четвъртък, декември 12, 2024
дом блог страница 4379

Истината на българските тайни и лъжи от Втората световна война

Започваме публикуването на поредица от стенограми за някои от най-големите тайни и лъжи за България, хитлеро-фашизма, монархизма и българските политици от времето на Втората световна война.

Става дума за разпитите на най-високопоставени нацисти, дипломати и есесовци, като Адолф Хайнц Бекереле, Карл Клодиус, Делиус, Фридрих Панцингер, Антон Морман и др., които засягат и висция ешалон на Третия райх – Хитлер, Химлер, Рибентрох и т.н.

Едновременно те оборват и лъжите за някакъв неутралитет на Борис, мита, че имал някакъв принос за “спасяването на българските евреи”, дейността на шпионската мрежа на Гестапо и Абвера в България, пропагандната нацистка машина и т.н.

В следващите броеве ще се спрем по-подробно на източника на стенограмите.

***

Протокол от разпита на обергрупенфюрер от SA Адолф Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Райха в България

Москва, 23 март 1945 г.

Въпрос: Какви задачи са били поставени пред вас и от кой, при назначаването ви за германски посланик в България?

Отговор: В Министерството на външните работи, а след това по време на посещение при Рибентроп, ме запознаха с политическата обстановка в България. От тази информация произтичаше, че българското правителство изцяло и напълно стои на страната на Германия. В моята задача влизаше по-нататъшното укрепване на дружествените връзки между България и Германия.

През юни 1941 г. преди заминаването ми за София бях приет от Хитлер в присъствието на Рибентроп и Гьоринг. Хитлер ме попита информиран ли съм за обстановката в София. Когато му отговорих положително, той каза, че моята задача, като посланик в София ще бъде несложна, тъй като с България всичко стои благополучно.

Въпрос: Как трябва да се разбира това? Обяснете.

Отговор: Хитлер обърна вниманието ми върху неговите дружествени отношения с цар Борис, с когото той обсъждал всички политически въпроси. Той ме посъветва да оказвам на царя всякакви услуги. Смисълът на инструкцията на Хитлер се свеждаше до това, аз настойчиво да постигам безпрекословното изпълнение на всички германски искания.

Въпрос: Към времето на Вашето пристигане в София (юни 1941 г.) Германия беше завършила окупацията на Гърция и Югославия, при това България, както е известно, оказа активна поддръжка на агресивната политика на фашистка Германия на Балканите. В това ли Хитлер виждал “благополучието” на Балканите?

Отговор: Това, разбира се е правилно. Съгласно Виенския арбитраж (1940 г.) и договора Кремона, към България беше присъединена Южна Добруджа. Освен това, в края на 1940 г. или в началото на 1941 г. между България и Германия, при активното участие на моя предшественик – германския посланик в България фон Рихтхофен, беше изключен таен договор, по който към България бяха присъединени Македония и Тракия, области, принадлежащи на Югославия и Гърция. В замяна на това България се съгласи да пропусне германските войски през своята територия, за окупирането на Югославия и Гърция.

За съществуването на този таен договор на мен ми стана известно в края на 1941 г. от беседа с цар Борис. След това аз получих потвърждение от Министерството на външните работи на мое запитване, съществува ли такъв договор, на който се позоваваше цар Борис в беседата с мен. Накрая, по-късно, на прием при Рибентроп, последният потвърди, че такъв договор съществува, но за него е известно на тесен кръг хора. Цар Борис, окуражен от териториалните придобивки, смяташе след войната да присъедини към България и Солун. Възможно е на него да са му били направени по този повод някакви обещания от германска страна.

По такъв начин към моето пристигане в София българската политика беше напълно подчинена на германските интереси в европейския югоизток.

Въпрос: В какво конкретно се изразяваше военната помощ на българското правителство за агресията на германския фашизъм на Балканите?

Отговор: Военната помощ на българското правителство за военно-оперативните планове на германското командване в европейския югоизток се изразяваха в следното: България пусна германските войски през своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла така бързо да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство възпрепятствуваше придвижванията на германските войски през своята територия.

Нещо повече, в изпълнение на тайния договор, за който споменах по-горе, българското правителство предостави свой транспорт и средства за свръзка за прехвърлянето на германските войски към границите на Гърция и Югославия.

В местата за съсредоточаване на германските войски до границите на Югославия и Гърция тези войски получаваха продоволствие, ползваха българските укрепления и фортификационни съоръжения, летища, средства на ПВО и т.н.

Българското правителство, освен това, предостави своите пристанища (Варна, Бургас) на германските кораби и корабостроителниците за ремонта и строителството на съдове, които бяха използвани също за бойните операции в Черно море срещу Съветския съюз.

През 1942 г. българското правителство изпрати 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наричащ се окупационен корпус, за смазването на партизанското движение и поддръжката на германския окупационен режим в тези страни.

Накрая, по секретната икономическа спогодба, която от германска страна беше сключена от пълномощника на германското правителство – Клодиус, българското правителство оказа на Германия голяма икономическа помощ, насочена изцяло към удовлетворяването на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично доволствие за германските войски в България и т.н.).

Въпрос: Във вашето задължение като германски посланик в България влизаше ли контролът върху провеждането от българското правителство на всички тези мероприятия, осигуряващи успеха на агресията на германския фашизъм на Балканите?

Отговор: Да, разбира се. Германското правителство беше заинтересувано в осъществяването на тези мероприятия от българското правителство, и аз, като посланик, съвместно с моите чиновници полагах всички усилия, тези мероприятия да се провеждат с цялата им пълнота.

Въпрос: За сметка на жестокото изтребване на югославския и гръцкия народи и унищожаването на тяхната свобода и независимост?

Отговор: Върху това не съм се замислял. Аз изпълнявах заповедите на моето ръководство в Берлин и се грижех изключително за интересите на моята държава.

Въпрос: Вие не дадохте пълен отговор на въпроса какви задачи са стояли пред лас като германски посланик в България. Ще изложители по-подробно тези задачи?

Отговор: По-горе посочих, че в моите задължения влизаше укрепването на дружествените отношения между България и Германия. Това осъществявах по пътя на поддържането на германо-български съюзи и обединения, личен контакт с цар Борис и неговите министри, а след смъртта на цар Борис – с регентския съвет и българските министри.

В моите задължения влизаше също така поддръжката на различни германски промишлени учреждения и на техните представители в България, чиято дейност беше важна и необходима за воденето на войната.

Аз оказвах също така активна помощ на германските военни инстанции в България в онези случаи, когато те имаха трудности във взаимоотношенията с българското военно министерство при изпълнението на военните им задължения, за които говорих по-горе. Аз се стремях към установяване на контакт с прогерманските български организации (“легионерите” – генералите Жеков, Луков; “Ратниците” – професор [Асен] Кантарджиев; комитета на “Антикоминтерна” в България – инженер Кръстев и др.), на разпространяването чрез тези организации на пропаганден материал, на внедряването в българския живот на германската култура и изкуство с цел на разпространяването на национал-социалистическата идеология.

Накрая, мое задължение беше точното изпълнение на текущите политически поръчения на германското правителство, които, трябва да се каже, бяха много и, които касаеха най-различни страни на вътрешния живот на България.

Въпрос: Разкажете за най-важните от тези поръчения и как практически ги осъществявахте.

Отговор: Към моето пристигане в София, по настояването на германското правителство, беше закрито руското консулство във Варна. Министърът на външните работи на България [Иван] Попов ме осведоми за това, и аз съобщих в Берлин. Скоро след това, по настояването на представителите на германските военни инстанции в София поставих пред министъра Попов въпроса за закриването на руското посолство в София и извършването на обиск в него, с цел на откриване на компрометиращи материали.

Хитлер засегна този въпрос по време на приемането на цар Борис в своя щаб на главното командване.

След като се върна от Хитлер, цар Борис ми съобщи, че на него му предложили да засили наблюдението над сътрудниците от руското посолство. По указание от Рибентроп, аз получих от министъра на вътрешните работи Габровски уверението, че това наблюдение ще бъде засилено, а през ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус аз проверявах как се изпълнява това уверение.

Много усилия ми се наложи да положа, за да въздействувам върху българската външна политика, когато съветското правителство постави през 1944 г. въпроса за отварянето наново на руските консулства във Варна, Бургас и Русе.

Получих от Рибентроп категорична заповед – да възпрепятствувам това, и имах голям разговор с премиер-министъра Божилов, министъра [Димитър] Шишманов, [Първан] Драганов, с регента [Богдан] Филов. Консулствата не бяха отворени.

Въпрос: По-горе посочихте, че пристанищата на Варна и Бургас са се използвали от германските съдове за бойни операции срещу Съветския съюз. Значи, обвиненията на съветското правителство в нарушението от българското правителство на неутралитета са били напълно обосновани?

Отговор: Да, тези обвинения бяха напълно обосновани. Германските кораби от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъплението срещу Крим и Севастопол, и в другите бойни операции срещу Съветския съюз. Неутралитетът на България по отношение на Съветския съюз съществуваше на хартия.

Премиер-министърът Божилов заяви на представителя на съветското посолство, че германските кораби, намиращи се в българските пристанища, водят борба срещу възможната поява на английски подводни лодки. Това заявление на Божилов беше явна лъжа.

Въпрос: Откъде ви е известно, че германските кораби от Варна и Бургас водят бойни действия срещу Съветския съюз?

Отговор: За това ми разказа адмирал [Курт] Фрике, командващ морската група на Юга, и сътрудници от неговия щаб. От тях ми стана известно, че немските хидросамолети са излитали от Варна за разузнаването на съветските райони.

Въпрос: Какви поръчения на германското правителство още сте изпълнявали в България?

Отговор: През пролетта на 1942 г., съгласно телеграфно разпореждане от Берлин, настоях българското правителство, чрез министъра Попов, да обяви война на Англия и Америка в съответствие с приетите от тях задължения (присъединяването към пакта на 3-те държави). Българското правителство обяви, че България се намира в състояние на война с Англия и Америка.

През май 1943 г. получих от Берлин заповед да организирам в София антикоминтерновска изложба с цел да възбудя сред българите ненавист към Съветския съюз и неговите ръководители. След обсъждането на този въпрос с министъра на вътрешните работи Габровски, беше създаден комитет за организирането на тази изложба. От външна страна това беше като че ли дело на българското правителство, в действителност всичко направихме ние – германците, под мое лично ръководство. Изложбата функционира около 6 седмици.

През август 1944 г., по настояване от Берлин, заявих на българското правителство в лицето на регентите Филов, Михов, министъра Драганов протест срещу задържането от тях на ешелоните с руските военнопленници и гражданските лица, движещи се през България към Германия. В резултат на моята намеса ешелоните безпрепятствено се придвижили по назначение.

По указание на Химлер, което получих по телеграфа, аз, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските дела – [Теодор] Данекер, чрез министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14-15 хил. души), които бяха изпратени в Полша. По-нататъшната им съдба не ми е известна.

Много време и сили отделих на въпроса за въвличането на българското правителство в борбата срещу партизаните в Македония, Тракия и в Стара България. В резултат на моите настоявания, издигани или по моя инициатива, или по указание от Берлин, успях да изпратя в тези райони окупационен български корпус, а освободилите се за негова сметка немски части бяха изпратени на Източния фронт. Ръководителят на германското военно разузнаване в България д-р Делиус ми предоставяше месечни сводки за хода на ликвидирането на партизаните, и аз бях постоянно в течение.

Въпрос: Следователно сте взимали участие в ръководенето на борбата срещу партизаните в България?

Отговор: В непосредствената оперативна дейност на германското командване по борба с партизаните аз не се намесвах. На основата на получените от мен сводки за хода на тази борба настоявах от българското правителство за засилване на мерките за борба срещу партизаните. В този смисъл разбира се, участвувах в ръководенето на тази борба.

Въпрос: При това българските и немските части под предлог на борба с партизаните унищожаваха ли мирното население, изтребваха ли невинни жени, деца, опожаряваха села?

Отговор: Да, това се провеждаше с цел на профилактика, така че другите жители да не попадат под влиянието на партизаните.

Въпрос: Ще продължите ли по-нататък вашите показания?

Отговор: След смъртта на цар Борис по заповед на Хитлер и Рибентроп предприех опит да поставя на поста премиер-министър ръководителят на национално-либералната партия [Александър] Цанков [б.ред. – става дума за ръководителя на национал-социалистическото движение в България] и да формирам правителство начело с него, което би било способно още по-решително да провежда прогерманска политика. Цанков ни беше известен от събитията от 1923 г., когато като премиер-министър решително се разправи със селската партия на [Александър] Стамболийски (последният тогава беше убит) и жестоко смаза демократичното движение.

Освен това, влошаващата се с всеки ден военна обстановка за Германия под влиянието на загубите на Източния фронт настоятелно изискваше да бъде поставен на власт енергичен, с диктаторски склонности човек, който би успял със сила да удържи България в сътрудничество с Германия. Такъв човек можеше да бъде Цанков.

Основните разговори по този повод водих с регента Филов, тъй като генерал Михов не владееше немски език. Този път моите настойчиви искания бяха отклонени, обаче Филов ме увери, че набелязаната от тях кандидатура на [Иван] Багрянов за поста премиер-министър не отстъпва по своите качества на Цанков.

Малко преди Букурещ да бъде зает от руснаците бях извикан в щаба на върховното командване. Хитлер заяви, че вярва във възможността да запази в немски ръце Македония и Сърбия и през тях да поддържа връзка с немските части в Гърция, обаче ми поръча още веднъж да се опитам да получа от регентския съвет съгласие за формирането на правителство, начело с Цанков.

След моето връщане в България станаха събития, които направиха моите преговори с регентите безуспешни. Руските войски стояха на Дунав, тяхното навлизане на българска територия беше въпрос на няколко часа.

Въпрос: Известно е, че Цанков се е изказал по дунавския радиопредавател от Берлин като глава на българското фашистко марионетно правителство, формирано от немците. Как е могло да се случи това?

Отговор: Към това нямах отношение. След провала на моите опити да го направя премиер-министър, по заповед от Берлин аз качих цялото семейство на Цанков в автомобил, доставих ги в съпровод на сътрудника на посолството хауптбантфюрер [Герхард] Брайпол в гр. Ниш, откъдето той заедно с моята жена излетя с военен самолет в Берлин. Там Цанков направиха премиер-министър. По това време, заедно с моите сътрудници, бях интерниран в частите на Червената Армия.

Въпрос: Ще продължите ли вашите показания?

Отговор: Посочих най-важните поръчения на германското правителство, които изпълнявах като посланик в България.

Ще посоча още две поръчения. През 1941 г. по желание на Берлин успях да осигуря в България мобилизирането на работна сила за изпълняването на работа в предприятията в Германия. По мое настояване бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха изпратени в Германия.

След държавния преврат в Италия успях да получа от българското правителство потвърждение, че то ще признае за законно правителството на [Бенито] Мусолини, и се намесих в дейността на италианската мисия в България с цел да осигуря интересите на Мусолини (посланикът Мамели по мое настояване беше сменен с посланик [Карло] Симен).

Въпрос: По такъв начин, цялата ваша дейност в България е била насочена към укрепване позицията на германския фашизъм в натрапената на демократичните държави престъпна война?

Отговор: Съвсем правилно. Да осигуря с всички средства победата на германския национал-социализъм над демократичните държави и да спечеля войната, която разглеждах като жизнено необходима крачка от страна на Германия – в това виждах своята основна цел на поста германски посланик в България. На тази цел беше подчинена цялата моя дейност в България.

Въпрос: Защо премълчавате за разузнавателната дейност на вашето посолство?

Отговор: С такъв род дейност германското посолство в България не се е занимавало. Тази работа вършеше намиращият се в София орган на Абвера, ръководен от доктор Делиус и главния пълномощник на СД – [Франц] Обермайер.

Въпрос: Какво ви е известно за работата на тези учреждения?

Отговор: Тези учреждения не ми бяха подчинени, и за работата им нищо заслужаващо внимание не мога да съобщя.

Например, на мен ми е известно, че истинската фамилия на д-р Делиус, ръководителя на германското военно разузнаване в България, беше [Ото] Вагнер. По едно време, след провала на германския Абвер в Турция, той започна да се нарича д-р Фрей. Делиус ми изказа опасенията си, че във връзка с този провал може да има неприятности по служба.

Въпрос: Какво отношение е имал Делиус към провала на германския Абвер в Турция?

Отговор: Както ми беше разказал Делиус, ръководителят на Абвера в Турция прие на служба сина на берлинския адвокат Фермерен, чиято майка е известна журналистка в Португалия. По същото време по препоръка на Делиус там също е била приета на служба дъщерята на германския консул в София [Нели] Кап, получила възпитание в Индия.

Кап, Фермерен и още един сътрудник на Абвера в Истанбул преминаха на страната на англичаните и им издадоха цялата агентура на Абвера в Турция. Провалът на Абвера в Турция послужи като повод за свалянето на адмирал Канарис от длъжността ръководител на германския Абвер при “OKW” и предаването на военното разузнаване в ръцете на Химлер. Във връзка с това, от Главвното управление на SD, на базата на Абвера беше създадено Управление М (военно разузнаване), чиито ръководител беше Калтенбрунер.

Въпрос: Какво още ви е известно за работата на германските разузнавателни органи в България?

Отговор: Главният пълномощник на SD – Обермайер, вършеше в София голяма работа. Формално той се водеше като консулски секретар при полицейския аташе Хофман, намиращ се в щата на посолството. Хофман също така се занимаваше със събирането на политическа информация и тесно сътрудничеше с българската полиция.

Малко преди заминаването на посолството от София, във връзка с приближаването на Червената армия, Обермайер ми представи един ръководител на SS, чиято фамилия сега не мога да си спомня. Последният заяви, че той е ръководител на организация, създадена по личното поръчение на Химлер и поддържащ тесни връзки с десните националистически кръгове.

От беседа с този ръководител на SS ми стана известно, че неговата организация подготвя обявяването на независимостта на Македония с участието на десните националисти. Той съобщи, че в тези дни при него ще дойде лидера на македонските независими – [Иван “Ванче”] Михайлов, организатор на убийството на югославския крал Александър в Марсилия през 1924 г. И действително, Михайлов долетя със самолет от Загреб (Хърватия) с жена си и другите свои политически привърженици и беше изпратен от Обермайер в Скопие. Ръководителят на SS по-нататък ми заяви, че той предоставя себе си и създадената от него организация, която се състояла от решителни млади български националисти, на мое разпореждане. Обаче, да се възползувам от услугите на тази организация не можах, беше вече прекалено късно. В България навлязоха частите на Червената Армия.

Въпрос: Какви бяха взаимоотношенията ви с ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус?

Отговор: По време на едно от посещенията на Канарис при мен той определи моите взаимоотношения с Делису. Делиус, съгласно указанията на Канарис, ми предаваше информациите с политически характер. От беседа с Делиус по повод политическата обстановка в България, случайно успях да узная, че независимо от него в България работи още една инстанция на Абвера, непосредствено от Виена. Освен това, Делиус сътрудничи в София с една германска инстанция – службата за прехващане.

Въпрос: Какво още можете да съобщите за работата на германското разузнаване в България?

Отговор: Повече нищо не ми е известно.

Въпрос: Не сте искрен. На нас точно ни е известно, че в посолството е съществувала разузнавателна служба, ръководена от така нареченото “бюро за разузнаване на Рибентроп” (Отдел за информация ІІІ при Министерството на външните работи на Германия). Ще разкажете ли какво ви е известно за тази служба?

Отговор: За това, че Министерството на външните работи има своя специална разузнавателна служба (“бюро за разузнаване на Рибентроп”), узнах в началото на 1942 г. При мен се появи сътрудник на берлинската кинофабрика “Уфа” – Де-Монти, хърват по националност, и заяви, че той работи в София в качеството на пълномощник на “бюрото за разузнаване на Рибентроп”. От Берлин при него беше изпратена жена с фамилията Фридрих, която формално се водеше като студентка в Софийския университет. По-нататък Де-Монти каза, че всички агентурни материали, получени от него от неговите доверени лица, фридрих ще шифрова със специален код и през посолството – ще изпраща в Берлин. Де-Монти ме помоли да дам съответните указания на работниците от посолството.

Тук веднага Де-Монти ме предупреди, че аз не трябва да влизам във връзка с тази работа, за да не бъда компрометиран. За съдържанието на получените от тях през доверените хора материали той щял систематически да ме информира устно. По-късно Де-Монти неведнъж е бил при мен на прием.

Въпрос: Излиза, че посолството е било като прикритие за разузнавателната служба?

Отговор: Да, така се получава. Ръководеното от мен германско посолство в България служеше за прикритие на германските разузнавателни органи. Намиращата се в посолството нелегална радиостанция под ръководството на радиста Кох обслужваше по някой път българските представители на Абвера и осигуряваше тяхната свръзка с берлинските ръководни органи.

Въпрос: Ще продължите ли вашите показания по този въпрос?

Отговор: Де-Монти имаше редица неприятности във взаимоотношенията с българските власти, тъй като едновременно с това се занимаваше в България със заснимането на кинофилми. Освен това, германския Абвер подозираше в него агент на противника. Скоро след това, него го отзоваха в Берлин, а Фридрих преместиха в Копенхаген.

Въпрос: Кой стана приемник на Де-Монти?

Отговор: Докато търсиха заместник на Де-Монти, аз, по молба на нач[алника] на отдела за информация ІІІ на МВнР съвтеника Генке, се съгласих на това, тази работа да изпълнява моя личен референт Бирман (арестуван заедно с мен). След няколко месеца по мое лично ходатайство, тази работа беше възложена на съветника на посолството, ръководителя на отдела за култура и пропаганда [Манфред] Гарбен.

Въпрос: Какво ви е известно за работата на Гарбен в качеството на пълномощник на “бюрото за разузнаване на Рибентроп”?

Отговор: Доколкото ми е известно, Гарбен събираше информация за политическите настроения в различните кръгове на българската общественост, наблюдаваше поведението на министрите и обкръжението им и донесенията на своята агентура изпращаше в Берлин.

От агентурата на Гарбен ми е известен само представителят на една германска фирма – Бекер и неговата жена, които по думите на Гарбен, имаше връзки сред руските хора в България и проявяваше големи успехи в разузнавателната работа срещу Русия. Гарбен ми заяви, че, ако на мен ми потрябва да установя нещо по отношение на руското посолство, това би могло да се свърши през Бекер.

Освен това, Гарбен беше много тясно свързан с българските националистически среди.

Шокиращо проучване: Двигателят с вътрешно горене ще изчезне

Не е тайна, че транспортът се нуждае от голяма промяна. Тази промяна вече е започнала, но наистина ли нещата ще се случат толкова бързо? Не бързайте да констатирате, че професорът не си е пил хапчетата дълго време. Някои от твърденията звучат наистина шокиращо, но логика може да се открие в повечето от тях.

До осем години ще спрат продажбите на бензинови или дизелови автомобили, автобуси, камиони и други превозни средства! По целия свят! Целият пазар на превозни средства ще премине към електрификация, което ще доведе до колапс в цените на петрола, както и до колапс на петролната промишленост, вероятно и на някои държави!

Тези дръзки твърдения прави професорът по икономика в Университета Стандфорд Тони Себа. Неговият доклад, наречен Rethinking Transportation 2020-2030, се е превърнал във вирал и предизвиква обриви на част от ръководствата в споменатите индустрии.

Очакванията на Себа са, че хората ще спрат въобще да шофират. Те ще се преориентират към автономни електромобили, чийто експлоатационни разходи са 10 пъти по-евтини спрямо тези на автомобилите с ДВГ. Само носталгиците ще продължат да разчитат на добре познатия ни в сегашния му вид автомобил, останалите ще се преориентират към наем на автомобили при нужда. Ще стане по-трудно да се открива бензиностанция, резервни части или майстори, които да ремонтират двете хиляди движещи се части в автомобил с двигател с вътрешно горене. Автомобилните дилърства, както ги познаваме в момента, ще изчезнат до 2024 г.

Градовете ще забранят шофьорите. След това забраната ще обхване предградията и накрая цели територии на отделни държави. Ще се наложи вие да платите, за да може да изхвърлите някъде стария си автомобил.

Професорът предрича, че цената на петрола ще спадне до $25 за барел. Повечето форми на долбоководен сондаж ще са нерентабилни. Шотландия ще изпадне в затруднение, а още по-силно това ще засегне Русия, Саудитска Арабия, Нигерия, Венецуела.

Пред сериозни проблеми ще се изправят Ford, General Motors и германските марки. Те ще се изправят пред избора да произвеждат електромобили с брутално ниска печалба, или да преоткрият себе си като компании, предлагащи услуги подобни на Uber и Lyft.

Кога ще настигнем западноевропейците

През 2016 г. годишният ръст на месечните заплати беше 7-8%, а през първото тримесечие на 2017 г. се ускорява до 9-10%. Кога ще стигнем европейците с този доста висок темп на нарастване на доходите?

Обичайните показатели като средна и минимална работна заплата са подвеждащи по отношение на доходите, тъй като не отразяват разпределението на благосъстоянието в обществото.

 

Според на „Германския институт за икономически изследвания” обаче средната класа се формира от хората, които получават от 67% до 200% от средното възнаграждение за страната. То е 1036 лв. през март. Т.е. средна класа в България са тези получаващи брутна работна заплата от 700 лв., до 2080 лв. на месец.

За равнение в САЩ в тази категория се вписват хората с месечен доход от 3000 до 9100 долара (около 5200-16000 лв.), а в Германия, тези получаващи между 2400 и 7100 евро (4700-13800 лв.)

Така, при запазване на настоящия много висок среден темп на нарастване на заплатите от 10% годишно, българите от т. нар. средна класа ще получават настоящите нива на възнагражденията в Германия през 2035 г. А при сегашната скорост на увеличаване на заплатите на германските работници от над 2% годишно, настигането ще се случи някъде около 2050 г.

Т.е., ако тенденциите в икономиките се запазят, българинът от средна класа ще получава колкото германеца след повече от 30 години.

Икономическата теория обаче сочи, че за да се спрат такива негативни процеси като трудовата емиграция и дори хората да започнат да се връщат в родината си е необходимо да получават над 2/3 от възнаграждението, за което се отишли в чужбина. Така България ще бъде конкурентно място за работа спрямо Германия някъде около 2037 г. или само след 20 години.

Всъщност, ако не се сравняваме с германците, които са едни от най-добре платените на планетата, се оказва, че българите не сме толкова бедни.

По данни на „Изследователския център Пю”, близо половината от хората в България през 2011 г. са живели с между 10 и 20 долара на ден, с което влизат в глобалната средна класа. А около 40% са били бедни, с доходи под 10 долара дневно. През първото десетилетие на века делът на българите със средни доходи е нараснал от 28% до над 48% от населението.

Така че нещата полека се подобряват. Само че дъното, ударено през 2007 г., е толкова ниско, че с настоящите темпове на подобрение надежда да живеят със стандарта на западноевропейци, има за нашите деца и внуци.

Има ли смисъл от СЕМ

Годината е 2021 и 4-годишният мандат на Бойко Борисов вече е приключил. Президентът обаче не насрочва нови избори, а парламентът гласува промяна в конституцията, че мандатът му е четири години, “или до провеждането на нови избори”. И си управлява така още неясно колко време. В тази ситуация от осем месеца насам е БНТ. Тригодишният мандат на генералната й директорка изтече на 1 август миналата година, но конкурс няма и, по всичко личи, няма да има скоро.

От няколко дни Съветът за електронни медии (СЕМ) има нов председател – София Владимирова, и смяната отново постави въпроса за конкурса за шеф на БНТ. Тя замени на поста Мария Стоянова (от квотата на президента Росен Плевнелиев – бел. ред.). По закон мандатът на председателя е една година.

Засега обаче изглежда, че и в мандата на Владимирова ще има пречки за провеждането на конкурса. А като свой основен приоритет тя вече обяви увеличаването на бюджета на СЕМ, който за тази година е 1 310 300 лв.

Защо не се проведе конкурсът за БНТ

Мандатът на сегашния генерален директор на БНТ Вяра Анкова изтече на 1 август 2016 г. и се очакваше конкурс за неин наследник да бъде открит през юни. В навечерието на конкурса парламентът промени Закона за радиото и телевизията и даде възможност за безсрочно удължаване на мандатите на действащите генерални директори на държавните БНТ и БНР. Още тогава от БСП заподозряха, че целта на поправката е Анкова да остане на поста до президентските избори, и прогнозираха протакане на процедурата.

 

Конкурсът за генерален директор на БНТ се отлагаше, по неофициалното признание на членове от съвета, изцяло под политически натиск. Близките до ГЕРБ съветници спираха изпълнението на закона след изтичането на мандата на Вяра Анкова, защото партията на Борисов беше решила, че сега не е подходящият момент за избор.

СЕМ реши да изпълни това поръчение, като започне от промени в процедурата за избор на нови генерални директори на обществените медии. И обеща че чак след като е готова, ще открие нов конкурс. Обяви и обществено обсъждане на документа. Процедурата с днешна дата е факт, но избор не се състоя. Вторият аргумент за отлагане се оказа политическата обстановка в страната.

На насрочено извънредно заседание есента на миналата година СЕМ направи нов опит да даде старт на процедурата за избор на нов генерален директор. Предвиждаше се конкурсът да започне от 1 декември, а самият избор да се състои на 31 януари тази година.

Членовете на медийния регулатор обаче единодушно решиха да отложат процедурата за неопределено време, като изразиха в медиите следните аргументи: “Тази прибързаност в момента не бива да бъде допускана. Декември е ваканционен месец и това би затруднило кандидатите да подготвят своите документи от различни институции в почивни и отпускни дни”, коментира тогава Розита Еленова, член на СЕМ от парламентарната квота. Колежката й Бетина Жотева пък каза, че са започнали “много тежки политически спекулации, откакто се разбра за обявяването на конкурса”. Тогавашният председател на регулатора Мария Стоянова пък бе на мнение, че “процедурата трябва да бъде стартирана в един по-устойчив и по-стабилен обществен момент”.

Най-логично звучи коментарът на Иво Атанасов, който преди време каза, че “след 1 август, когато изтече мандатът на сегашния генерален директор, когато и да решим да избираме нов, все ще сме закъснели и ще събуждаме подозрения, че ще го направим или под политическо влияние, или че се съобразяваме с политическия контекст”.

Ново отлагане

И до днес не е ясно как отлагането на един конкурс ще спре възникването на “тежки политически спекулации” около обявяването му. Но е много вероятно да провокира политически съмнения за един избор, който би следвало да е строго професионален.

Сега изборите отминаха, но СЕМ отново намери повод конкурсът за директор на БНТ да се отложи. Новата процедура за избор на генерални директори на обществените медии, която СЕМ изработи и прие миналата година, е атакувана във Върховния административен съд.

“В момента делото е на втора инстанция и очаквам решението да излезе в съвсем кратки срокове. Намирам това за позитивно, защото съветът изработи и прие нова процедура, която ще бъде валидна и за двата избора – БНТ и БНР, когато тя мине и през съдебен контрол, това ще гарантира до голяма степен сигурност и прозрачност на предстоящите конкурси”, коментира пред “Капитал” новият председател на СЕМ София Владимирова. По думите й забавянето на конкурса не се е отразило негативно на имиджа на регулатора, защото се случва по обективни причини. Предшественичката й Мария Стоянова смята, че смяната на един генерален директор с друг не може да бъде приоритет. “Става въпрос за задача, която трябва да се изпълни мотивирано и отговорно”, категорична е Стоянова.

Всъщност отговорност е спазването на закона и доста ясните изисквания в него. Обратното – сляпото изпълнение на политически поръчки практически обезсмисля СЕМ. Защо да плащаме по 1 310 300 лв. на година за орган, който прави винаги това, което му каже управляващата партия? И не е ли по-добре, вместо да се увеличава тази субсидия, той просто да се закрие и дейността му да се раздели между парламента и някой друг, директно контролиран от държавата регулатор. Резултатът вероятно ще е същият, но поне ще се спестят малко пари.

 

Moody’s намали кредитния рейтинг на Китай за пръв път от 1989 г.

Moody’s намали кредитния рейтинг на Китай за първи път от близо 30 години. От компанията мотивират решението си с очакванията, че икономическият растеж на страната ще се забави и вътрешният дълг ще се увеличава, което ще застраши финансова стабилност.

Свръхстимулирането

Рейтингът на Китай се понижава от равнището Аа3 до А1 със стабилна перспектива, се казва в изявление на Moody’s. По стандартите на агенцията Aa3 отговаря на икономика с висока възвращаемост на инвестиции и нисък кредитен риск. Новата оценка на Moody’s обаче класифицира сигурността на китайската икономика по отношение на инвестициите като средно висока с нисък кредитен риск.

Рейтинговата компания отбелязва, че дългогодишното изкуствено стимулиране на икономиката от държавата ще представлява сериозно предизвикателство пред китайското правителство. Продължителната намеса на държавата в икономиката е свързана с акумулирането на големи количества дълг, които ще забавят икономическия растеж.

Реформите, предвидени от Пекин за борба с финансовите рискове, може да “забавят, но не и да попречат на нарастването на дълга” на страната. Moody’s очаква икономическият растеж на Китай да спадне до около 5% годишно за следващите пет години. Пекин предвижда ръст от около 6.5% през тази година.

 

Китайската гледна точка

От китайското министерство на финансите коментираха, че намаляването на кредитния рейтинг на страната е следствие от използването на неподходящи анализаторски методи, които силно преувеличават рисковете пред китайската икономика. Оттам допълниха, че от анализаторската компания сериозна подценяват способността на китайската администрация да регулира обществения дълг чрез промени в баланса на съвкупното търсене и предлагане.

Проблемите пред властта

Пекин приема като проблем от първостепенна важност овладяването на финансовия риск и увеличаващия се балон при имотите. Въпреки това предпазливо увеличава лихвените проценти и затяга регулаторните мерки, за да не предизвика сътресения в икономиката.

От Moody’s обаче смятат, че желанието на китайското правителство да изпълни целите си по отношение на икономическия растеж ще доведе до още по-голяма зависимост на икономиката от външното стимулиране.

Отзвукът

Въпреки че промяната в кредитния рейтинг на Китай леко ще затрудни взимането на кредити от правителството и държавните компании, азиатската страна остава в категорията на подходящите за инвестиране дестинации. Очакванията на Moody’s засегнаха незначително финансовите пазари в сряда, които отчетоха лек спад в стойността на китайския юан. Цената на водещите китайски борсови индекси отчете спад в началото на деня, но бързо възвърна стойността в ранния следобед.

Оценките на конкурентните рейтингови агенции са подобни, въпреки че китайският рейтинг от Standard&Poor’s е AA – малко по-висок от този на Moody’s и Fitch.