четвъртък, декември 12, 2024
дом блог страница 4373

В Чили строят най-големия телескоп в света

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г.

Главното му огледало ще е с диаметър 39 м.

Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети, като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

“Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп” – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

/БТА/

 

Задължителната казарма е тъпотия

Задължителната казарма е тъпотия. Аз съм ходил, но винаги съм бил против нея. Там не се научава нищо – само пиянство, кражби, злополуки и простотии. Който иска, може да стане професионален войник. Мисля, че е по-правилно всеки завършил училище да влезе за един месец в поделението, където да бъде обучен на елементарни техники по самоотбрана, гасене на пожари, първа помощ на пострадали, стрелба с пистолет, реагиране при аварии, земетресения, пътни инциденти и наводнения.

Ама без тъпанарско делене и дискриминация – всички вътре. Защо някой да бъде ограничаван от образование!? Мъже, жени, слепи, глухи, инвалиди (или оня имал един орех, другият пет – айде няма да ходят)… На всеки ще са полезни тези знания, макар и да не го осъзнава.

1. Самоотбрана. Може да си дебел, хилав, нисък или просто да не си роден за бокс. Поне могат да те научат как да избягваш удари. Повечето нападатели посягат с цялата си тежест с дясната ръка и кроше.

Ако се дръпнеш или съвсем леко му бутнеш ръката встрани, е почти сигурно, че ще загуби равновесие и ще падне на земята – вкарваш му два шута в муцуната. Нинджа няма да станеш, но с малко упражнения ще имаш поне шанс за реакция.

2. Да те научат да боравиш с няколкото вида пожарогасители, не е вредно. Пожарната безопасност също е важна (примерно защо не трябва да заваряваме пълния резервоар на колата си в плевня).

3. Първата помощ е решаваща – дори по случайност може да спасиш човешки живот. (Например малко хора знаят, че техниката за дишане уста в нос е по-ефективна, защото в устата може да има чужди тела или повръщано).

4. Стрелба с пистолет. Сигурно на 99% от вас няма да се случи да стреляте… Но знае ли човек… Нужно е да се схване само основното – откат, принцип на работа, прицелване, проверка и зареждане на пълнителя. Без практика обаче не става (като оня, дето по невнимание си застрелял шест пъти ходилото).

5. Съвсем пък няма да ви се наложи да ходите по греда над яма или да прескачате триметрова стена. Но… Умението и компетентността не пречат (може поне акъл да дадете в опасна ситуация).

Един месец свирепи тренировки – всяка събота и неделя ви пускат по кръчмите в красивите униформи. Като се приберете понеделник сутрин в поделението, научавате още един урок – едно е да си махмурлия в училище (дремейки на чина), друго е да си махмурлия на работа.

Ще изучите няколко песни и химна, ще има да разказвате забавни истории… Но най-важното – в бъдеще няма да умрете от някоя глупост. В последния ден на курса (както си е ред при нещо завършено) опъвате масите на плаца – банкет до зори, осигурен от държавата (няма само политиците да пият безплатно).

При моята казарма имаше само едно велико нещо – вдигането и свалянето на знамето на фона на химна. Батареите строени изрядно като огромни правоъгълни четки за пети. Излиза тлъстият дежурен по поделение. Застава изпъчен пред микрофона и мощно се провиква: „Здравейте, господа бойци!” (Супер надъхващо), а ние отвръщаме със стегнат рев: „Здраве желаем, гос’ин полковник!” Ние сме бойци – много яко. Винаги настръхвах…

Текстът е взет от Facebook профила на Никола Крумов.

Будапеща – великолепната красавица на Източна Европа

Будапеща е очарователен град, в който няма как да не се влюбиш, веднъж ако го посетиш. Столицата на Унгария представлява обединение на две населени места, разположени край бреговете на Дунав – Буда и Пеща. В края на 19 век те формират Будапеща, която днес е сред основните емблеми на Стария континент.

Ако човек все още не е посещавал този град, твърде вероятно е да се изненада, че става дума за място, което е почти толкова романтично, колкото Париж, Рим или Виена.

Едно е сигурно – в Източна Европа едва ли има друг толкова внушителен и великолепен град.

Атмосферата е пропита с духа на Австро-унгарската империя и на 19 век, а във въздуха на града се носи чувство за уют.

В централната част на Будапеща просто няма сграда, която да не е масивна и с интересна архитектура. Трите най-внушителни с великолепието и големината си постройки са базиликата “Св. Стефан”, дворецът на принцеса Сиси и сградата на парламента, която е най-лесно разпознаваемата емблема на града.

Мостовете, разположени върху Дунав и свързващи Буда и Пеща, също са невероятно красиви и всеки от тях се различава външно от останалите и има своя история, символизира нещо различно и също така се асоциира с някоя историческа епоха.

Историята в Будапеща е буквално навсякъде

Любителите на историческите извори може да се докоснат до миналото на Унгария и нейната столица в някой от десетките паметници и монументи в града. Сред музеите особено силно впечатление прави “Къщата на терора”, разположена на един от централните булеварди – “Андраши”, в която има добре описани документи, предмети и символи от нацистките и комунистическите управления на страната.
Посланието на експозициите в този дом, който някога е бил използван за щабквартира на нацистката унгарска партия, след което от тайните комунистически служби, е ясно – никое насилие не води до нищо добро.

Будапеща е сравнително достъпна дестинация за българите.

Ако сравняваме града със София, вероятно бихме казали, че е скъп – както за живеене, така и за туризъм, но ако го сравним с Париж, Берлин или дори Солун, то без съмнение ще попадне в графата на по-лесно достъпните за туристи от Източна Европа градове.

Цените в ресторантите и в заведенията за бързо хранене са малко по-високи от тези в България. Осезаемо по-скъп е градският транспорт (билет за едно возене в системата на градския транспорт излиза около 2,30 лева, а ако закупите билета си от шофьора, тогава пътуването може да ви излезе дори и над 3 лева). Цените на билетите за музей и театър също са осезаемо по-високи. Въпреки това обаче градът остава значително по-евтин от повечето световни столици.

Ако случайно разходката пеша не ви е накарала да се влюбите в този прекрасен град, то със сигурност разходката с корабче ще ви накара да го обикнете много силно.

За предпочитане е да направите тази разходка вечер, когато светлините на града създават наистина много красива атмосфера. Нещо повече – в Будапеща се предлага и една уникална атракция: може да разгледате най-знаменитите забележителности в града посредством автобус-кораб (така наречената амфибия), който може да плува и в реката.

Остров Маргит

Ако разполагате с време в Будапеща, то ще ви бъде интересно да посетите остров Маргит, който представлява голям парк в центъра на града, по размер сравним с Борисовата градина в София. Островът е заобиколен от водите на река Дунав. Паркът е модерен и изключително приятен за разходка. Там има условия за упражняване на почти всички видове популярни спортове. Може да играете тенис на маса, футбол или да правите дневния си джогинг, докато гледате как преминават корабите край брега.

Вечерно време парковете в града са добре осветени и са пълни с млади хора до малките часове на нощта.
В Будапеща е пълно с приветливи алтернативни заведения, някои от които наподобяват тези в пловдивския квартал Капана, с тази разлика, че повечето са доста по-големи и доста по-разнообразни… И доста повече.

Влизайки в някое от алтернативните кафета, барове или клубове бихте могли да се потопите в различни епохи – в 90-те години, във времената на Бийтълс и дори в пещерната ера.

Любезните хора

Унгарският е труден език, като много малко са думите, които имат корени от латинския и старогръцкия, така че е твърде вероятно от него да не може да разберете нито думичка.

Но в случай, че владеят английски език (което важи за голяма част от младите будапещани), хората любезно ще ви упътят за посоката, ще ви предложат приятно заведение за хранене в близост или ще ви помогнат с превода на някой надпис, написан на унгарски, с който не бихте могли да се справите по никакъв начин сами.

Жълтата линия на метрото

Жълтата линия на метрото е вероятно най-романтичната подземна железница в Европа, ако не и в света. Тя е къса, метростанциите ѝ са начесто и се движи под една от най-емблематичните улици на града – улица “Андраси”. Линията свързва същинския център на града с Площада на героите, който е един от символите на града. На него се издигат статуите на лидерите на седемте маджарски племенни общности, заселили се през средните векове край Дунав.

Вкусната унгарска храна

Популярните унгарските салами далеч не са единствените вкусотии, които предлага унгарската кухня. Непременно опитайте и някоя от супите им – топла или студена. Горещо препоръчваме лятната бананова супа, която се предлага в почти всеки ресторант. А и както стана ясно по-горе, менюто в прилично заведение в Будапеща не е по-скъпо, отколкото в София.

Дългите лета

Макар и климатът в Унгария да е умереноконтинентален и да има тежки зими, като температурата нерядко пада до минус 15 – минус 20 градуса по Целзий, градът има едно много голямо предимство пред София и повечето български градове – лятото започва в края на април и началото на май, като приключва чак в края на септември.

Това означава, че топлото време там е поне с месец и половина повече, отколкото в София. Летните горещини също са обичайно явление за Унгария, техният пик е през юли и август.

Надали всичко изброено е единственото, което може да ви накара да се влюбите в прекрасния европейски град Будапеща. Всеки посетител на тази очарователна дунавска красавица може да открие още десетки свои причини, поради които да я хареса…

Но е напълно сигурно – изключено е човек да посети този чуден град и да остане безразличен към него.

Нов курорт отвори край Вършец

Точно преди старта на активния туристически сезон край Вършец отвори нов туристически комплекс  – „Тодорини кукли”. Той се намира  в подножието на едноменния връх, в местността „Минкови бани” край село Спанчевци. Категорията му е 1 звезда, съобщават от общината, цитирани от Kmeta.bg.

Комплексът разполага с 3 къщи, 8 двойни стаи и 2 конферентни зали. За децата е обзаведена детска стая и детска площадка.  Има плувен басейн с минерална вода на открито, фитнес площадка.

Прехраната осигурява механа „Тодорини кукли” в комплекса.

Новият комплекс е собственост на „БКС – 2003” – Монтана. На откриването му присъства областният управител Росен  Белчев и депутатите Дeлян Димитров и Ирена Димова. Отец Николай отслужи водосвет за успех на новото туристическо селище.

“Лукойл” продаде диамантения си бизнес за $1.45 млрд.

Руският петролен гигант “Лукойл” приключи продажбата на своя диамантен бизнес, става ясно от сайта на дружеството. Дъщерната компания на “Открытие Холдинг” – ООО “Корпорация промышленных инвестиций” е купила 100% от акциите с право на глас на компания “Архангельскгеолдобыче” (АГД) за 1.45 млрд. долара.

Близо 20% от собствеността на “Открытие Холдинг” се държат от Вагит Алекперов и Леонид Федун, които са двамата най-големи акционери в “Лукойл”. Други акционери са Вадим Беляев – 28.6%, банка ВТБ – 9.99%, акционерната група ИСТ – 9.8%, Рубен Аганбегян – 7.96%, Александър Мамут – 6.67%.

“Архангельскгеолдобыче” разработва находището „Гъба” за добив, обработка и извличане на диаманти в Архангелска област. То е пуснато в експлоатация през 2014 г. Инвестицията на нефтената компания в проекта е над 1 млрд. долара. Планираният обем на добива през 2016 г. е 4.5 млн. карата.

“Архангельскгеолдобыче” притежава лиценз за Верхотинската територия, чиито запаси на диаманти се оценяват на 11 млрд. долара. Находището се намира на 130 км североизточно от град Архангелск. АГД има и лиценз за износ на добитите диаманти. Срокът на експлоатация е 15 години.

В световния център за търговия с диаманти Антверпен “Лукойл” извършва продажбите през дъщерната си компания Grib Diamonds NV. Считано от датата на въвеждане в експлоатация до момента тя е реализирала над 5 млн. карата, спечелвайки от тях около 400 млн. долара.

Единственият претендент за диамантения бизнес на “Лукойл” през последните години беше руският монополист по производство на диаманти компанията “Алроса”, която контролира 97% от пазара в Русия, а останалите 3% АГД. За продажбата на диамантения бизнес на „Лукойл” Алекперов заговори още през 2014 г. с надеждата, че “Алроса” ще заяви интерес към покупката му.

Още при обявяването на продажбата в края на 2016 г. източник на пазара на диаманти коментира, че компанията “Алроса” не е страна по сделката и се предполага, че става дума за преразпределение на активи на “Лукойл”. Според експертите цената от 1.45 млрд. долара изглеждаше прекалена и смятаха, че е малко вероятно някой да купи находището за тази сума, но сделката вече е приключена.