Moody’s потвърди кредитния рейтинг на България
Международната рейтингова агенция Moody’s потвърди кредитния рейтинг на България Baa2 със стабилна перспектива.
Като първи фактор за потвърждаване на настоящия рейтинг агенцията посочва устойчивото икономическо развитие и стабилната перспектива за растежа на БВП в средносрочен план, подкрепени от предсказуемата макроикономическа политика. Българската икономика достигна растеж от 3.6 % и 3.4 % съответно за 2015 г. и 2016 г., по линия основно на ръст в частното потребление и нетния износ. През следващите години експертите от Moody’s очакват растежът да продължи, подкрепен от подобрените условия на пазара на труда. Вътрешното търсене ще бъде допълнително ускорено от динамиката на кредитирането и положителния принос на инвестициите към БВП, като резултат от по-доброто усвояване на средства от фондовете на ЕС. От Агенцията прогнозират БВП да нараства в реално изражение с 2.9 % през 2017 и 2018 г.
Като втори фактор за рейтинга Moody’s определят добрата фискална позиция с ниско и намаляващо ниво на дълга и значителен фискален резерв. Експертите отбелязват постигнатото преизпълнение на бюджетната цел през 2016 г., а именно реализираният излишък в размер на 1.6 % от БВП на касова основа и балансираното салдо на начислена основа, като резултат от по-висок от очаквания растеж и добрата събираемост, от една страна, и по-ниски от планираните капиталови разходи, от друга. За 2017 г. агенцията очаква бюджетен дефицит в размер на 0.6 % от БВП. За следващите години прогнозата на Moody’s е за ограничаване на дефицита и постигане на балансирано бюджетно салдо към 2020 г.
Moody’s прогнозира спад на съотношението държавен дълг към БВП до 23 % през 2020 г., след достигнатото ниво от 29,5 % през 2016 г. В анализа се посочва още, че дългът на България е значително по-нисък от средния за страните със същия кредитен рейтинг (Baa2).
На трето място сред факторите за потвърдения рейтинг агенцията посочва структурните предизвикателства пред пазара на труда, свързани с демографските промени и характеристиките на работната сила, които биха могли да се отразят негативно върху дългосрочния растеж на икономиката.
Условията, при които Агенцията би повишила държавния кредитен рейтинг, са значителното ускоряване на фискалната консолидация и свиването на дълга до предкризисните нива, както и провеждането на структурни реформи, които биха повишили потенциалния растеж на икономиката. От друга страна, действия за намаляване на настоящия рейтинг биха могли да се предприемат в случаи на възобновяване на политическата нестабилност и отклоняване от следваната стабилна макроикономическа политика, нов стрес в банковата система, въпреки че е малко вероятно, имайки предвид реформите в регулациите, или при признаци за промяна в приоритетите на правителството за следваната политика на бюджетен дефицит и държавен дълг.
София става световна столица на виното
За първи път България е домакин на световния конгрес по лозарство и винарство. През тази година в София ще се проведе 40-тото му юбилейно издание. Над 1000 делегати от цял свят ще имат възможността да научат повече за българското вино. Официалното откриване на световния конгрес е на 29-ти май от 11 ч в хотел „Маринела“, зала „ЕФЕ“. Форумът ще продължи до 2 юни.
За най-важното събитие в света на виното за годината в София пристигат представители от всички 46 държави-членки на Международната организация по лозата и виното – OIV. Сред участниците са и висши представители на държавната власт и бизнеса, водещи световни експерти енолози, дегустатори, видни търговци на вина, лозари и винопроизводители.
В рамките на конгреса ще се поставят основните въпроси, които засягат сектора, и ще се обсъдят решения за конкретни политики за развитие на винарството и лозарството. Гостите ще имат възможност да се запознаят и дегустират продукцията на български производители в ключови за винопроизводството райони в България.
Провеждането на конгрес от такъв ранг у нас е голяма реклама за българското вино и за България, като водеща страна винопроизводител. България е шестият най-голям износител на вино в света, като винопроизводството датира още от тракийско време. Заради отзвука на събитието се очаква и значителен ръст на износа през следващата година. Мероприятие от подобен мащаб дава рядка възможност за популяризиране на българското вино и на България като винена дестинация.
Конгресът ще бъде официално открит от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. В събитието ще участват проф. д-р Моника Кристман – президент на Международната организация по лозата и виното, както и министри.
Галъп: 44% от българите са расисти
Близо половината от българите смятат, че определени раси превъзхождат други раси за разлика от мнозизинството от хората по света. Това сочат данните от годишното сравнително изследване на Галъп интернешънъл”, проведено в 66 държави.
{josociallocker}Страната ни се нарежда до страни като Бангладеш, Гана, Индия, Нигерия, Афганистан, Парагвай и др. В тези страни сумираните отговори „напълно съгласен“ и „по-скоро съгласен“ дават дялове между 50 и 80%. На другия полюс очаквано са най-вече западните общества.
България и балканските общества са по-скоро раздвоени. У нас няма сигурни мнозинства в подкрепа на религиозното, расово и културно равенство. Например, 45% не са съгласни, че някои религии превъзхождат други религии, но сходен дял – 37% са съгласни. По отношение на това дали някои раси превъзхождат други раси отговорите у нас са на практика поделени между съгласие и несъгласие – 44% споделят това мнение, а 45% – не. 50% у нас смятат, че някои култури превъзхождат други култури, а малцинство от 35% са на обратното мнение.
Според авторите на изследването основната цел на изследването не е да измери нива на расизъм, нито чувството на културно или религиозно превъзходство, а да се разсъждава върху вътрешните баланси в страните. Очевидно е, че всички онези страни, които се чувстват стабилни и не усещат заплахи, показват по-ниски нива на вяра в религиозно, културно и расово превъзходство. И обратното.{/josociallocker}