Премиерът Борисов изведнъж се сети, че „царицата на боя е пехотата“, а новите бронирани машини са по-важни от самолетите. Поредната превратност, поредният рязък завой. Каква ли е причината? Ето възможните обяснения:

Коментар отЯсен Бояджиев:

Както се казва, това беше хубава седмица за българската национална сигурност. И по-специално за многострадалната „модернизация на българската армия“. Защото, както бяхме официално уведомени, всички важни фактори в държавното управление и всички парламентарни партии са се отнесли „изключително отговорно и конструктивно“ и са се обединили около „схващането, че съвременната среда за сигурност е изключително динамична“. Обединили са се и около „необходимите мерки“. Това би трябвало да звучи успокоително, понеже националната сигурност ни е скъпа, нали?
Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Но върху оптимистичния фон на единодушие и удовлетворение пада леко притеснителната сянка на съмнението. Не е нужно човек да е специалист, нито пък да е посветен във военните тайни, за да я съзре. Достатъчно е да е следил новините и публичните изявления през последните години.

И пак планове и стратегии

Поводите за това съмнение са поне три. Първо, никой не разбра какви точно ще са „необходимите мерки“ – не защото са някаква тайна, а понеже пак предстои да се обмислят, преосмислят и измислят. За кой ли път отново ще се „осъвременява стратегията за национална сигурност“, пак всичко „ще се слага на масата“, тепърва ще се изготвя нов петгодишен план, приоритетите пак ще се приоритизират, а „реализацията на проектите за модернизация“ за пореден път ще се ускорява. За последните години всичко това е казвано толкова пъти, че едва ли някой е в състояние да ги преброи. Но резултатът е все един и същ. Дванайсет години след влизането на България в НАТО състоянието на армията ѝ е горе-долу същото като по съветско време – почти цялото ѝ въоръжение и оборудване е толкова остаряло, че плаче за смяна. И няма никаква гаранция, че този път след думите ще последват дела.

Печалният опит

От друга страна именно с делата България вече има печален опит, което е втората причина за съмнение. Преди десетина години бяха сключени сделки за нова техника за стотици милиони, които ще останат като емблематичен пример за това какво и как не бива да се прави: сбъркани (подменени) приоритети, които не съответстват на най-спешните нужди на армията, зле планирани и несъобразени с реалните възможности финансови ресурси. В резултат от това се наложи сделките да бъдат предоговаряни (една от тях още се влачи в международен арбитраж), а част от поръчките бяха отказани. Новозакупени самолети с години не летяха, понеже не бяха предвидени средства за ремонт и профилактика. Нови хеликоптери с години си стоят предимно в хангарите поради липса на пари за експлоатация и поддръжка. Но пък генерират разходи за охрана. И най-важното – по единодушното мнение на специалистите, в резултат от тези сделки армията не е придобила (почти) никакви нови бойни способности.

Няма никакви гаранции, че всичко това под някаква форма няма да се повтори и този път. Някои странни превратности и резки завои около новите „проекти за модернизация“ говорят дори за обратното. Което е третата причина за съмнение.

„Царицата на боя“

Най-яркият пример за състоянието на армията са новите/стари самолети. Както е добре известно, бойната авиация е оборудвана със стари съветски изтребители на доизживяване. Разполага с пилоти, които не могат да поддържат уменията си, понеже няма на какво да летят. Охраната на въздушното пространство постоянно виси на косъм. Освен че са стари, съветските самолети са и несъвместими с изтребителите на партньорите от НАТО – заради различните системи за комуникация и навигация те просто не се разпознават във въздуха.

За този проблем се говори от години, периодично изглежда, че решението е взето и изпълнението му ще започне всеки момент. Така беше и преди месец-два, когато в самия край на съществуването си служебното правителство класира постъпилите оферти за нов самолет и посочи победителя. Но изведнъж министър-председателят, като „офицер, завършил такова училище“, се сети, че „майката или царицата на боя е пехотата“ и че, както „пише във всички военни доктрини“, „където не мине пехота, няма спечелена война“. И затова самолетите трябва да отидат последни на опашката.
Бойко Борисов

„Понеже съм офицер и съм завършил такова училище, мога да споря много за кое е майката или царицата на боя – това е пехотата“

Сигурно е прав, той ги разбира по-добре тия работи. Пък и със сигурност сухопътните войски също имат крещяща нужда от нова техника. Странно е обаче как така в продължение на толкова много години министър-председателят беше забравил за „царицата на боя“. Когато, например, към края на първия му мандат фактически се беше стигнало до сделка за купуване на нови самолети, която беше осуетена единствено от оставката му. Или когато през миналата година в решението на правителството му за старт на модернизационните проекти, в последвалото го одобрение на парламента и в приетия накрая финансов план изведнъж „царицата на боя“ отпадна (въпреки че нейният проект бе най-напреднал) и на мястото на бронираните машини незнайно как изплуваха два нови патрулни кораба (въпреки че дотогава като основен приоритет за ВМС се сочеше модернизирането на т.нар. белгийски фрегати). Аргументи за решението не се чуха. Затова пък злите езици посочиха бъдещия строител на корабите. А днешният министър на отбраната, който тогава беше просто депутат, заяви, че проектът за корабите е лобистки и трябва да се спре. Но не спря. И днес всички са се вторачили в дилемата бронирани машини или самолети, но си мълчат за корабите.
Редакцията препоръчва
Как се пази небе с четири грохнали Миг-29?

Принудена да работи единствено с овехтелите съветски изтребители, българската бойна авиация е сякаш с орязани криле. Дали в такъв случай България е в състояние да пази собственото си небе? (07.10.2015)
Г-н Каракачанов, що за идея е това?
Защо е глупаво да се връща казармата

Към цялата тази бъркотия задължително трябва да се добавят и непрекъснатите метаморфози в техническите изисквания на различните проекти, така че да съответстват на параметрите на един или друг производител.

Защо?

Можем само да предполагаме какви са причините за тези превратности и остри завои по пътя на армейската модернизация. Възможностите не са кой знае колко много. Най-често споменаваното и най-удобно обяснение е липсата на пари. Но парите никога няма да са достатъчно. Може и да е липсата на достатъчно политическа воля поради отговорността на решенията. Или просто тече тайно наддаване, при което различните конкуриращи се производители и търговци се борят за благосклонността на различни, конкуриращи се политически воли. Защото, както се казва, на всички националната сигурност ни е скъпа. А на някои им е още по-скъпа – особено отделни нейни елементи и свързаните с тях оферти.

Да не забравяме и привързаността към съветските самолети. На фона на приказките за модернизация изненадващо се оказа, че пак ще ги ремонтираме и ще им купуваме нови двигатели, за да летят още десетина години. Е, това няма да ни е толкова скъпо – ще се измерва с милиони, а не с милиарди. Както се казва: с малки суми, но редовно.

Дойче Веле
 

 Няма никакво съмнение, че в днешно време можем да изкараме пари от всичко, в което сме добри или ако измислим нещо интересно. Примерите не са малко, особено в световен мащаб, се посочва в новия материал от серията на УниКредит Булбанк „Финанси за нефинансисти“.

Може би знаете историята на британката Джули Дийн, бивша домакиня, която с бюджет от около 700 долара прави бизнес за 65 млн. долара (в рамките 5 г.). Тя създава чантите Cambridge Satchel. Прототипът им е от картон и хартия, а в момента звезди като Тейлър Суифт, Алекса Чънг, Зоуи Дешанел и Ел Фанинг ги носят.

Българският пазар не е като британския, но с някоя добра идея и постоянство можем да изкараме допълнително пари.

Вижте 5 реални примера за печелене на допълнителни доходи и се вдъхновете да го направите.

{josociallocker}Анна е адвокат. Има две деца, мъж и куче. Анна обича да снима, инвестирала е в хубав фотоапарат и продава снимките в различни платформи. Нерядко нейни снимки излизат в международни издания, за което получава добра комисиона.

Нора е счетоводител. Тя е изключително суетна и модата е нейно хоби. Необвързана е и обича нощния живот. Всичките й приятелки се допитват до нея за модни съвети, затова Нора реши да си направи моден блог. В крайна сметка той стана много успешен и в момента тя печели пари от реклами.

Иван е програмист. Работи усилено и в свободното си време обича да чете за иновации и технологии. Той има  приятелка и живеят в собствено жилище. Наскоро Иван направи малка частна академия по програмиране и всяка вечер след работа преподава на курсисти.

Биляна е фризьор. Тя е наела помещение и в него е направила малък фризьорски салон, в който има редовни клиенти. Тя е омъжена с едно дете и няколко домашни любимци. Биляна е дистрибутор на големи козметични брандове и докато клиентите й чакат в салона, тя им дава да разглеждат каталози. Част от печалбата от направените поръчки остават за нея.

Константин е студент, не работи и има доста свободно време, освен преди сесия. Пристрастен е към компютърните игри и това го е направило високоплатен е-спортист. Печели, играейки видеоигри, развива свои герои и участва в състезания. Наградните фондове от турнирите са високи, например преди две години в София се проведоха европейските финали по World of Tanks с награден фонд от 100 хил. евро.

Изводът е, че има много и различни варианти за печелене на допълнителни средства и просто трябва да помислим кое би било работещо при нас.{/josociallocker}

 Три съседни на България страни от семейството на Европейския съюз станаха пълноправни членове на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции /Asian Infrastructure Investment Bank, AIIB/. В една от новите финансови институции на Китай, която ще подпомага осъществяването на амбициозната китайска инициатива “Един пояс, един път”, известна като “Новия път на коприната”, през миналата седмица бяха приети Румъния, Гърция и Кипър.

С този ход трите държави дадоха сериозна заявка за достъп до милиардните азиатски капитали и свое място в мащабната икономическа, търговска и инфраструктурна мрежа, изграждаща се между Азия и Европа, тъй като банката ще финансира приоритетно проекти в страните-членки.

Неслучайно присъединяването на Кипър към нея бе оценено като “събитие от политическо и финансово значение” от финансовия министър на островната държава Харис Георгиадас, който в петък /19 май/ обяви със специално изявление решението на Борда на азиатската финансова институция.

Сравнението с България в тези икономически перспективи едва ли е от полза за нас. Тя е изпреварена от страни като Гърция, която в момента е стегната от тежка криза и примката на международните кредитори. Кипър пък е един от най-малките в ЕС, само преди година завърши възстановителната си програма по меморандума с “тройката” и има огромни проблеми с критичното напрежение на продължаващото етническо разделение и заплахите от Турция за газовите му сондажи. А Румъния и без новото й предимство все повече ни изпреварва по европейски показатели.

Само ден по-рано още едно решение на кипърското правителство бе свързано с мощно навлизане на китайски капитали. В четвъртък /18 май/ то окончателно одобри даването на лиценз за първото казино в страната на консорциум, водеща роля в който има хонконгската Melco International Development. Общата инвестиция в огромния за кипърските мащаби проект ще е 500 млн. евро.

Съвпадение или не, но в същия ден стана ясно, че китайски инвеститори оглеждат Кипър и като възможност за регионален търговски център, осигуряващ им мост към други страни в Европа. Ако се стигне до сделка, китайски индустриален парк ще се разположи на площ от 120 хил. кв. метра край Пафос, центъра на западното крайбрежие на острова.

Пак по това време /на 15 май/ Кипър и Китай подписаха споразумение в сферата на образованието, което ще превърне острова в регионален образователен и изследователски център и ще му помогне да привлече още повече чуждестранни студенти. Тази перспектива също бе поставена в рамките на инициативата “Един пояс, един път”.

Дори само тази последна поредица от събития показва потенциала на разширяващото се китайско-кипърско сътрудничество. И как, докато България още пресмята потенциалните си загуби от “проспиването” на форума в Пекин преди една седмица и пропуснатите възможности да бъде по трасето на “Новия път на коприната” към Европа, Кипър успешно оползотворява геостратегическото си положение на кръстопътя между трите континента – Азия, Европа и Африка, превръщайки се в мост между тях.

Икономическа дипломация

Присъединяването на Кипър като пълноправен член на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и включването му в глобалната инициатива на президента на Китай Си Дзинпин са “плодовете”, които страната бере сега с водената от години политика за привличането на азиатски капитали на острова.

“Кипър има интерес от задълбочаване на връзките си с азиатските икономики. Нашето участие в AIIB разширява обхвата на икономическата дипломация и перспективите за достъп до инвестиционен капитал”, подчерта финансовият министър Харис Георгиадис, коментирайки приемането на страната в азиатския финансов клуб.

Факт е, че тези възможности са мислени и подготвяни стратегически – Кипър подаде молба за членство в базираната в Пекин банка преди близо 2 години, още през 2015 г., само месеци след нейното учредяване.

Със създаването на AIIB е направена решителна стъпка в стратегията “Един пояс, един път”, заяви кипърският президент Никос Анастасиадис, оценявайки бъдещото й значение, по време на своята официална визита в Пекин през октомври 2015 г. Тогава той бе единственият държавен глава от 28-те страни-членки на ЕС, който участва в проведената в китайската столица конференция за “Новия път на коприната”.

“Кипър приветства всяка инициатива, която насърчава сътрудничеството, прогреса, мира и стабилността, и ние изразяваме готовността си да допринесем за тази цел”, добави още кипърският президент.

Само месец по-късно Никозия бе домакин на специален семинар, чийто надслов не остави съмнение за подготовката на страната. Неговата тема утвърждаваше – “Един пояс, един път: китайската връзка и защо Кипър трябва да бъде включен”, а не дали да бъде вкючен.

Участието на острова в инициативата на Пекин бе официално признато и от министъра на външните работи на Китай Ван И по време на официалното му посещение в Никозия през декември 2015 г. Тогава той приветства Кипър за присъединяването му към “Един пояс, един път” и заяви готовността на своята страна за взаимоизгодно сътрудничество в транспорта, корабоплаването, инфраструктурата, нефтената и газовата индустрия, туризма.

В края на миналата година президентът Анастасиадис отново подчерта, че “Инициативата “Един пояс, един път” е отличен пример за ролята на Китай като основен играч в глобалното управление, за насърчаване на регионалното икономическо сътрудничество и свързването на Източна Азия и Европа”.

През февруари тази година своя принос дадоха Кипърската търговско-промишлена палата и бизнес асоциацията “Кипър-Китай”, които се допитаха до младите хора. Всички студенти в университетите в Кипър можеха да дадат своето виждане за развитието на отношенията между двете страни, участвайки в конкурса за есе на тема ”Какви по-нататъшни действия трябва да бъдат предприети от Кипър, за да се възползва от инициативата”Един пояс, един път”, предприета от Китай, и да привлече инвестиции?”

И още – на 6 юни, само три седмици след срещата на върха в Пекин, нейните послания ще бъдат “преведени” в тематичен семинар, който ще събере в Никозия представители от политическите, бизнес и академичните среди.

Изключително скандален казус се заплита около концесията и търга за наем на плаж Бургас-Север. На 29 май търът бе спечелен от фирмата „Съмър Инвест“ ЕООД. Тя обяви наемна цена от 720 хиляди лева без ДДС и цена на шезлонг по 7 лева. На второ място бе класирана „Уотърсайд“ с оферта за 500 хиляди лева, а на трето „Крам Инс“ – с цена от 170 хиляди лева. Смята се, че първата и третата фирма в наддаването са свързани с братя Маргини, които са едни от основателите на митичната групировка СИК. Условията, които „Съмър Инвест“ предлага като цена на чадъри и шезлонги обаче са на крайно неприемлива социална цена. 7 лева е сума, която не е по силите на всеки един бургазлия, особено тези от по-ниските социални групи. По този начин плажът става недостъпен за една не малка част от хората, при положение, че ивицата все пак е публична държавна собственост. В същото време вторият в класирането участник предлага „цена“ от 1 стотинка за чадър и шезлонг. Тук обаче изникват и други въпроси. Както е известно в края на миналата година се проведе процедура за концесия на плажа, която бе спряна заради жалба на един от участниците – „Крам Инс“. Сащата тази фирма, която сега е класирана на трето място в търга за наем. Много е интересен факта, че Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла по жалбата на 25 май. Становището и решението на комисията е, че жалбата е неоснователна и няма причини да се проведе процедура за отдаване на концесия. Това става четири дни преди 29 май, когато се е провел търъгът за наем на плажа. При това положение изниква веднага въпросът – защо се е провел този търг при положение, че би трябвало да се обяви конкурсната процедура за избор на концесионер. И защо все още няма обявени резултати от въпросната процедура. Логично и законно е при това положение търг за наемател да не се провежда и да се обяви новият концесионер. Министърът на туризма Николина Ангелкова обаче по непонятни причини не пристъпва към тези мерки, а решава все пак да назначи наемател на плажа. По този начин явно се толерира фирмата „Съмър Инвест“, за която както вече казахме се говори, че е свързана с братя Маргини. Техни дружества вече спечелиха концесии за плажните ивици в Слънчев бряг и част от плажа на Поморие. Сега интересите им са свързани с бургаския плаж Север, който е доста апетитна хапка. Много странно е изявлението на Ангелкова преди няколко дни, че ще преговаря с наемателя да смъкне цените за шезлонг и чадър. Всичко това се казва, при положение, че вече са приети условията на фирмата като победител. Освен това, Ангелкова се е съгласила на много странни условия и за поставяне на спасителни постове. По наредба на целия плаж трябва да има 17 поста с 2 медицински пункта. Така беше в последните години при предния наемател. Сега на „Съмър Инвест“ е разрешено да постави 10 спасителни поста с един медицински пункт. По този начин рязко се намаляват ресурсите и възможностите за охрата на плажа и за опазване на летовниците при критични ситуации. Защо е направен такъв много тежък компромис, не е ясно. Както не е ясно и защо не се дава ход на процедурата за концесия, което е законовия ход. В крайна сметка се стига и до логични въпрос, дали министър Ангелкова не „работи“ за интересите на братя Маргини.

От 15 юни в страните от ЕС, както и в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, разговорите ни по мобилните телефони ще се таксуват по националния ни план. След отпадането на т.нар. роуминг обаче има някои неща, за които потребителите трябва особено да внимават.

Такъв е случаят с мобилния интернет. Извън държавата ни интернетът ще е в пъти по-малко от безплатните мегабайти, включени в абонаментния ни план, съобщава Нова тв.

Какво означава това – ако планът ни включва 10 гигабайта интернет с максимална скорост, зад граница безплатно ще можем да ползваме много по-малко. Средно се получава около една трета от това, което имаме в плана.

Когато сме ги изразходвали наполовина обаче, ще бъдем известени с SMS.

А колко точно по-малко ще ползваме, ще се определя от специална формула.

Умножавате по две цената на абонаментния ви план без ДДС и я разделяте на 7,7 евро (това е максималната цена за роуминг на едро) и полученото е гигабайтите, които ще можем да ползваме, без да ни излиза солено.

От 15 юни се предвижда минута разговор на територията на ЕС да струва не повече от 3 евроцента. SMS-ът не може да е по-скъп от 1 евроцент. А за да сваляме музика, сърфираме в интернет или изпращаме снимки от плажа например, ще плащаме до 7,7 евро за всеки гигабайт.