Димитър Николов е втори мандат общински съветник от гражданската квота на ГЕРБ в Горна Оряховица и настоящ председател на местния парламент. По професия е журналист с над 20 години опит. Собственик и управител е на най-голямата извънстолична пресгрупа, която включва пет печатни и шест онлайн медии. Николов е също председател на УС на Българската асоциация на регионалните медии. Член на СБЖ и председател на клуба на журналистите в Горна Оряховица. Икономист по образование, с магистърска степен в сферата на управление на човешките ресурси. Семеен, с едно дете.
Разговаряме за актуалния обществен казус за закриването на едно от училищата в община Горна Оряховица – какво наложи мярката, имат ли основания противниците й и има ли алтернатива решението, както и какви предизвикателства среща местната управа в условията на кризата с коронавируса, разказва пред Kmeta.bg Димитър Николов.
– Г-н Николов, на фона на превзелата страната икономическа и здравна криза заради разпространението на коронавируса, в Горна Оряховица се вихри скандал около закриването на училището в село Поликраище. Защо темата толкова нажежи публичните страсти и имат ли основания да я оспорват недоволните граждани?
– Темата наистина е болезнена за местната общественост. Искам да внеса уточнението, че дискусията за оптимизация на училищната мрежа бе инициирана от общинска администрация, а вносител на докладната е кметът. Председателят на ресорната комисия в общинския съвет обаче е колега с дългогодишен опит в системата на образованието, с безспорна експертиза и е изключително последователен във визията си за тренда и развитието на общинската училищна мрежа. При обсъжданията, които направихме и изнесените данни, както за мен, така и за мнозинството от колеги в общинския съвет стана ясно, че процесът е необратим и оптимистична перспектива за училището просто няма.
В личен план ще кажа, че за мен това бе може би най-трудното решение през двата ми мандата в местния парламент. Аз съм израснал на 20 метра от ОУ “Св. св. Кирил и Методий” в Поликраище, където е бащината ми къща. Познавам местните и тяхната психология, затова донякъде разбирам и оправдавам реакциите им. Поликраище е едно доста напредничаво село, бих казал от градски тип, което отдавна има културен и икономически обмен с държавите от централна Европа. В момента обаче по-голяма част от икономически активното население работи в Горна Оряховица или Велико Търново, а Поликраище се оформя като сателитно селище, което има бърза транспортна връзка с двата най-големи града от областта.
В личен план ще кажа, че за мен това бе може би най-трудното решение през двата ми мандата в местния парламент. Аз съм израснал на 20 метра от ОУ “Св. св. Кирил и Методий” в Поликраище, където е бащината ми къща. Познавам местните и тяхната психология, затова донякъде разбирам и оправдавам реакциите им. Поликраище е едно доста напредничаво село, бих казал от градски тип, което отдавна има културен и икономически обмен с държавите от централна Европа. В момента обаче по-голяма част от икономически активното население работи в Горна Оряховица или Велико Търново, а Поликраище се оформя като сателитно селище, което има бърза транспортна връзка с двата най-големи града от областта.
Местните жители са находчиви и далновидни хора и искат децата им да бъдат конкурентноспособни за утрешния ден. Неслучайно ги насочват към градските училища. Тези икономически активни хора отдавна са направили своя избор, никой няма да върне децата си в селското училище, където паралелките от 1-ви до 7-ми клас са слети. Реално децата от Поликраище, които биха учили в местното училище, в най-добрия случай може да достигнат пет. Тук говорим за деца на пастири, които не са трайно уседнали в населеното място. Не можем да прогнозираме утре накъде ще ги отведе животът и икономическият им интерес.
Това, което се случва около закриването на училището е, че едни хора много умело експлоатират егото на местните, част от които отказват да се примирят, че селото ще остане без действащо училище за сметка на други съседни села.
– Недоволните предлагат ли алтернативно решение?
– Не, те казват да не се закрива училището и да продължи да се дофинансира, за да оцелява някак си. Пропускат обаче фактът, че това дофинансиране в последните две години струва на общинския бюджет 50 000 лв и сумата ще расте. Аз бях засипан от гневни коментари в социалните мрежи, предимно от учителки и работещи във въпросното училище. До момента обаче с мен директно не са се свързали родители, които да са се почувствали пряко ощетени от въпросната мярка.
Това ме навява на мисълта, че вероятно от нас се очаква да поддържаме живо учебното заведение не толкова заради местните деца, колкото заради преподавателите. Струва ме се, че за самите тях е стресиращо да си представят работа в по-конкурентна среда на едно добре развито и изпълнено с живот градско училище. Ще им кажа следното – понякога и най-трудното решение е по-добро от липсата на решение.
– Имате ли наблюдения върху образователния процес в училището? Колко деца се обучават там и какви резултати постигат на матури и външни оценявания?
– Не бих се наел в детайли да анализирам образователния процес, тъй като не съм специалист. Данните обаче са категорични – в Поликраище учат 33 деца, а след външното оценяване училището е на 80-то място от 83 учебни заведения в област Велико Търново. Това бе и основен аргумент за закриването на училището. Очевидно е, че отсъства качество в образователния процес, а се симулира дейност за осигуряване социална заетост на персонала.
– Стигна се дори до колективно искане за оставки на кмета на общината и групата на ГЕРБ в местния парламент заради закриването на училището. Прозират ли политически интереси зад общественото недоволство?
– Първо, ние сме мажоритарно избрани представители в общинския съвет и представляваме интересите на всички избиратели от община Горна Оряховица. Искам на свой ред да попитам, а те дали са съгласни парите им да се харчат нецелесъобразно?! Самият аз не съм професионален политик и съм част от гражданската квота в партия ГЕРБ. Разбирам и колегите от опозицията, които демонстрират политическо поведение и добре експлоатират темата. Все някой трябва да взема управленските решения, макар те да са болезнени и неприятни.
Даваме си сметка, че мярката е непопулярна и радикална, но в тази ситуация е най-адекватната. Можем само да отложим решението, но не и да го спрем. Процесът е необратим, забавянето само ще го оскъпи и усложни. Никой не харесва реформаторите, но историята ги помни.
– Как стои въпросът с материалната база на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” – в какво състояние е сградният фонд и има ли предложения как да бъде оползотворен след предстоящото закриване на школото?
– Най-тъжното е, че материалната база е отлична. Едно училище обаче не е сградния фонд, то е жив организъм, а децата са неговата кръвоносна система. По отношение на бъдещето – аз отдавна застъпвам идеята реконструираният спортен салон да бъде предоставен на местен клуб за организирана спортна дейност. Няма никаква пречка базата да се предостави на местни инициативни групи за летни лагери, езикови школи, арт пленери и други групови занимания.
– Нека да изясним икономическия контекст на взетото решение. В условията на настоящата криза общините инкасират много по-ниска събираемост на данъци и такси заради мерките в помощ на бизнеса. Каква е равносметката до момента в Горна Оряховица и как би се отразило, ако продължи практиката с дофинансирането на училището в Поликраище?
– Неизпълнението на собствените приходи в общинската хазна пред последните 45 дни в условията на пандемията е за над 1 млн. лв. В такава ситуация не мисля, че някой би искал да управлява личните си финанси по начина, по който искат да управляваме публичните. Това пледирам и аз като човек с над 23 години опит в частния сектор, който прекрасно знае, че човешкият ресурс е най-ценният капитал, а отсъствието му обезсмисля всяка инвестиция.
Предвид сегашната изключителна тежка за бизнеса ситуация аз предлагам да се учреди общински микрофонд, в който основно с публичен ресурс да започнат да се изплащат грантове към най-дребния и малък бизнес в общината. Това са фирми, които нямат дори административен капацитет да кандидатстват за мерки като 60/40. Говорим за помощ в размер до 1000 лева, която за един малък павилион, който храни едно или две семейства, може да е жизненоважна в момента. Според такива търговци подобна помощ ще им даде даде до три месеца живот в тези трудно предсказуеми условия. Ако разпределим едни 50 000 лева в това направление, ще помогнем на поне 50 домакинства да оцелеят в кризата. И това ще са пари, които реално ще стигнат до хората и ще се върнат в икономиката на община Горна Оряховица. Пари, които с училището в Поликраище в момента изливаме като в пустиня, за да му правим „изкуствено дишане“.
В същото време създадохме фонд за подкрепа на млади лекари. Той обаче е с крайно недостатъчен капитал към момента (5000 лева). За да се разгърне ефективно, трябва да разполага с поне 20 000 лева. Имаме и фонд за даровити деца, който отпуска годишни стипендии. Той в момента е с капитал от 15 000 лева, а трябва задължително да се удвои и да достигне 30 000 лева, защото се доказа като работеща инвестиция в бъдещето.
– Вече споменахте отворената “дупка” в местния бюджет от ниската събираемост на данъци и такси още в началото на епидемията с коронавируса. За какъв икономически сценарий е подготвена община Горна Оряховица в рамките на календарната година? Ще се изпълнят ли целите на приетия бюджет 2020 и как държавата може и трябва да помогне на общините да се справят?
– Ефектът върху общините може ясно да се прогнозира със ситуацията в емблематични по своята организация и ефективност местни администрации, които емитираха дълг от по 15 млн. лв. Този модел вероятно ще се мултиплицира в страната. Лошото е, че в момента местните управи не могат да пресират гражданите във връзка с разплащане към хазната. Ще има чувствително неизпълнение на приходите, това е неизбежно. По-важното е какво ще предприемем за възстановяване от кризата и развитие в средносрочен план.
Лично аз настоявам за спешно приемане на “кризисен план” в Горна Оряховица. Имаме например актуално искане от 14 наематели на общинските пазари, които досега винаги са били печелившо за общината дружество, да бъдат освободени от наеми за търговски площи в рамките на извънредното положение. Факт е, че много от тях са работили, но последствията от кризата са много тежки. Тук отново идва моето предложение за фонд, който да подкрепя микропредприятията. Това би било едно работещо решение в ситуацията.
– Как стои на фона на утежнената икономическа обстановка въпросът с инвестициите в Горна Оряховица? Има ли заявени намерения или замразени такива във връзка с епидемията?
– Дали сме зелена светлина за изграждане на подземен и надземен паркинг в района на най-големия търговски център в Горна Оряховица, който беше приватизиран преди две години и вярваме, че инвеститорът ще го превърне отново в едно привлекателно и притегателно място за гражданите на общината.
С особено внимание сега следим обаче производствата в няколко сектора, които са структоропределящи за местната икономика – хранително-вкусова и лека промишленост (шивашки предприятия), химическа индустрия (която произвежда дезинфектанти, в момента на повишени обороти) и металообработващи предприятия. Наблюденията са, че те стоят стабилно на пазара и в условията на криза.
– Имаше ли вълна на съкращения и освобождаване на служители във въпросните сектори?
– Не, драстични промени в числеността и структурата им нямаше. Само в шивашките предприятия се наложиха временно антикризисни мерки – ползваха се неплатени отпуски, намали се работното време. Очаквам обаче тези предприятия да се възползват от държавните мерките за подкрепа и да си “стъпят на краката” в бърз порядък.
– На фона на събитията у нас и по света, особен остър е въпросът за “здравето” на здравната ни система. Регистрирахме ли проблеми в общинското здравеопазване покрай кризата с К-19 и как се справи местната болница с лечението на заразени граждани?
– Болницата в Горна Оряховица стана кауза за гражданите в условията на кризата. Тя обслужва не само градът и селата, а и други общини на територията на област Велико Търново.
Ако до преди години болницата имаше сериозни задължения, сега тя регистрира положителен финансов резултат, напълно ликвидна е и разполага с добра материална база. Грижим се и за технологичното й осъвременяване. От началото на епидемията от дарения бяха събрани над 150 000 лева. Закупихме респиратор, втори ни беше дарен после се взе и трети – мобилен.
Медиците ни успешно се справиха с местните случаи на позитивни пациенти. Гордеем се с техните усилия, както и с ефекта от последователната политика по оздравяването на лечебното заведение. За последните години са инвестирани над 700 000 лева за технологичното му обновяване. Неслучайно направихме и фонд за подкрепа на млади лекари-специализанти, които са нужни за бъдещето. Искаме “да развържем” ръцете на управителя на здравното заведение, за да бъде по-гъвкав в подбора на медицинския и общия персонал в лечебното заведение. Това е още един убедителен аргумент за ефективното управление на публичния ресурс.
– По отношение на културата – община Горна Оряховица отмени всички масови прояви през май и юни месец, включително емблематичният празник на местния суджук. Как ще се отрази тази “суша” в културната програма на местната икономика?
– За съжаление, тази година Горна Оряховица трябва да отбележи 150 години от обявяването си за град, но настоящата реалност няма да позволи планираните събития да се проведат през май и юни. Най-вероятно съвсем семпла, но стилна церемония ще има за удостояване на избраните почетни граждани в общината. Процедурата е в ход, номинациите са налице, предстои на майската си сесия общинският съвет да ги утвърди. Голямата тържествена церемония ще се отложи чак за есента, като кметът е фиксирал работно датата 12 октомври – Денят на българската община.
Колкото до ефектът за икономиката – със сигурност ще е негативен. Събития като Празника на Горнооряховския суджук носят раздвижване в потреблението и възможности за местните производители и ресторантьори. Най-важното и мъдро е обаче да опазим здравето на хората, а празници пак ще има.
