След срещата на високо равнище в Рияд на 20-21 май т.г. съотношението на силите в Персийския залив започна бързо да се променя. Това се случва както в рамките на отделни държави, като например в Бахрейн, така и между държавите в региона. Обособени са две враждебно настроени групировки – едната включва Саудитска Арабия и емирствата, а другата – Катар. Противоречията между тях се отразяват и върху войната в Йемен.

Най-влиятелната държава в Залива – Саудитска Арабия, получи нов стимул от участието на Доналд Тръмп в срещата на мюсюлманските лидери в Рияд, както и от изявленията на американския президент, с които той твърдо се нареди на страната на Саудитска Арабия по редица важни въпроси. Така например, Тръмп увери участващите в срещата, че стремежът на Вашингтон е да възложи на местните сили по-голяма отговорност за сигурността на региона. Той бе категоричен:

    „Не може да гарантираме по-добро бъдеще, ако вашите страни не прогонят терористите и екстремистите. Гонете ги!“.

Непосредствен повод за скъсването на отношенията между „саудитския лагер“ и Катар било плащането от Доха на около 1 млрд. долара откуп за освобождаването на група от 26 члена на управляващата фамилия, отправили се на лов със соколи в иракската пустиня. Впоследствие те били отвлечени от иракска шиитска милиця, която е на подчинение на Иран, и участва в иракската гражданска война от няколко години насам. Според запознати с въпроса местни лидери, цитирани от „Файненшъл таймс“, онова, което разгневило саудитците и техните съюзници, е, че Доха е платила откупа на организации и лица, които считат за вражески: джихадистка група, свързана с Ал-Кайда, която се сражава в Сирия; представители на иранските сили за сигурност; двама проирански иракски лидери; както и на двама високопоставени представители на въоръжената сирийската опозиция.

Лъвският пай – около 700 млн.долара, е бил предаден в ръцете на ирански представители и на местна милиция с проиранска ориентация. Други 200-300 млн. долара са били платени на ислямистки групировки в Сирия, като по-голямата част от тях е попаднала в касите на „Фатах ал-шам“, свързана с Ал Кайда. Там откупът е бил за освобождаване от обкръжение на около 50 шиитски бойци, което е било едно от условията на иракските шиити за пакетната сделка.

През декември 2015 г. бойците на „Катаиб Хизбулла“ в Ирак бяха отвлекли 26 катарски граждани, които впоследствие са били държани на неизвестно място в Иран. Според високопоставени иракски лица, тази организация е свързана с ливанската „Хизбулла“, която се сражава на страната на Башар Асад в Сирия.

Според информирани арабски дипломатически източници, самото отвличане на катарците е било с цел извършването на сделка срещу освобождаването на жителите шиити на две села, държани като заложници от сунитските екстремисти в Сирия, които в миналото се наричаха „Джебха ал-Нусра“ – клон на Ал-Кайда в Сирия. Цялостната сделка е имала едно измерение – жителите на две шиитски селца, държани в обсада от сунитите, да бъдат заменени срещу сунити, обкръжени от шиитски отряди на Иран и „Хизбулла“ в Сирия. Според цитиран от същия вестник западен дипломат, дълго време Иран и Катар са търсили как да прикрият тази сделка. В крайна сметка Катар е платил между 120 и 140 млн.долара на „Фатах ал-Шам“ плюс 80 млн. на друга ислямистка организация – „Ахрар ал-Шам“.
1 милиард долара платил Катар на терористи

Най-важният подтик за скъсването на отношенията с Катар е недоволството на Саудитска Арабия и нейните съюзници от това, че Катар подкрепя редица екстремистки и по-умерени групировки в региона. На второ място е отказът на Доха да подкрепи военния преврат срещу управлението на „Мюсюлмански братя“ в Египет, който бе подкрепен от Рияд и неговите съюзници. Третата главна причина е катарското нежелание да участва в сегашната кампания срещу Иран, оглавена от Саудитска Арабия и САЩ. Не на последно място е и решението на Тръмп да подкрепи Рияд, като бъде сложен край на иранската експанзия в региона чрез използването на шиитски милиции в Сирия, Ирак, Йемен и Залива. Според редица дипломатически източници, сегашната криза е била предшествана от години на скрито напрежение заради позициите на Катар.

Кралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазиз и шейх Мохамед ибн Заид – престолонаследник на Абу Даби, забравиха призива на американския президент за обединение на сунитите пред лицето на заплахата от Иран. Вместо това, те предприеха дипломатическа атака срещу друга сунитска държава – Катар, под претекст, че заема по-компромисни позиции спрямо Иран, който подкрепя шиитски милиции в региона.
След визита на Тръмп в региона: Катар е изолиран от 6 арабски държави

„Файненшъл таймс“ цитира също така саудитски държавник, според когото страната му цели да защити националната си сигурност от заплахите на тероризма и екстремизма. Катар не крие съюзните си отношения с „Мюсюлмански братя“, сближаването си с „Хамас“, както и с радикални ислямистки групи в Сирия. Експерти по борбата срещу тероризма обаче припомнят, че джихадистките организации като цяло са подкрепяни от саудитски донори и споделят уахабитското салафитско учение, което е официалната религия в Саудитска Арабия и Катар.

Икономисти очакват тази стъпка на Рияд да доведе до загуби от около 8 млрд. долара от стойността на катарските акции – Катар контролира около 7% от финансовите пазари. Акциите на катарската борса са паднали със 7.2 пункта – това е най-големият спад на акции през последните осем години. Само във Великобритания Катар притежава активи на стойност около 40 млрд. британски лири, сред които е и най-високата сграда в Лондон (ШАРД), половината от търговския квартал „Канари уорф“, както и много скъпо недвижимо имущество в центъра на британската столица. През март т.г. Доха обяви, че влага други 5 млрд. лири във Великобритания, въпреки Брекзит.

    По всичко изглежда, че дипломатическата офанзива на Рияд и съюзници срещу Доха не съвпада напълно с американската политика.

Това бе потвърдено от изявления на представители на новата администрация във Вашингтон за стратегическите отношения на САЩ с Катар, включващо и партньорството между двете страни в борбата срещу „Ислямска държава“. В Катар се намира Центърът за съвместни военновъздушни операции, както и базата „Удейд“. Тези позиции бяха потвърдени през май т.г. от шефа на Пентагона Джеймс Матис, както и от държавния секретар Рекс Тилърсън, които се срещнаха с емир Тамим в Рияд. Според самия Тръмп, двустранните отношения с Катар са изцяло положителни.
 

Според доклад на Вашингтонския институт за близкоизточна политика обаче, САЩ споделят опасенията на Саудитска Арабия от нарасналото влияние на Катар в региона, което е позволило на Доха да играе съществена роля в редица международни конфликти. Това на свой ред е довело до лобирането от страна на редица фактори за ограничаване на американското военно присъствие в Катар, или дори за изтеглянето на американската база от тази страна. За катарците въпросното присъствие е от ключово важно значение за сигурността на страната.

Американският експерт Лори Плоткин Богарт твърди, че във Вашингтон се обсъжда доколко Доха е отбелязала напредък в борбата срещу финансирането на терористите от донори в самия Катар. Както е известно, при новата администрация това е ключов критерий. Затова не е учудващо, че темата е присъствала по време на всичките срещи с катарски представители. Тя бе и приоритетна по време на срещата в Рияд, където бе обявено създаването на Център за борба срещу финансирането на тероризма със съвместните усилия на САЩ и страните от Залива. Но според Богарт, Доха продължава да финансира джихадистите, макар и по-прикрито.

…

Анализът е написан за Клуб Z.

Почти всички населени места по българското Черноморие вече обявиха тържествено откриването на новия летен туристически сезон.

Това ни дава повод да се върнем 90 години назад във времето и да надзърнем какво се е случвало тогава в началото на курортното лято. Ракетата носител, която ще използваме за това пътешествие времето и пространството, е един стар брой на в. „Казанлъшка искра“ от юни 1927 г.

От дописка в пожълтялата газета разбираме, че с идеята да даде възможност на повече граждани да посетят „разните летовища в страната, както и минералните и морски бани“, Главната дирекция на железниците и пристанищата „нарежда щото от 3 юний до 9 септемврий пътуващите до курортните станции да се ползуват с 50 на сто намаление“.

Това се казва щедър жест, за какъвто днес можем само да мечтаем. Едно, че родното БДЖ почти издъхва на прага на тоталното си разорение и влаковите композиции пътуват с все по-малко и по-малко вагони – ако въобще се намери читав локомотив, който да ги подкара. Така че, ако пуснат и билетите на половина, касата на дружеството съвсем ще се изпразни.

{josociallocker}Пък и сега има магистрала, по която само за някакви си 3-4 часа стигаш до морския бряг – коли у народа бол и хората масово предпочитат да пътуват със собствения си автомобил, тръгнат ли на почивка.

За да си вземеш преди 90 лета от намаления наполовина билет, носещ печат „важи и за връщане“, обаче е трябвало да се спазят няколко условия. Първо, за да имаш правото да се върнеш с този билет, следва да си престоял в „крайната станция“ най-малко седем дни. И второ, връщането трябвало да стане не по-късно от 15 септември.

И още нещо се отбелязва във вестникарската информация – че пътуванията се извършват ежедневно, „а не като лани само в определени дни“!

Пък ние днес обратно вървим към тази практика – след закриването на сума ти гари и премахването на много тренове, няма да се учудим, ако скоро влаковете вземат да пътуват от точка до точка Б не ежедневно, а само на определени дати.

Но нека видим кои населени места у нас са били признати през 20-те години на миналия век за „курортни пунктове“. Те са изредени в „Казанлъшка искра“ в следния ред: Анхиало (дн. Поморие), Бабино Мало (дн. Бели Извор), Банкя (наричана тогава Банки), Берковица, Борущица – село, разположено на южния склон на Стара планина, на 50 км северно от Стара Загора. Както уточнява „Уикипедия“, през последните 30 години то се развива предимно като вилно селище. Има три почивни станции на фирми от Стара Загора и Раднево, две къщи за гости и два магазина. В околностите му се намира пещерата „Топлата дупка“. Има маркирани туристически пътеки към хижа „Българка“, до която се стига за 3 часа.

Да поемем дъх и да продължим със списъка на „курортните пунктове“ отпреди 90 години. И така, в него влизат, разбира се, Бургас (още със „з“ накрая – Бургазъ) и Варна.

И още: Вратца (кюстендилско село, което през 1950 г. е преименувано на Мирово, а през 1993 г. е върнато старото му име), Вършец, Горна баня, Ески Джумая (дн. Търговище), Котел, Дряново, Дупница, Земен, Казанлък, Костенец баня, Кръстец, Кюстендил, Лъджене (дн. Велинград), Плачковци, Пловдив, Рила, Своге, Сливен, София, Стара Загора, Стралджа, Татар Пазарджик (днес само Пазарджик), Трявна, Хисаря и Царева ливада.{/josociallocker}