета от водата си от Преспа.
Еколозите казаха, че липсата на дъжд, изпарението и прекомерната употреба на вода за напояване и от трите страни са основните причини за загубата на вода.
Драган Арсовски, биолог от базираната в Скопие неправителствена организация Македонско геоложко дружество, каза, че нивото на езерото се е покачвало и падало през вековете и природата е оцеляла. Но днес хората не успяват да се адаптират и да предприемат действия.
“Има някои неща, когато става въпрос за глобалното изменение на климата, които просто не можем да променим и трябва да се адаптираме към това, което предстои. Някои неща може би можем да променим, като ежедневните си навици”, каза той.
Използването на пестициди от производителите на плодове доведе до бърз растеж на биомаса, която застрашава ендемичните видове.
“Всички (пестициди) отиват в подпочвените води, в езерото, отиват навсякъде и са много опасни за Преспа”, каза Менде Пандевски, който бере реколтата от сливи близо до езерото.
