петък, януари 10, 2025
дом блог страница 4386

Как магистрала „Марица“ глътна 51 млн. лв. само за месец

Преди близо година OFFNews се натъкна на нарушенията при извършване на строителството на магистрала „Марица“.

Ето цялото ни разследване, за което прокуратурата вчера започна проверка.

51 343 630 лева са похарчени само за 32 дни за укрепване на новата магистрала „Марица“ и за строеж на отводнителни съоръжения.

Строителството на ЛОТ 1 на магистралата от Оризово до Димитровград (участък от точно 31 км) започва през август 2011 година и приключва октомври 2015 година.

Договорът за строителство е сключен с италианския консорциум „Кооператива Муратория Чементисти – Чи Ем Чи Ди, Равена“ и за сумата от 159 755 613 лв. те трябва да построят магистралата.

Докато машините на италианците строят магистралата обаче, се появява втори договор за допълнителни строителни работи в същия участък – на ЛОТ 1 от „Марица“.

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) обявява обществена поръчка за нов договор за допълнително строителство и през юли месец българската фирма „Пътища Пловдив“ поема довършителните работи.

В договора пише, че заради дъждовете са се появили свличания и окосите на магистралата трябва да бъдат укрепени, също така, че е нужно стабилизиране на теренната основа и тя трябва да бъде защитена, необходимо е и построяване на отводнителен канал, пресичащ трасето. Договорът е за 32 дни на сензационната цена от 51 млн. лв.

Ако за 4 години за превръщането на черен път в магистрала и за строеж на 22 големи съоръжения на нея (както пише в проекта – 4 моста, 10 надлеза и 8 селскостопански подлеза) са изхарчени 153 милиона лева, как е възможно само за месец за укрепване на окоси и строеж на 1 съоръжение да са изхрачени 51 млн. лв.? Оказва се възможно и при това парите са усвоени и похарчени само в рамките на 32 дни. Сметката показва, че всеки ден са отивали близо 2 милиона лева само за укрепване на магистрала „Марица“.

Също така, според здравия разум е нормално, ако е имало нужда от допълнително укрепване, то да се извърши от фирмата, която е строител на обекта. Обратно на здравия разум обаче АПИ дава работата на фирма „Пътища Пловдив“. Така се оказва, че двете фирми заедно са строили магистрала „Марица“.

„Трите подобекта са на различни места по трасето на магистралата. Те се изпълняват независимо от един от друг и от основния обект – лот 1 от АМ „Марица“. Необходимостта от допълнителните строителни дейности възникна вследствие на падналите обилни валежи по време на строителството и различията между геоложките проучвания в проекта на лот 1 и установените на място видове скали“, обясниха за OFFNews мотивите си да дадат на друга фирма поръчката за магистралата от АПИ.

За подробности около строителството опитахме да се свържем с фирмата-изпълнител „Чи ем чи Равена“, чийто телефонен номер е оставен на сайта на АПИ, за да попитаме защо не са укрепили те магистралата, но се оказа, че даденият телефон не съществува. Тази фирма е нова за българските магистрали и досега не е строила други пътища у нас.

От Агенция „Пътна инфраструктура“ изясниха също, че допълнителният договор е, „за да се гарантира устойчивостта на проекта и за целта е проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки за извършване на стабилизиране на теренната основа под насипите, укрепване на откосите на изкопа, проектиране и изграждане на съоръжения, осигуряващи преминаването на отводнителен канал, пресичащ трасето на АМ „Марица“ при км 26+070, на стойност 51 343 360.80 лв. с ДДС.

Откритата процедура е спечелена от „Пътища Пловдив“ от общо четирима участници в тръжната процедура. А критерият за оценка на предложенията е икономически най-изгодна оферта.“ Подобни процедури били приложени и при Лот 2 на „Марица“, както и на „Тракия“ заради стари геоложки и хидроложки проучвания, изготвени с проектите за изграждането на магистралите.

Искане за разследване на строежа на Лот 1 на магистрала „Марица“ обаче вече има и в прокуратурата.

От главния прокурор Сотир Цацаров се искаше да разследва именно допълнителния договор за укрепване на магистралата, който изглежда съмнителен заради голямата сума, която е изразходвана за толкова кратко време и за толкова малко работа.

Уникалните богатства в недрата на земята!

В България има много истории за лечебни извори. Вярва се че водата им е изцелителна, че пиейки от нея хора оздравяват, проглеждат, прохождат, зачеват. Учени смятат, че всичко това се дължи на вярата и личната мобилизация на хората, пили от водата. Други твърдят, че всичко се дължи на шока от студената изворна вода. Не изключват обаче произхода на водата и възможността тя да има съставки, които да водят до лечение. Много от изворите бликат от дълбините и недрата на нашите планини. Ето и някой примери за изворни води, за които се смята, че са лечебни. Извори до село Вардун, в Търговищка област, според вярванията лекува бъбреци, стомах и очни болести. До него има още един извор и според селяните той се справял успешно с очни болести. Те могат да изброят поименно стотици излекували се, след като са си измили очите с тази чудодейна вода. [null] Историята на двата извора е древна и интересна. Според местната легенда преди стотици години само животните пиели от въпросната вода. Но пастирите забелязали, че стадата винаги искали да пият само от тозиизвор, а след време болните животни оздравявали. Те също започнали да утоляват жаждата си с нея и наистина се почувствали по­добре, а болните се изправяли на крака много бързо. С течение на времето жителите на селото съградили чешмичка, която набирала популярност заради чудесата, която вършела със здравето водата от това изворче. След това, вероятно в началото на миналия век, местни селяни направили още по­голяма, каменна чешма. Извор край Момчилград- неми проговарят, сакати прохождат Стотици хора изкарват нощта на 5 срещу 6 май на връх край Момчилград, за да потърсят изцеление в лековит извор. Според поверието, в нощта на Георгьовден водата придобива магическа сила. Вярва се, че на 5 срещу 6 май водата, която извира от скалите на връх Дамбалъ, може да излекува нелечими болести. Разказват се легенди как неми проговарят, а обездвижени прохождат. [null] Това е причината в нощта срещу Гергьовден на върха да идват стотици хора. Вярата в магията на този ден е надхвърлила границите на религиите, а мястото се почита от християни и мюсюлмани. Самата подготовка за посрещане на хората започна още преди дни. [null] Подравнен е горският път от село Летовник до връх Дамбалъ, а районът около чешмата е почистен и напръскан срещу кърлежи. Поставено е осветление и е създадена организация за нормалното протичане на ритуала. За децата и трудноподвижните хора е осигурен транспорт с високопроходими автомобили. Чудото на водата в манастира „Света Богородица“ до село Кабиле, Ямболско Обитателите на Кабиленския манастир са пет жени ­, пет христови невести – монахини. Вярата в целебната вода и християнския морал привличат в манастира миряните за кръщавки и ритуална лечебна баня [null] Който пие от водата в аязмото твръди, че се излекува. Всички чудеса се записват в специална книга. Никой не знае защо водата е целебна, вярващите твърдят, че това става с благословията на Божията майка. Водата в манастира „Свети 40 мъченици“ край софийско село Врачеш може да облекчи главоболие и повърхностни рани. [null] В манастира „Св. св. Козма и Дамян“ в село Гигинци има чудодеен извор, който помага при над 30 вида болести. [null] Бъбречни болести пък лекувала областта Демир баба теке, около Разград, почитано място за мюсюлманите. Водата там е мека и се смята, че цери бъбречни заболявания и безплодие. Хасковското аязмо, което се намира до параклисът „Света Ана“ събира стотици вярващи на Спасовден. Водата се препоръчва за ставите и костите.  Източник: flashnews.bg

 

Преди 28 години Тодор Живков обявява по националната телевизия новина, за която говорим и до ден днешен

Голямата екскурзия – така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната. Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция. Драмата се отприщва след изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков. Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност. На 29 май 1989 година, точно в 20 часа, по националната телевизия тогавашният генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков обявява в обръщение към сънародниците – всички, които не се чувствуват българи и не приемат България за своя родина, да се махат от страната. “България е готова да пусне българските мюсюлмани в Турция. Времето за заигравки премина – Турция би следвало да отвори границите си за света съгласно международните норми и договорености. Българският народ няма да падне на колене. Дълбоко се заблуждават онези среди, които лелеят надеждата, че ще могат да върнат колелото на историята назад към времената на Османската империя”, заявява Живков в 20-минутната реч. Думите на тогавашния Първи стимулират масовото изселване на български турци – само за три месеца България напускат между 300 и 360 хил. турци.

Първата асоциация сред причините за емиграцията е Възродителният процес от 1984 г., при който около 850 000 българи и турци са задължени да променят арабско-турските си имена. Наред с това е забранено носенето на шалвари от жените и черни такета за мъжете. Забранява се честването на основните мюсюлмански празници Рамазан байрам и Курбан байрам, както и правото да се говори на турски език. През 1984/1985 г. в България избухват няколко атентата – жена е убита и 42-ма души са ранени на Централна гара Пловдив на 30 август 1984 г., 7 души загиват и 9 са тежко ранени при взрив в бързия влак за София на гара Буново на 9 март 1985 г. Тревожещи са Майските събития от 19 до 27 май 1989 г. – митинги, походи, гладни стачки, своеобразна кулминация на борбата на турското население в България за демокрация и етническо самоопределение. Сред българските турци се заражда изселническа еуфория. „Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Такава психоза за нас е добре дошла. Ако не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо подобно”, обявява Живков на среща с политическия елит на 7 юни 1989 г. За създаване на психозата заслуга имат и Живков, и турският премиер Тургут Йозал. В меренето на мускули двамата политици дори не допускат каква изселническа епидемия ще отприщят. Българската държава спомага за протичането на „голямата екскурзия“ чрез гласуваните от Народното събрание на 10 май 1989 г. облекчения за пътуванията в чужбина за срок от 3 месеца. [null] На 3 юни призори първите недоволни от комунистическата власт преминават на турска територия.

{josociallocker}Пътната артерия от Северна и Източна България към Свиленград е блокирана от чакащи колони с автомобили, рейсове, каруци и пешаци. Властта създава пропускателни пунктове, които дирижират изнасянето от страната. В редиците на заминаващите се оказват и стотици партийни секретари, кметове и номенклатурчици на БКП от турски произход. Дни преди майските събития те са рупор на Възродителния процес, кълнат се в българския си родов корен и градят партийна кариера. Турция се организира удивително бързо. От Одрин до Истанбул са построени десетки лагери за изселниците с болници, училища за децата, помещения за възрастни хора и инвалиди. Навсякъде турските кметове и областните управители, валиите, свикват митинги, на които приветстват “братята от България”. Йозал и съпругата му Семра посещават изселническите лагери и се снимат с новите си сънародници. Милиони долари са събрани в мощна международна кампания – правителства, банки и частни лица превеждат пари в специално създадения от турското правителство фонд за подпомагане на изселниците. Въпреки уверенията от страна на управляващите обаче, Турция се оказва неподготвена да приеме толкова много изселници на територията си. Изселването нанася тежък удар върху българската икономика, цели области и села обезлюдяват. От ДСК са изтеглени над 400 млн. лв. Оголени са цели отрасли на народното стопанство. Строителството изпада в колапс. Селското стопанство в най-силно засегнатите райони изпада в бедствено положение – опустяват ферми, налага се реколтата да се прибира с помощта на бригадири – войници, държавни служители и ученици. Високообразованите емигранти – инженери, лекари, стоматолози, се вписват сравнително бързо в обществото на новата си родина, и то при добър стандарт на живот.

Не всички обаче могат да се адаптират – някои говорят архаичен турски език, имат ниско образование, умеят да се занимават преди всичко със земеделие, нямат средства за нов бизнес.  На 1 август 1989 г. в българския парламент е внесена протестна декларация от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Дисидентите се обявяват срещу прогонването на българските турци. Паника и суматоха настъпва и на турска територия. Край Одрин, Бурса и Истанбул са създадени палаткови лагери за идващите от България, има опасност от избухване на болести и зарази. Турция не е готова да поеме голямата изселническа вълна. На границата се възцарява хаос. На 21 август Анкара едностранно пуска бариерата на Капъкуле и спира изселването. По неофициална статистика от 3 юни до 21 август 1989 г. 360 000 етнически турци напуснат родината си. До падането на режима на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. около 40 000 се завръщат в България. До края на 1990 г. в страната се прибират още 100 000 изселници.

Източник“ Марица“{/josociallocker}

Окрупняват областите – Свиват ги до 20 или 16

Старата идея за намаляване на областните центрове отново се обсъжда в ГЕРБ, твърди „Сега“. Депутати споделиха, че се работи върху ново райониране и до края на годината ще бъде внесен законопроект за окрупняване на областите. Административната реформа бе обсъждана на правителствено ниво и при предишното управление на ГЕРБ. Редуцирането на областите се налага заради новите условия за целево финансиране от европейските фондове от 2020 г. нататък и трябва да бъде извършено от настоящия парламент, ако смята да си изпълни мандата. Обсъждат се два варианта. Единият е намаляване на областите на 20 или 16. Вторият е запазването на настоящите, но с ограничени функции, основно контролни, а над тях да се утвърдят седем района на планиране, управлявани от губернатори. Стара идея е и намаляване на броя на общините, но народни представители от управляващото мнозинство заявиха, че в момента това не се обсъжда. За редуциране на областните центрове категорично настоя и варненският губернатор Стоян Пасев. „При мен има 700-800 преписки на ден, а в някои малки администрации са 20-30. Не може да продължава така“, заяви той пред Дарик радио. Според Пасев идеята да се намали броят на общините не среща разбиране, тъй като общинските администрации изпълняват социална функция, осигурявайки основния поминък в малките селища.

 

 

Какво става по македонските земи?

В Македония скоро ще има правителство, а едно изречение на руския президент Путин отново внесе напрежение между българите и македонците. На този фон български експерти със сдържан песимизъм следят събитията в съседство.
Демонстранти с македонски знамена в Скопие

Вижда ли се краят на дълбоката политическа и етническа криза, която наскоро до доведе дори до кървави сблъсъци в парламента в Скопие? Може ли кабинетът на социалдемократите и албанските им съюзници да подобри чувствително отношенията със съседите на Македония? Защото през десетгодишното управление на Никола Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ тези отношения сериозно пострадаха. Ще се промени ли нещо за онези македонски граждани, които смятат себе си за българи и кога най-после ще бъде подписан прословутият българо-македонски договор за приятелство и добросъседство? На един публичен дебат по тези въпроси в София експертите изобщо не бяха оптимистично настроени.

„Блатото“ на Груевски
Българският евродепутат Андрей Ковачев

Българският евродепутат Андрей Ковачев

Евродепутатът Андрей Ковачев смята, че бъдещият македонски премиер Зоран Заев има волята да извади Македония от блатото, в което е била  завлечена по време на управлението на Груевски. „Надявам се, че Заев, макар и представител на партия-наследница на комунистите на Тито, заедно с номинирания за външен министър опитен дипломат Никола Димитров ще изпълнят заявките си за изграждане на най-добри отношения с България. Но нека не вярваме само на думите, а да видим и делата“, каза Ковачев. Според него, работата по договора за добросъседство с Македония още буксува в създадените за изработването му двустранни работни групи.

Западните Балкани – още дълго в чакалнята?

Бившата говорителка на МВнР Весела Чернева сподели впечатленията си от скорошни посещения в Скопие и Белград като представителка на Европейския съюз.
Вижте видеото 04:06
Македония: национализъм и корупция

Според нея Груевски и привържениците му са непримирими и ще продължат борбата срещу подготвяния от Заев кабинет. Чернева смята, че както Брюксел, така и българското европредседателство през 2018 г. не бива да дават напразни надежди за скорошно приемане на Македония в ЕС. Днешните сътресения и противопоставяне във всички държави от Западните Балкани, както и тежките поуки от приемането на България и Румъния обясняват защо процесът на разширение на ЕС в момента е напълно замрял, казва Чернева.

И пак за многострадалния българо-македонски договор

Заместник-ръководителят на Българския културен клуб в Македония Мирослав Ризински смята, че няма особена разлика между идеологиите на социалдемократите на Заев и ВМРО-ДПМНЕ на Груевски. „Въпреки че Заев , който не членува в белградското лоби, прояви храброст при разбиването на политическия монопол на Груевски, не виждам нищо ново в подхода му към  решаването на спора с Гърция за името и към подписването на договора за добросъседство с България. А това са основните препъни-камъни  пред приобщаването на Македония към Евросъюза и НАТО. Страната още не е излязла от сферата на влияние на Белград. Доказателство е фактът, че високопоставен сръбски разузнавач е участвал в погрома над парламента и опозиционните депутати преди месец в Скопие.
Тази кадри от насилието в македонския парламент влязоха в световните новини

Тази кадри от насилието в македонския парламент влязоха в световните новини

Политиката на Белград е да насажда сред македонските граждани страхова психоза, че техните врагове са Албания и България. В тази пропаганда се включи и руският външен министър Лавров, който заяви, че е налице опасността Македония да бъде поделена между София и Тирана. Тази атака несъмнено бе координирана между Москва и Белград“, смята Ризински.

По негово мнение, Македония страда преди всичко от криза на идентичността, чиито последствия са политическите и етническите конфликти и разделения. Ризински се надява, че българската държава ще поднови усилията за подписването на многострадалния договор за добросъседство, с който да се решат и част от проблемите на хората с българско самосъзнание. Той закономерно поставя няколко въпроса, които не са от вчера: Защо в Македония няма български медии? Кой бави изграждането на съвременна транспортна връзка между двете страни? И бива ли културният обмен между България и Македония да е толкова вял?

В обобщение: и на тази дискусия имаше повече въпроси, отколкото отговори. А едно такова съотношение никога не е оптимистично.