В Македония скоро ще има правителство, а едно изречение на руския президент Путин отново внесе напрежение между българите и македонците. На този фон български експерти със сдържан песимизъм следят събитията в съседство.
Демонстранти с македонски знамена в Скопие

Вижда ли се краят на дълбоката политическа и етническа криза, която наскоро до доведе дори до кървави сблъсъци в парламента в Скопие? Може ли кабинетът на социалдемократите и албанските им съюзници да подобри чувствително отношенията със съседите на Македония? Защото през десетгодишното управление на Никола Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ тези отношения сериозно пострадаха. Ще се промени ли нещо за онези македонски граждани, които смятат себе си за българи и кога най-после ще бъде подписан прословутият българо-македонски договор за приятелство и добросъседство? На един публичен дебат по тези въпроси в София експертите изобщо не бяха оптимистично настроени.

“Блатото” на Груевски
Българският евродепутат Андрей Ковачев

Българският евродепутат Андрей Ковачев

Евродепутатът Андрей Ковачев смята, че бъдещият македонски премиер Зоран Заев има волята да извади Македония от блатото, в което е била  завлечена по време на управлението на Груевски. „Надявам се, че Заев, макар и представител на партия-наследница на комунистите на Тито, заедно с номинирания за външен министър опитен дипломат Никола Димитров ще изпълнят заявките си за изграждане на най-добри отношения с България. Но нека не вярваме само на думите, а да видим и делата“, каза Ковачев. Според него, работата по договора за добросъседство с Македония още буксува в създадените за изработването му двустранни работни групи.

Западните Балкани – още дълго в чакалнята?

Бившата говорителка на МВнР Весела Чернева сподели впечатленията си от скорошни посещения в Скопие и Белград като представителка на Европейския съюз.
Вижте видеото 04:06
Македония: национализъм и корупция

Според нея Груевски и привържениците му са непримирими и ще продължат борбата срещу подготвяния от Заев кабинет. Чернева смята, че както Брюксел, така и българското европредседателство през 2018 г. не бива да дават напразни надежди за скорошно приемане на Македония в ЕС. Днешните сътресения и противопоставяне във всички държави от Западните Балкани, както и тежките поуки от приемането на България и Румъния обясняват защо процесът на разширение на ЕС в момента е напълно замрял, казва Чернева.

И пак за многострадалния българо-македонски договор

Заместник-ръководителят на Българския културен клуб в Македония Мирослав Ризински смята, че няма особена разлика между идеологиите на социалдемократите на Заев и ВМРО-ДПМНЕ на Груевски. „Въпреки че Заев , който не членува в белградското лоби, прояви храброст при разбиването на политическия монопол на Груевски, не виждам нищо ново в подхода му към  решаването на спора с Гърция за името и към подписването на договора за добросъседство с България. А това са основните препъни-камъни  пред приобщаването на Македония към Евросъюза и НАТО. Страната още не е излязла от сферата на влияние на Белград. Доказателство е фактът, че високопоставен сръбски разузнавач е участвал в погрома над парламента и опозиционните депутати преди месец в Скопие.
Тази кадри от насилието в македонския парламент влязоха в световните новини

Тази кадри от насилието в македонския парламент влязоха в световните новини

Политиката на Белград е да насажда сред македонските граждани страхова психоза, че техните врагове са Албания и България. В тази пропаганда се включи и руският външен министър Лавров, който заяви, че е налице опасността Македония да бъде поделена между София и Тирана. Тази атака несъмнено бе координирана между Москва и Белград”, смята Ризински.

По негово мнение, Македония страда преди всичко от криза на идентичността, чиито последствия са политическите и етническите конфликти и разделения. Ризински се надява, че българската държава ще поднови усилията за подписването на многострадалния договор за добросъседство, с който да се решат и част от проблемите на хората с българско самосъзнание. Той закономерно поставя няколко въпроса, които не са от вчера: Защо в Македония няма български медии? Кой бави изграждането на съвременна транспортна връзка между двете страни? И бива ли културният обмен между България и Македония да е толкова вял?

В обобщение: и на тази дискусия имаше повече въпроси, отколкото отговори. А едно такова съотношение никога не е оптимистично.

Западът отдавна призоваваше към размисъл. Най-сетне и самите мюсюлмани започнаха да съзнават, че нещо не е наред, щом терористите редовно се позовават на исляма. Коментар на Райнер Херман за ФАЦ.
Moschee Politik Heiligkeit (DW/A. Hamdy)

Преживяхме поредната седмица на терор. В Манчестър атентатор-самоубиец от либийски произход погуби деца и младежи в името на т.нар. „Ислямска държава”. А в петък ислямистки екстремисти избиха повече от 20 християни-копти край Кайро.

Също тези дни Берлин беше домакин на народния събор на Протестантската църква. Сред поканените там беше и шейх Ахмед ал Тайеб – главен имам на университета „Ал-Азхар” в Кайро – човек, който спада към най-авторитетните духовни лица на сунитския ислям. Той заяви, че тероризмът на ислямските фундаменталисти застрашава исляма и го връща в годините на Средновековието. Ал Тайеб призова да се сложи край на престъпленията в името на религиите. Но защо духовникът апелира за едно, а на практика се получава съвсем друго?

Западът отдавна настоява за преосмисляне на ислямската религия. Този процес навярно е започнал, защото изявления като това на египетския теолог вече не са рядкост. Все по-мощно се чува гласът на онези изявени ислямски духовници, които признават, че ислямът се е оказал в „задънена улица”, и че има проблем с насилието.

Религиозните норми също се променят

В случая не говоря за това, че ислямът се нуждае от своя Реформация и от реформатор като Мартин Лутер. Далеч по-важно е мюсюлманите отново да намерят верния път към своята собствена религия – да допускат различни тълкувания на Корана и да приемат, че системата от религиозни норми не е непроменлива във времето.
Symbolbild – Koran (Getty Images/AFP/M. Al-Shaikh)

Коранът например съдържа строфи, които легитимират насилието. Но те са писани във време, когато войната е била нормалното състояние на нещата, а не мирът. Теолозите-обновители вече искат да интерпретират съответните пасажи от Корана по-различно, отколкото през 7-и век, както правят фундаменталистите от ИД.

Трудно е да си представим, че в ситуацията, в която се намира арабският свят днес, той би могъл да даде тласък за теологично обновление на исляма. Дори учени като ал Тайеб вече нямат достатъчно морален авторитет сред мюсюлманите. Защото тези духовници са на практика служители на държавната власт и като такива не са в състояние да критикуват политическата класа и корумпираните елити в своите страни. Елити, които често се интересуват само от две неща – как да останат на власт и как да си пълнят джобовете.

В някои арабски страни има войни и разрушителен хаос, в други господстват несправедливост и потисничество. Докато това не се промени, ще има и ислямистки терор, включително и в Германия. В политическо отношения арабският свят се намира в пълен застой. Добре е, че поне сред ислямските теолози започна процес на известно преосмисляне.

Райнер Херман, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine ZeitungGmbH, Frankfurt am Main