Лука Нотарас е последният главнокомандващ флота на Източната римска империя, загива в последните сражения срещу турците, когато те вече завземат Града на градовете.
Той е един от малкото достойни първенци на Константинопол по това време. Повечето били продадени на папата. Негови са тези думи, които по-късно стават популярни и сред българското население. Сред онзи народ, който днес толкова презира един ужким български професор по философия.
Чудя се, толкова ли е трудно да се проумее, че богатството на всички големи латино-германо-английски градове е основано винаги на кражба?
До ден днешен, когато всички знаем какви сметки за ток плащаме и колко в действителност струва електричеството от АЕЦ, когато децата ни отиват в техните градове и почват да работят за тях – това са чисти кражби, замаскирани под някакви други обяснения за пазарна икономика и прочие тъпни. Няма такава икономика – от пет стотинки цената да стане пет лева, това се нарича само и единствено с думата кражба. Фирмите, на които плащаме големите сметки, до една са собственост на разни незнайни типове от онези богати градове.
Но да почна отначало, че така звучи малко объркано.
Колкото повече ходя до Истанбул, вече 7 пъти за това лято, толкова повече ми става ясно кой причинява мизерията на съвремието ни както тук, където ние с вас кърпим двата края, така и там насред „европейските ценности“.
Казвам ви, въпросът не е за пари, а за души, но онези, дето ни взимат парите и децата, още не го знаят. Хич не ми дреме за пълните им хладилници и празните им глави.
Имах предразсъдъци. Години наред онази част от гените ми, която помни агарянското потисничество, не ми позволяваше да пътувам до Истанбул, нито да погледна на него от друг аспект.
Днес там виждам само разруха и поквара, гмеж, паплач, миризма на некъпано напарфюмирано с евтин парфюм. И то е такова от 564 години. Двойно повече преди това там (от 330 г. до 1204 г. първоначално, а след набега на латините и още два века отгоре) е миришело на тамян и са живеели праведни хора. Дотам води икуменизмът.
Тесногръд съм. И тесноглед, и теснолинеен. Изобщо, ограничен. И ми харесва това състояние на сърцето ми. Широката скроеност я оставям на Нойзи.
Два са космополитните градове, където съм бил за по-дълго и повече от веднъж. Барселона и Истанбул. И на двете места ми липсва усещането за свое, братлета. Няма ли я наблизо Православната църква, съм като сирак. Останалите различия са ми маловажни. Че Барселона е град с вкус, а в Истанбул царува кичът, например…
По-важният въпрос е следният: Как онези от Барселона (Генуа, Венеция, Флоренция) са помогнали на агаряните да съборят Града на Царя, града на Христос на земята?
Сега ще ви го припомня. Нека родните ни български икуменисти започнат да вият на умряло сега!!
Има такава продажна и не съвсем осъзната клика на безделници у нас, която работи открито за налагането на поредната папска уния. Няма да им се получи, разбира се. Никога не им се е получавало.
Геят Владислав Ягело, наричан още Варненчик, щото са го съсекли край Варна, повел своите разбойници с благословията на папата в защита на Изтока и Константинопол… Не можа ли папата да прати някой още по-пропаднал тип? Преди време католягите искаха да го канонизират, нищо чудно след време и да успеят… Днес Ягело е патрон на полските гейове. Само около два века по-рано едни негови колеги, „кръстоносци“ извършват престъплението на всички времена. Разсипват и разграбват сърцето на Православието, Константинопол. За 57 години отнасят десетки тонове злато и много други богатства. А колко свети мощи и чудотворни икони са унищожили, за това не се и говори…
Кои са истинските врагове? Откритите врагове или тези, дето се правят на приятели? Бог е предпочел езичници да завладеят Града, отколкото Христовото учение да бъде изкривено. Езичниците са по-добри от еретиците, по-ясни, те поне не се правят на приятели. Турското робство в Константинопол продължава повече от 5 века само поради една единствена причина – отстъплението от Вярата на тогавашните управници и на всички нас днес. Само заради сключването на договора с папистите за признаване на непогрешимостта на папата, филиокве и т. н.
Това са причините за навлизането на муслимите в Европа, предателството на копелетата от западните богати градове.
Католицизмът е коварно нещо, много по-коварно от исляма. Католицизмът ограби Града, за да даде началото на официално признатия човешки егоизъм, замаскиран под думи като „права“, „демокрация“, „либерализъм“.
Флоренция в 13 век постави началото на Ренесанса със златото на Константинопол. След това разграбване вече беше въпрос на време да си купят императора от новата леко самозвана династия. Вече беше въпрос на време Христос да бъде позабравен и Градът да падне. Христос е забравен, но не и похулен. Католицизмът е хулата. Вместо хулата на власт идват агаряните. „Братята християни“ са доволни, целта им е постигната. Те са искали точно това, да унищожат хилядолетния велик Христов град. Но не си мислете, че са се спрели. Днес те продължават все така нахъсано да пробутват новата си уния, маскирана под съвременни парцали. Не спират да повтарят като малоумни, че съборът в Крит от юни 2016 бил „велик“ и „свят“.
Медиите им у нас са известни – портал Култура, поддържан с католишки мангизи и сайт Двери, наричан от някои и „Дзвери“, списван от заможни ентусиасти, няколко програмисти със заплати, които позволяват поддържането на онлайн медиа. Мозъкът ти трябва да е съвсем изгладен, за да вършиш това противно дело от ентусиазъм, без финансова изгода. В тоя ред на мисли ония от „Култура“ са ми по-разбираеми, семейства имат да хранят, челяд да издържат. Болестта на днешната ни журналистика, да си прехапеш езика и на черното да кажеш бяло. И българският психологически механизъм на компенсация – самозаблуждаване, че каузата е „човечна“, „човеколюбива“… А всъщност е човекуугодна, не Богуугодна, както е човекуугоден и самият католицизъм, вяра, шита по човешка мярка, по поръчка, така че да пасва на желанията и тенденциите, без съобразяване с повелите на Христос. Обаче при Христос няма вариант и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.
Ако успеят да наложат с насилие компромиса си в църковните дела, Бог ще им запрети, няма да им позволи да погубят Църквата, дори с цената на агарянско нахлуване. Вече го е правил. Днес Константинопол не е нищо повече от падение. Но и насред тая гмеж душата на човек може да бъде спасена. В гмежта можеш да се спасиш, във вероотстъпничеството на папистите – не!
В лицемерието и изкривяването на Истината, в съвсем лекото занемаряване на онова, което Бог ни е оставил – нямаме шансове.
