БСП нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Това бе един от слоганите на нашия преход от социализъм към демокрация.
По тази тема е писано достатъчно много и вероятно предстои да бъде написано поне още толкова. Тя продължава да е актуална и не е разговор само за миналато, а и за настоящето и бъдещето.
До голяма степен обаче т.нар. българска десница също не си е извадила поуките от комунизма. Много е спорно какво точно означава “десница” в България. Но нека приемем, че с това понятие се обозначават онези политически субекти, за които антикомунизмът е една от водещите политически линии. Както и онези икономически субекти, които наричат себе си бизнесмени, работодатели и т.н. Те също показват, че не са научили уроците си от комунизма. Всъщност вероятно дори не са се замислили, че и те има какво да научат от онзи мракобесен за България период.
Факт е, че комунистическата власт у нас е дошла с помощта на съветските щикове през 1944 г. Последвалите изстъпления обаче трудно биха могли да бъдат обяснени само и единствено с присъствието на Трети украински фронт. Няма защо да се заблужадаваме – те са резултат най-вече от една дълго стаена обществена злоба. Няма как да бъдат оправдани терорът, репресиите и убийствата, извършени веднага след 9 септември у нас. Причините за тях обаче не се ограничават с присъствието на бойците на маршал Толбухин.
Откъде се е появила тази обществена злоба?
Дали пък тогавашният ни елит, въпреки всичкото си образование, възпитание, генеалогия и изисканост, не е бил твърде късоглед, за да види, че има големи групи от хора, които са ужасно неудовлетворени от живота си? И най-важното – дали това не важи в още по-голяма степен за сегашния ни т.нар. елит, който – освен всичко друго – определено няма образованието, възпитанието, генеалогията и изискаността на предишния?
Няма защо да се лъжем. Днешна Западна Европа, в която има стремеж за максимално притъпяване на социалните неравенства, не се е появила просто така, защото тамошните елити са едни добри хора. Още от римско време е известно, че човек за човека е вълк. Всеки, който се издигне, има естествен стремеж да мачка онези, останали под него. Това поражда ответна омраза. Просто такава е човешката природа. Изключенията са твърде малко и на тях не може да се разчита.
През 1917 г. обаче в Русия на власт идват болшевиките. И перспективата болшевишката зараза да плъзне и на Запад е била съвсем реална. Западните елити се стряскат, изваждат си необходимите поуки и започват лека-полека да проявяват повече загриженост към онези, на чийто труд разчитат за собственото си благополучие. Така Европа излиза от мрачните Дикенсови времена и влиза в период, в който основната обществена прослойка е т.нар. средна класа. Това са хора, които няма как да бъдат богаташи, но които живеят достатъчно добре, за да не се подлъгват по всякакви популистични идеологии.
Сегашният български елит, сегашната българска десница – политическа и икономическа – би трябвало добре да се замисли над този важен исторически урок. Още повече, че комунистическата зараза все пак успява да превземе България за 45 години. И то не само благодарение на Червената армив, както стана ясно. Тази армия отдавна не е в България, но носталгията по комунизма е притеснително силна. Днешното състояние на българското общество обаче показва, че т.нар. елит нехае за поуките от собствената ни история.
Би било много интересно какъв процент от хората у нас ще отговорят утвърдително на следния въпрос: смятате ли, че елитът трябва да понесе заслужено възмездие за бедите, които причини на народа?
Няма да е голяма изненада ако процентът е екстремно, плашещо висок. Социалните неравенства у нас са твърде големи, работещите бедни са твърде много. Грижата за тези проблеми не е комунизъм, противно на схващането на мнозина “десни” политици и бизнесмени. Напротив – отказът от такава грижа е най-прекия път към комунизма.
Елитът вече пряко усеща последците от тези проблеми. Оплакванията за липса на работна ръка, особено квалифицирана, са ежедневие.
Какъв обаче е отговорът на елита?
Обмисля как да направи работните места у нас по-атрактивни? Нищо подобно. Чуди се как да докара работници от трети страни, за да му работят за същото мизерно заплащане. А на българите се обяснява, че са мързеливи и необразовани. За съжаление няма как да бъдем изненадани. Не беше толкова отдавна времето, когато основната реклама на България като инвестиционна дестинация бе не друго, а евтината работна ръка. И това се изричаше и от политици, които – незнайно защо – са леви. Един от тях дори сега е лидер на ПЕС.
Българският политически и икономически елит отказва да признае, че в условията на пазарна икономика трудът също е стока. И е съвсем нормално тя да се пласира там, където за нея се плаща повече.
За съжаление западният елит също като че ли позабравя уроците на историята. След като спечели Студената война, Западът явно реши, че няма да има повече проблеми с комунизма и започна да изнася производствата си на Изток заради по-евтината работна ръка. В резултат стабилната средна класа все повече се смалява. Явления като Тръмп, Брекзит, впечатляващи изборни резултати на популистични формации няма как да бъдат обяснени без тази голяма и значителна подробност.
Историята, както е известно, е учителка на народите, от която обаче рядко някой се учи. Забравянето на поуките често водят до повтаряне в една или друга степен на събитията, които са ги предизвикали.
