Едва ли преди 90 години, заточените на остров Св. Анастасия група терористи са подозирали, че някой ден ще бъдат превърнати в знаменитости с романтичен ореол, а затворът им – в туристически хит.
Но понякога историята си прави шеги, затова е хубаво човек да гледа на нея от дистанция и без предубеждения. Така поне са постъпили стопаните на миниатюрното късче земя, изгубено сред вълните на бургаския залив.
От необикновените съдби на въпросните атентатори, до легендите за пиратски набези, за скрити съкровища и светици с чудотворни лечебни умения, мениджърите на острова успяват да сглобят уникална, пропита с мистика туристическа атракция. Целта е една – да ни върнат назад във времето и да ни накарат да помечтаем.
Островът си има страж – обруленият от морските ветрове стогодишен фар, построен на мястото на предишно навигационно съоръжение. В продължение на дълги години стопаните му били единствените обитатели на скалистото парченце земя, разпростиращо се на не повече от 8 декара.
Зимно време тук бушуват безмилостни ветрове, а от силния прибой островът побелявал от морска пяна. Случвало се фараджиите да останат със седмици без провизии, изолирани от сушата.
До тук се стига с корабчето “Кук”, което потегля от централния плаж на Бургас. А иначе островът е кръстен е на Света Анастасия – великомъченица на християнската църква, известна още като Лечителката.
Светицата е покровителка и на местния манастир, около който витаят легенди за прокълнати съдби и скрити съкровища.
В определен етап, на изолираното от света островче, един до друг е имало мъжки и женски манастир. Как ли са съжителствали в такава интимна близост отдадените на Бог и целомъдрие монаси и монахини можем само да гадаем.
Казват, че в миналото бил многократно нападан от разбойници и пирати. Причината била заровеното в основите на манастира златно съкровище, пазено от недоброжелателен призрак на разбойник.
Според мълвата при едно такова нападение монасите излезли на брега с иконата на Св. Анастасия и я насочили към наближаващия пиратския кораб. Тогава се задала невиждана буря, която издигнала кораба високо и го запратила с чудовищен трясък в скалистия бряг.
И до днес, с малко повечко фантазия, човек би могъл да съзре вкаменените останки на митичния кораб, превърнал се в една от местните атракции. Наблизо пък се намира „Портата на слънцето“. Предполагаемото тракийско светилище посреща първите слънчеви лъчи на зората.
В началото на 20 –ти век островът се превръща в нещо, като българският Алкатрас, а през 1925 г. тук били затворени авторите на най-кървавия терористичен акт по това време в света – атентатът срещу софийската църква „Св. Неделя“, организиран от БКП. В него загиват 213 души, сред които и деца, ранени са над 500. Атентаторите обаче са разконспирирани, и изпратени на заточение на острова.
Но 43 напористи затворници успяват за избягат с две гребни лодки до близката суша, а оттам – в заветния им СССР. Интересното е, че след 9-ти септември някои от тях се завръщат в България, превръщайки се в герои на Партията. По тяхна инициатива при соца островът носеше обагреното в червено име „Болшевик“. Подвизите на заточените комунисти са „възпети“ в малка експозиция към местния музей.
В него има още възстановки на пиратско съкровище, на най-интересните икони на Св. Анастасия, на морско дъно, покрито с планктон и тем подобни мултимедийни забежки.
А иначе всеки, който стъпи на мини-острова бива посрещнат лично от младия му управител Павлин Димитров, избран измежду 250 ентусиазирани кандидати за тази мечтана длъжност. От него научаваме, че човек може да отседне в хотелската част и да похапне пресни рибни специалитети в обособеното в някогашната сграда на манастира ресторантче.
И още, че тук художници и артисти са изкарвали по цяло лято в бохемстване и творчески изяви. Така че през голяма част на 20-ти век, когато не е бил затвор, островът си е бил културно средище. През 2011 г. на него е заснет филмът „Островът“ на Камен Калев с участието на Летисия Каста. От лентата се вижда как е изглеждал преди реставрацията му по европроект, защитен от община Бургас.
Като част от Странджа, Св. Анастасия е зареден с положителна енергия, която се дължи на необичайно големите залежи метални руди в земята. Въздухът тук е пропит с аромат на маслинени дръвчета, на мащерка и маточина.
Отпий глътка билков чай в местното кафене, разходи се покрай обраслия с макове бряг, заговори се с фараджията, който знае безчет легенди за острова, запали свещичка в старата църква със стенописи от 16-ти век и се наслади на преживяването, наречено Св. Анастасия.
