Строшени маси, кървища по стените, счупени стъкла, бутилки и чаши, разпръснати в безпорядък мобилни телефони.
И сред тях пет безжизнени тела, които се търкалят по земята на ресторант „Арт Декор“ на столичния бул. „Симеоновско шосе“ в столицата. Денят е 5 юли 2004 г. Това заварват извиканите на място полицаи от ужасения персонал на заведението.
Минути преди това там се разиграва истински екшън, сякаш по сценарий на холивудски филм.
В 12 ч в „Арт декор“ влизат петима души. Това са Димитър Христов-Митко Малкия, хасковски кримигерой приближен на Златомир Иванов-Златко Баретата и четиримата му охранители Живко Митев, Калоян Савов, Владимир Каманов и Стефан Железанов.
Групата се качва във ВИП-салона на втория етаж, предназначен за мутри. Петимата се разполагат удобно и си поръчват алкохол и кафе.
Точно час по-късно пред „Арт декор“ спира старичко „Ауди“. От него слизат двама православни свещеници с раса. С наведени към земята смирени погледи поповете влизат в заведението и се качват директно на втория етаж. След което откриват огън по насядалите там петима души.
От четиримата охранители успява да реагира само един и то колкото да извади пищова си, преди да падне мъртъв.
Поповете стрелят с пистолети “Глок” и “Смит енд Уесън”. При огледа по-късно ще бъдат намерени над 30 гилзи. В главата на основната мишена- Малкия са попаднали четири куршума. Живко Митев е уцелен смъртоносно в главата, а Калоян Савов – в сърцето и гърдите. Другите двама гардове Владимир Каманов и Стефан Железанов са тежко ранени и спасени в „Пирогов“.
Поповете буквално изхвърчат от заведението и изчезват с мръсна газ по бул. „Симеоновско шосе“ с аудито си.
„Попското убийство“ остава най-масовият разстрел в новата история на България, поразяващо със своята арогантност, само 25 дни. На 30 юли „полицаи“ ликвидират сикаджията Бай Миле и охранителите му в ресторант „Славия“ (Затова ви разказахме в трета част от поредицата Неразкритите убийства на прехода).
МВР има шанс да разкрие разстрела в „Арт декор“, но се проваля и този път. Гардове от частна охранителна фирма засичат на кръстовището на булевардите “Симеоновско шосе” и “Г.М. Димитров” автомобилът, с който бягат „поповете“. Двамата охранители се загледали в шофьора, тъй като той много често настискал клаксона и бързал да мине пръв на светофара. След завой надясно, “Ауди”-то спряло на спирката и оттам слязъл единният мъж. В този момент гардовете пак застигнали колата и по-внимателно огледали шофьора.
Месец след убийството в „Арт Декор“ МВР обяви, че издирва група от 12 хървати, които са заподозрени за поръчкови убийства у нас. Оттам разпространиха и снимки на чужденците, които бяха публикувани във всички вестници. Висши полицаи твърдяха, че групата върлувала една година у нас и е участвала в разстрелите на Милчо Бонев-Бай Миле, Евгени Стефанов-Женята, бизнесмена Николай Тодоров на Околовръстното шосе, Митко Малкия и Асен Петров-Шаки в Княжево.
След като снимките на хърватските убийци излизат в медиите двамата гардове веднага разпознават в полицията единият от „поповете“, който шофирал колата-Роберт Матанич-Слобо.
Слобо обаче отдавна не е в България, както и останалите хървати. Той напомня за себе си през февруари 2005 г.
На 28 февруари 2005 г. световните агенции съобщиха, че Матанич е задържан в Сърбия след истински екшън. Той се разиграва в хотел “Инекс” в град Неготин, където Слобо се барикадирал, въоръжен с два пистолета, автомат М-16 и ръчна граната. Той заплашвал, че ще се самоубие, ако някой се приближи към него. Заедно с него е и сънародникът му Томислав Маринович. След кратка обсада двамата се предали.
От тогава България прави неистови опити да екстрадира Матанич, но това става едва през 2007 г.
През септември 2005 г прокуратурата дори внесе обвинителен акт срещу него за убийството на трима души в „Арт декор“ и опита за убийство на още двама. От тезата на прокурорите обаче не стана ясно кой е поръчителят на разстрела и кой е съучастникът на Матанич. МВР намекваше за нарковръзка и отмъщение от страна на Антон Милтенов-Клюна.
Но не успя да го докаже. След дълги перипетии Матанич бе докаран под засилена охрана у нас на 31 авугст 2007 г. Стоя девет месеца в ареста и бе освободен тихомълком от властите след като прокуратурата прекрати наказателното производство срещу него заради липса на доказателства. Прибра се в Хърватия, но няколко години по-късно бе арестуван заедно с брат си Лука заради убийството на хърватския журналист Иво Пуканич. Така и убийството на Малкия остана в главата „неразкрити“.
Имаше ли хърватска бригада за убийства ?
Въпреки хвалбите на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов т.нар. хърватска бригада от 12 души е разкрита съвсем случайно от…крадец.
Мъжът си набелязва апартамент в центъра на столицата, който според него е безлюден. Прониквайки вътре крадецът отмъква скъпи лаптоп и фотоапарат.
Когато отваря лаптопа апашът „изстива“- в него са качени снимки на мъже с пистолети и автомати. Разбрал какво е направил бандитът подхвърля всичко на столичната полиция и изчезва. Полицаите обискират апартамента и така се стига до „хърватските бандити“. Борисов ги обявява за въоръжени и опасни.
“Деветдесет и девет процента е сигурна информацията, че хърватите са в България, за да убиват, а не за да търгуват с наркотици. Установено е, че от края на 2003 г. те са влизали в страната няколко пъти, а посещенията им съвпадат с изброените знакови убийства.
Групата тренирала из планините и членовете й си правели един на друг снимки с оръжие“, обяснява главният секретар на МВР. Той обаче предизвика международен скандал, защото се оказва, че повечето от хърватите дори не са стъпвали в България. МВР беше принудено да признае грешката си и да стесни кръга до четирима „убийци“ – Роберт Матанич, Иван Може, Бранко Вуянович и българинът Красимир Станчев-Легионера, за когото ви разказахме във втора част на поредицата.
Преди да обяви за „хърватската бригада“ официално МВР праща спецполицаи от СДВР да ги арестува в друга квартира в София. Там е хванат само Бранко Вуянович, а Легионера опира пистолет в главата на полицай и го взема за „жив щит“ преди да избяга.
Два дни след ареста, без да стане ясно как, Вуянович успя да избяга през….централния вход на столичната полиция, въпреки, че бил вързан с белезници за радиатор на парното и пазен от един от началниците на отдел „Убийства“ в СДВР Марио Янчев. След бягството на Вуянович Янчев е пратен да лови джебчийки по улиците на столицата.
Другият „хърватски бандит“ художника Иван Може бе арестуван и съден за убийството на Асен Петров-Шаки и полицаят Кирил Живков в Княжево. По-късно бе напълно оправдан и освободен от ареста. След което изчезна безследно. Предполага се, че е убит от бандата на Йоско Костинбродския като отмъщение за смъртта на Шаки.
Соченият за „попското убийство“ Роберт Матанич е човек от нашумелия преди години „Земунски клан“ на сръбската мафия. Работи заедно с Любомир Магаш – Люба Земунеца.
В Хърватия е съден само за незаконно притежание на оръжие, но сръбските власти го подозират в извършването на показни разстрели на няколко влиятелни бизнесмени. Името му се свързва и международния наркобос Сретен Йосич-Йоца Амстердама.
Така или иначе всичко остана само на приказки и виновни за един от най-зрелищните разстрели в последните години отново няма. На ход са сценаристите от Холивуд или поне от Бояна.
