Потресаващата изповед на един алкохолик

В редакционната поща пристигна писмо от човек, който се изписва с инициали В.П. Той споделя своите преживявания и борбата му с алкохола. Разказът е от първо лице и е потресаващ.
Здравейте, искам да споделя какво точно е алкохолизмът. Искам да го направя публично, защото от тази отрова страдат страшно много хора. Голяма част от тях не знаят как да се избавят, или просто се самозаблуждават. В същото време алкохолът ги унищожава.
Аз започнах в студентските години. Беше приятно на купоните. Питиетата даваха повече свобода, човек се отпуска, общуването с другия пол ставаше по-лесно. Често от пиене стигахме и до откровени оргии в студентските стаи. Алкохолът ме опияняваше, даваше ми някаква свобода и сила на духа. Поне така си мислех тогава. Беше ми приятно и много хубаво. Първоначално пиех по две-три големи водки, но след това обемите се увеличиха. Стигнах до една бутилка на ден и не ми стигаше. Стигнах до литър. Успях да завърша, намерих си работа, но пиенето продължи. Създадох и семейство, но не спрях.
Излизах с колеги, с познати, пиех в къщи. През ден, през два, всеки ден. Както дойде. Литър, литър и половина, или пък по 20 бири или 4 литра вино. Подобни количества.
С годините влязох в хаоса са пиянството. Махмурлуците бяха много тежки, работата ми интензивна, но пиенето не спря.
Така без да се усетя стигнах до зависимост. Постепенно започнах да губя пълен контрол върху консумацията. Пиех, докато припадна от алкохола, а след това не помнех нищо. Започнах и да получавам абстинентни синдроми- тремор, сърцебиене, безпокойство, изпотяване. Показателите ми на черния дроб се влошиха. Положението стана страшно.
Често се събуждах в някоя канавка, или пък паднал в нечий училищен двор. Спомените липсваха. На няколко пъти щях да умра от пиене. Получавах тежки сърдечни пристъпи, както и цялостно натравяне. Спасяваха ме със системи в болницата. Пиех  и фалшиви питиета, които буквално смазваха организма ми. Веднъж опитах с чист медицински спирт. Изпих 200 грама концентрат и загубих съзнание. Превърнах се в парцал. Не знаех дали е ден или нощ. По едно чудо не загубих работата си, но нещата висяха на косъм. На 38-години бях завършен алкохолик.
В крайна сметка реших сам да взема нещата в свои ръце. От два месеца не съм пил нищо. В началото беше много тежко. Всеки ден, всеки час бе една истинска борба. Успях да издържа този период и вече се чувствам много по-добре. Не трябва обаче да спирам или да се връщам към старите навици. Алкохолизмът е болест за цял живот. Тя не се лекува, но ако човек спре са пие влиза в дълъг и постоянен период на стабилизация. Просто не трябва да пипа чашката. Направи ли го, отново се връща в ада.