понеделник, януари 6, 2025
дом блог страница 4366

Едно просто финансово правило, според което да живеете

Aĸo бюджeтиpaнeтo e нeщo нoвo зa вac, eтo eднo пpocтo пpaвилo, ĸъм ĸoeтo мoжeтe дa ce пpидъpжaтe. To ce ĸaзвa 50-20-30.

 

Kaĸвo пpeдcтaвлявa тoвa пpaвилo?

 

50% oт вaшия paзпoлaгaeм дoxoд тpябвa дa oтивa зa пoĸpивaнe нa paзxoдитe ви зa живoт и cтoĸи oт пъpвa нeoбxoдимocт. Tyĸ ce вĸлючвaт paзxoдитe зa нaeм, cмeтĸи, xpaнитeлни cтoĸи, плoдoвe и зeлeнчyци, ĸaĸтo и тpaнcпopт.

 

20% oт дoxoдa ви тpябвa дa зaдeлятe c финaнcoви цeли. Tyĸ ce вĸлючвa cпecтявaнe, инвecтиpaнe и плaщaния зa нaмaлявaнe нa зaдлъжнялocттa ви (aĸo имaтe ĸpeдити ĸaтo ĸpeдитни ĸapти, пoтpeбитeлcĸи ĸpeдити и дp.).

 

30% oт дoxoдa ви мoжeтe дa xapчитe зa пocpeщaнe нa изниĸнaли нyжди и зaдoвoлявaнe нa жeлaниятa cи. Toвa ca вcичĸи нeщa ĸoитo cи ĸyпyвaтe, зaщoтo иcĸaтe, a нe зaдължитeлнo зaщoтo имaтe нyждa oт тяx.

 

Финaнcoвитe eĸcпepти пpипoмнят, чe 30-тe пpoцeнтa ca гopнa гpaницa и нe e зaдължитeлнo пoтpeбитeлитe дa xapчaт тoлĸoвa мнoгo зa зaдoвoлявaнe нa жeлaниятa cи. Bмecтo тoвa тe мoгaт дa пoвишaт пpoцeнтa нa втopaтa гpyпa – зa финaнcoви цeли.

 

Ocoбeнo c пълнa cилa вaжи тoвa зa xopa, ĸoитo ce дoближaвaт дo cвoeтo пeнcиoниpaнe и в cpeдa, в ĸoятo мoжeм дa oчaĸвaмe ниcĸa възвpъщaeмocт oт инвecтициитe cи пpeз cлeдвaщoтo дeceтилeтиe (ĸoeтo щe изиcĸвa зaдeлянe нa пo-гoлeми cпecтявaния зa дocтигaнe нa финaнcoвa нeзaвиcимocт).

 

Caмoтo нaчaлo нa пpoцeca нa бюджeтиpaнe тpябвa дa cтapтиpa c тoвa дa oпpeдeлитe ĸaĸъв e мeceчния ви дoxoд и ĸaĸви щe ca cpeдcтвaтa в paзличнитe гpyпи пpи cлeдвaнeтo нa тoвa пpaвилo.

 

Cлeд тoвa тpябвa дa пoглeднeтe дaли в гpyпaтa нa 50-тe пpoцeнтa имa дocтaтъчнo cpeдcтвa, зa дa пoĸpиeтe вcичĸитe cи paзxoди oт пъpвa нeoбxoдимocт. Яcнo e, чe aĸo тaм cpeдcтвaтa нe cтигaт, щe тpябвa дa ги дoпълнитe. Oщe пo-яcнo e, чe щe пoceгнeтe ĸъм гpyпaтa нa 30-тe пpoцeнтa (гъвĸaвитe paзxoди).

 

Ha втopo мяcтo, тpябвa дa пoглeднeтe ĸъм мeceчнитe cи paзxoди. Cлeдeтe paзxoдитe cи в пpoдължeниe нa мeceц и ги paзxвъpляйтe в cъoтвeтнaтa гpyпa, ĸъм ĸoятo пpинaдлeжaт.

 

Ha cлeдвaщo мяcтo пpeглeдaйтe paзxoдитe cи и ce oпитaйтe дa oгpaничитe тeзи, бeз ĸoитo мoжeтe, aĸo гpyпaтa нa гъвĸaвитe paзxoди пpeвишaвa 30%.

 

Зaщo тoвa пpaвилo paбoти?

 

Зaщoтo нeщaтa ca пpocти и финaнcитe cтaвaт лecни и paзбиpaeми зa вcичĸи. To дoбaвя ĸъм cпecтявaниятa, ĸoитo чecтo ce пoдцeнявaт oт вcичĸи, дo мoмeнтa в ĸoйтo cтaвa вeчe нeвъзмoжнo дa ce пoдcигypитe зa cтapинитe cи или нe ви cи нaлoжи няĸaĸъв cпeшeн paзxoд..

Отново нощ на терор в Лондон

Нощ на терор в Лондон. Най-малко шестима души са загинали при нападението.

Тримата терористи са ликвидирани от полицията, съобщават британските медии.

Тримата нападатели първо забили микробус в пешеходци, а след това са вилняли с ловни ножове в намиращи се в близост заведения.

48 ранени са приети в болница. Сред тях е и полицай с прободни рани, няма опасност за живота му.

Първото нападение е станало около 22 часа местно време (полунощ българско) в района на Лондонския мост, където бял ван се вряза пешеходци. Малко по-късно тримата терористи, които са били в микробуса, са вилняли с ножове в района на близкия Borough Market, където има ресторанти и пъбове.

 

Няколко души са били ранени, след като бял ван се е опитал да прегази пешеходци в централен Лондон, съобщава в. “Сън” . Инцидентът е станал в южната страна на Лондонския мост.

Лондонската полиция призова столичани към спокойствие и бдителност. Премиерът на Великобритания Тереза Мей свика правителствения кризисен комитет “Кобра”.

Очевидец съобщил за Би Би Си, че бял ван се отклонил от пътя по Лондонския мост и блъснал пет или шест души.

Има противоречива информация за стрелба в района на Borough Market.  Районът е отцепен от полицията. В района кръжи хеликоптер.

Лондонският мост е бил затворен в двете посоки.

По искане на полицията са затворени и спирките на метрото и градския транспорт.

От Лондонското метро съобщиха, че влаковете няма да спират на Лондонски мост, така и на Ватерло ист, Лондон чаринг крос и Канън стрийт.

От полицията казаха, че работят по инцидент, но не посочиха подробности. Силите на реда се опитват да изведат хората от мястото на инцидента.

 

Репортер на Ройтерс близо до мястото съобщи, че е видял 10 полицейски автомобила да се насочват към моста.

Очевидец казал за Би Би Си, че видял движещ се с висока скорост бял ван да се отклонява рязко от пътя и да блъска пешеходци.

Защо Естония е по-добре от другите?

Не е само България: Литва и Латвия също страдат от масовото изтичане на родна работна ръка. Другояче стоят нещата в третата балтийска република – Естония: там пристигащите са повече от заминаващите. Ето причините:
Естонският флаг

Експертите предупреждават, ча ако Литва и Латвия не успеят да се справят с изтичането на работна ръка, във Вилнюс и Рига ще настъпят социално-икономически сътресения. Другояче изглеждат нещата в другата балтийска република – Естония: там хората, които пристигат в страната, са повече от тези, които я напускат. На какво се дължи това?

Рекордьорът

Литва държи рекорда сред трите балтийски републики по отношение на трудовата емиграция. Само през 2005, годината след присъединяването към ЕС, страната са напуснали почти 58 000 души. Тази тенденция се е запазила и до днес. По думите на Бируте Столите от естонската Статистическа служба, през 2010 година са емигрирали 83 000 литовци, през 2013 година – 39 000, а през 2016 – 50 000. От 2005 година насам страната са напуснали общо половин милион души, като някои от тях са се завърнали след кратък гурбет в чужбина.

Ръководителят на литовския Институт за география и демография Донатас Бурнейка обяснява рекордните показатели с обстоятелството, че средната месечна заплата в Литва от 823 евро е значително по-ниска в сравнение с повечето страни от ЕС. Освен тово много литовци живеят в селските региони, където трудно намират работа. “Ако не успеем да върнем част от заминалите за Европа, след 5-10 години ще възникне сериозен недостиг на работна ръка, жизненият стандарт ще се понижи и ще възникнат проблеми с изплащането на пенсиите”, казва Бурнейка. Това мнение застъпва и литовската депутатка Аушра Малдейкене. Според нея, ако в близко време нищо не се промени, след 10-15 години страната ще бъде разтърсена от сериозни социално-икономически сътресения, а пенсионерите и дори немалка част от трудещите се ще се окажат на прага на бедността.

А Латвия?

Статистическите данни от Латвия показват, че през последните 10 години страната са напуснали между 250 000 и 300 000 души. И тук основната причина за емиграцията е огромната разлика в доходите в сравнение с Германия, Великобритания и скандинавските страни например, казва Илмарс Межс, който ръководи латвийското бюро на Международната организация за миграцията. По неговите думи, средната заплата в Латвия възлиза на 900 евро.

След присъединяването на Латвия към ЕС 15 000 нейни граждани са заминали на работа в други европейски страни. През 2010 година броят на емигрантите е достигнал 36 000, а през 2015 – 20 000 души. Илмарс Межс предполага, че при благоприятно развитие на икономиката почти половината от икономическите мигранти ще се завърнат обратно в Латвия. Но ако това не се случи, само след 5-6 години в Латвия ще има остър недостиг на работна ръка, а делът на възрастните хора ще се увеличи значително. В такъв случай страната има само един полезен ход – да привлича мигранти от други страни, посочва Межс.
Площад в старата част на естонската столица Талин

Площад в старата част на естонската столица Талин

Как го постига Естония?

За разлика от Литва и Латвия, Естония вече привлича мигрантите – в страната пристигат повече хора, отколкото емигрират. Според официалните данни, през 2005 година 4 610 естонски граждани са напуснали родината си. През 2010 броят им достига 6 740, а през 2016 – 13 792, като в същата тази година страната е приела близо 15 000 имигранти.

Леонид Карабешкин от Европейската академия в Талин твърди, че привлекателността на Естония се дължи на значително по-високите доходи в сравнение с Литва и Латвия (средната заплата в Естония е 1 182 евро), както и на либерализацията на миграционното законодателство. 60 процента от пристигналите миналата година в Естония са украински граждани, на второ място по численост са руснаците.

“В близките години пазарът на труда в Естония ще се определя от малочисленото поколение на родените през 1990-те години. В този смисъл можем да прогнозираме, че безработицата ще остане ниска, заплатите ще се покачват, а работодателите ще настояват за допълнителна либерализация на миграционните правила”, казва Леонид Карабешкин. А политологът Рейн Таагепер предупреждава: “Засега сме по-добре от другите балтийски страни, но е безспорно, че ни трябва демографски прираст. В противен случай рано или късно ще имаме нужда от имигранти, от много имигранти”.

 

Източник – Дойче Веле

Защо в България има толкова много смърт на пътя?

Коментар от Иван Бедров:

„Не може да говорим за демография, а в същото време всеки ден две, три и повече жертви да се дават”, каза министър-председателят Бойко Борисов в началото на извънредно съботно заседание на част от министрите, което бе излъчено на живо във Фейсбук. Така държавата съобщи на народа, че обявява война на „войната по пътищата”. Всеки ден министри и топ полицаи провеждат извънредни срещи, правят извънредни изявления за обсъжданите извънредни мерки. Вкусът на кампанийност е неизбежен. Натрапчиво е усещането за някаква юруш-политика с резки завои, но без ясна цел и посока.

Нещо с глобите, нещо с книжките, нещо с контролните органи – всеки ден валят идеи, облечени в институционална решителност. Някои от тях вероятно имат за цел да решат конкретен проблем, но нито едно от изказаните дотук намерения не се цели в сърцевината на проблема – много хора загиват по пътищата, статистиката казва ясно какви са причините, но те си стоят неатакувани. Така остава впечатлението, че държавата се опитва да „продаде” на обществото въвеждането на тол-система за товарните автомобили като решение на проблема с разбитите пътища. Да, те са предпоставка, но не са основната причина за многобройните жертви на пътя.

Наистина като на война

Пътищата в България са най-смъртоносните в целия Европейски съюз. Тук умират точно два пъти повече хора спрямо броя на населението в сравнение с данните за целия ЕС. Показателят за България за миналата година е 99 жертви на 1 милион души. В Румъния са 97, в Латвия – 80, в Полша – 79. Но в Швеция, Обединеното кралство и Холандия жертвите са три пъти по-малко. Три пъти!

България бе поела по пътя на трайното намаляване на жертвите на пътя, но от няколко години отново „се изкачва” в тази тъжна класация. Беглият поглед назад показва, че въпреки много по-малкото автомобили, в последните години на социалистическия режим по пътищата са загивали повече хора, отколкото днес – по около 1000 души годишно. Печалният рекорд е от 1990 година – 1527 жертви. След 2008 година започва сериозен спад до 601 жертви през 2012. Тогава експертите обявиха, че това се дължи на намаления товарен трафик заради икономическата криза, както и на подобряващата се инфраструктура и повечето камери за контрол. После обаче тенденцията отново стана негативна, за да стигнем до 708 жертви за всяка от последните две години. Очевидно е, че имаме голям проблем. И наистина е крайно време да се захванем сериозно с него.
Иван Бедров

Иван Бедров

Само с пари ли?

От изказвания на висшестоящи фигури от последните дни излиза, че основната причина за жертвите на пътя е недостигът на пари. Сега се говори основно за Фонд „Пътна инфраструктура” и за тол-системата. Парите от глоби трябва да постъпват във Фонда, но понеже държавата има проблем с ефективното им събиране, сега всички идеи са именно в тази посока – например да бъдат временно отнемани книжките на шофьори с влезли в сила и неплатени актове. А пък въвеждането на тол-система щяло да увеличи три пъти парите за поддържане на пътищата – в момента приходите от винетки са близо 300 милиона, докато огласените сега очаквания са за близо милиард.

Дано бъркам, но си мисля, че чисто финансовият подход няма да реши проблема. Първо, защото държавата отдавна е стабилна финансово и затова не би трябвало да има проблем да се осигурят пари, стига някой да превърне темата в приоритет и да предложи конкретни мерки. Второ, пари за инфраструктура и сега се харчат, но из страната има достатъчно примери за „ремонт след ремонта” – повечето пари няма да решат проблема с некачественото строителство, което е резултат от кражби и корупция.

А статистиката сама дава отговорите, стига някой да ги търси. В последните години почти половината от загиналите на пътя стават жертва на два типа инциденти – челен сблъсък между автомобили или блъснати пешеходци. Решенията също са измислени, стига някой да се оглежда за тях. Движещите се една срещу друга коли не би трябвало да имат физическа възможност да се срещнат. Пешеходци и автомобили също не би трябвало да имат физическа възможност да се срещнат. Всеки, който е бил малко по-наблюдателен по пътищата на някои по-развити държави, е виждал как се постига това. Дали ще бъдат бетонни или гумени прегради между отделните платна, дали ще бъдат повече огради по тротоарите, дали ще е осветление – има специалисти, които могат да преценят. С две думи: решенията са прости. И да, струват някакви пари. Но то и да купуваш камери за контрол на пътя, а после да не можеш да ги управляваш и да ги оставиш да ръждясват, също струва пари. Да издържаш хиляди полицаи, а да няма кой да спре агресивните мутри на пътя, също струва пари. Даже много повече.

 

Източник – Дойче Веле

“Пирогов” е пред фалит

Столичната многопрофилна болница „Пирогов“ е надвишила лимита си за болнична дейност с 500 хил. лв. през май. Това съобщиха от лечебното заведение, което е едно от най-натоварените в София и приема огромна част от спешните случаи в столицата. От там уточняват, че 80% от болните, лекувани над лимита, са приети по спешност.

Зам.-директорът по лечебната дейност Николай Габровски казва, че ръководството на болницата е притеснено относно покриването на по-големите разходи, тъй като в Новия национален рамков договор, подписан през февруари, предвижда надвишаването на месечния бюджет да не надхвърля 3%. Според Габровски  направената промяна в лимитите не отразява реалните нужди на обществото за получаване на спешна медицинска помощ.

Според болницата спазването на зададения лимит означавало, че болницата трябвало да преустанови дейност още преди седмица. Неизплащането на тези средства би изправило болницата и пациентите пред сериозно изпитание, пише в съобщението от лечебното заведение.