Драги Динко,
Хубаво стана, че я преби тая твоя приятелка – да си знае българският мъж, че не може някаква си там женска да му минава личните граници! Че мине ли ги, и тя става бежанец, мамка й! А свинската опашка ще й се види златна гривна! Затова и евала, Динко!
Така хубаво си я нашамарил тая твойта, че лицето й е заприличало на подпухнал козунак, да ти го кажа така, по великденски.
Хубаво си си развързал ръцете върху нея, Динко, патриотично, мъжкарската, много добре ти се е получило. Да си знае мястото и да не смее да ти излиза на „въпреки”, че тия твоите две героични десници, дето с толкова политици се здрависаха в последните месеци, като хванат коравия край, пускане няма. Даже малко си я бушонирал, да ти кажа. Нежно и с разбиране е било – нали и ти каза, че била психически ненормална, та явно си я пожалил. Едното ти добро сърце ще да я е отървало от още по-юнашки кютек.
Не само си го е заслужила тоя мачовски бой, ами и за още е плакала, казвам ти. И хептен нищо да не е направила, в тоя живот има много време все някога да сгреши, за което ти, Динко, с този поучителен бой предварително ще си я наказал. Това се казва то превенция! Да се превъзпита навреме тая женска и да не се прави на мъж сред мъжете, нали така?! Ще си седне на слабия задник, ще си върже на кукуригу русата косица и ще се усмихва оттук нататък на всеки такъв селски бек като тебе. И ще го слуша като вакла овчица. Пък и другите неустоими пичове като тебе вече ще си знаят, че боят над жена у нас си е съвсем в реда на нещата. Както си е нормално, че даже и патриотично да връзваш хора като дивеч по храстите и да ги плашиш с юмруци и ножове, дето ще ми бягат от война, моля ти се! Та и с жените така – като са се родили слаби, то си е ясно, че ще ядат бой.
Животът е за силните, не е за слабаците.
Хеле пък за слабачките, дето и психически може и да не са наред, дето викаш. Не стига, че жена, па и откачена! Как да не й обършеш два шамара?!…
Може и да е знаела, че ще й отвъртиш един. И я е било страх. Много я е било страх. Гледала е ръцете ти, вторачвала се е в мускулите и юмруците ти и е била наясно, че от тях ще боли. Докато така „си го е търсела” и „те е дразнела” обаче, някъде дълбоко в себе си все не е вярвала, че ще го направиш.
Надявала се е, че ще говорите. Или че ще се карате. Че дори ще си крещите и може би ще чупите, но не и че ще й посегнеш. И когато си го направил, онзи първи път, се е изненадала. Заболяло я е. Хванало я е яд.
Почувствала се е унизена и смачкана. Сигурно ти е отговорила или те е нагрубила. Искала е да те заболи и теб. Тя няма с какво да ти отстои на бицепсите и трицепсите, Динко, само с думи може да те уязви. Затова сигурно и нещо ти е казала. И каквото и да ти е казала, подразнила те е, защото ти е било по-лесно. По-лесно да си изсипеш комплексите върху четиридесет и няколкото й килограма. По-безопасно да си пробваш крушетата на лицето й, отколкото във физиономията на някой здравеняк с твоите размери. По-сигурно, че ще спечелиш „битката” и ще си „победител”, когато отработените ти хватки са приложени на деликатното телосложение на една жена.
После, като си отпочнал с плестниците, спиране няма. Удрял си едно след друго, блъскал си я, нареждал си, обиждал си я, заканвал си се. Тя сигурно е плачела. Пазела се е, както може. С ръце, с лакти. Свивала се е в ъглите, бягала е безпомощно из помещенията. Обиждала те е също. После е започнала да те моли да спреш. Виждала е жестокостта в очите ти, пламъка, който агресията поражда, освирепяването. И се е подплашила ужасно. Сигурно е млъкнала. Или дори е започнала да те моли да спреш, да ти казва, че се извинява, да крещи, че те обича… Това още повече те е ядосвало, защото ти не й вярваш, че те обича, когато си такъв.
Подул си я от бой. Насинил си я яко. Сплашил си я така, че да не си помисля да си признава какво се е случило. Запушил си и устата, събрал си страховете й в шепата си и си ги изстискал. Изобщо бил си я така, както никога не би искал теб да те бият. От сърце. Мъжката…
Мъжете, дето посягат на жени, са най-големите бъзльовци. Те са ония, дето като им излезе някой по-голям насреща, са готови да се подмокрят и да го ударят на молби. Те изпадат в обяснителен режим, когато им се стегне около врата и могат да реват с крокодилски сълзи, да се извиняват, да редят сополи в три редици, когато някак им потънат гемийките и вече никой не им се връзва на бабаитството.
Биячите на жени са малките мъжлета.
Не физически малките, а тия с малките душички и неработещите мъжки достойнства, дето трябва непрекъснато сами на себе си да си доказват мъжествеността, та да се приемат за пичове. Да се заобичат поне малко сами себе си. Може и да биеш жени, Динко – те все ще са по-слаби от теб физически. Ама си толкова бита карта, какиното, че чак ми е жал за тебе! За нещастното ти детство, за тийнейджърските ти побоища, за селяшките ти комплекси, за празната слава, която ти се стовари на плещите и те накара да се почувстваш толкова значим, че и жени да биеш. „Собствената”, де… Жал ми е за целия ти мизерен животец, чиято несъщественост си посветил и на побой над момичета. Жал ми е за нещастието, което си, защото и едно нещастие заслужава повече от пълнеж като теб.
Мария Касимова, Уебкафе
