неделя, януари 12, 2025
дом блог страница 4347

Почина командирът на екипажа на хеликоптера, паднал в Черно море

Починал е командирът на екипажа на военния хеликоптер „AS „Пантер“ – 565 MB“, който по-рано днес падна в Черно море, съобщиха за News.bg от Военноморските сили. Към момента се води следствие, учението е прекъснато.

От Министерството на отбраната обявиха, че тримата членове на екипажа са транспортирани във Военноморска болница – Варна. Въпреки положените усилия да бъде реанимиран, най-тежко пострадалият капитан Георги Анастасов е починал.

Другите двама членове на екипажа – капитан Анатоли Апостолов и капитан Павел Симеонов, са настанени за лечение във Военноморската болница – Варна. Те са контактни, адекватни, в добро състояние, съобщават от военното ведомство.

Вертолет „Пантер“ на авиобаза „Чайка“ падна по време на учение в Черно море. Тримата военни пилоти бяха извадени от свои колеги от фрегатата „Дръзки“.

 

Трима военни пострадаха

По разпореждане на военния министър Красимир Каракачанов заместник-министъра на отбраната Анатолий Величков и на зам.-началника на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов са отпътували за Варна. По информация на военното министерство те ще се запознаят на място със здравословното състояние на пострадалите в днешния инцидент военнослужещи.

Причината за тежкия инцидент все още се изяснява. Предприети действия за изваждене на вертолета от водата.

 

По случая се води разследване

Падналият в морето хеликоптер „Пантер“ е от състава на Военноморските сили и е изпълнявал задачи по учението „Черно море – 2017“. Припомняме, през 2014 година завърши двугодишното обучението на кап. Анастасов за управление на машината и водене на екипаж.

 

Капитан Георги Анастасов е роден на 4 октомври 1978 г. в гр. Ямбол. Завършил е средно образование в Математическа гимназия „Атанас Радев“ и висше образование в Националния военен университет „Васил Левски“, факултет „Авиационен“, със специалност „летец-пилот за ВВС“.

Постъпва на военна служба през 2002 г. в поделението в Каменец като инструктор-командир на взвод. На сегашната си длъжност – старши пилот в авиационно звено на военно формирование във Варна, е назначен през 2011 г. Награждаван е многократно с грамоти и предметни награди от министъра на отбраната, началника на отбраната и командира на формированието.

Министерството на отбраната изказва дълбоки съболезнования на семейството и близките на загиналия капитан Георги Анастасов.

Гърция понижи безработицата до 22,5%

Безработицата в Гърция се понижи за трети пореден месец от началото на годината, достигайки през март най-ниско ниво от пет години насам, показват данни на официалната гръцка статистика Elstat.

Нивото на безработица се понижи през март до 22,5% от 22,9% през февруари, като това е нейното най-ниско ниво от февруари 2012-а година насам и след като тя достигна рекорден връх от 27,9% през септември 2013 година. Въпреки понижението ѝ за трети пореден месец от началото на годината, тя продължава да бъде най-висока в целия ЕС, надвишавайки повече от двукратно средноевропейското ниво.

Според Elstat общо 1,068 милиона гърци остават извън трудовия пазар през март, намалявайки с 19 400 спрямо февруари и с цели 74 515 спрямо година по-рано. В същото време броят на заетите през март достигна 3,682 милиона, увеличавайки се с 11 439 спрямо месец по-рано (повишение с 0,3%) и с 31 154 спрямо март 2016-а година (повишение с 0,9%).

Младежката безработица продължава да бъде много висока, макар че също бележи понижение спрямо годината по-рано, като според Elstat безработицата сред младите гърци на възраст между 15 и 24 години е намаляла през последните 12 месеца до март до 46,6% от 50,0% точно преди година.

В името на „Балкан“

Руски природен газ за хъб „Балкан“ – това се оказа цената, заради която България на практика подкрепя предложенията на „Газпром“ в антимонополното дело, заведено от Европейската комисия срещу руската компания. Тя стана ясна само няколко дни след поредния призив на енергийни експерти правителството на Борисов да се присъедини към групата на Полша и Балтийските държави, които отказват да приемат офертата на руския монополист, чрез която той ще избегне делото.

Общата информация, че българският министър на енергетиката Теменужка Петкова и шефът на „Газпром“ Алексей Милер са подписали Пътна карта за развитието на газопреносната инфраструктура на територията на България, доби конкретика чрез обясненията на премиера Бойко Борисов. Целта е към България „да завие“ втората тръба от проекта „Турски поток“, заменил „Южен поток“ след отказа на Русия да се съобрази с изискванията на ЕС. И от Варна 15,7 млрд. куб.м руски газ да захранват тръбите към Сърбия, Гърция, Македония и Румъния, откъдето горивото да бъде доставяно към Централна Европа.

Плановете са тръбата да влезе в експлоатация през 2020 г., като ще замени сегашното сухопътно трасе за пренос на руски газ към Балканите през Украйна. Дотогава „Булгартрансгаз“ трябва да разшири мрежата към Сърбия.

Надеждите на Борисов са по същата тръба да тече и азербайджански газ от находището „Шах Дениз II”, а газовият хъб „Балкан“ край Варна да разпределя и местен добив от находищата „Терес“ и „Хан Аспарух“ в Черно море.

И всичко това ще се случва с предварителното съгласие на „Газпром“ да се съобразява с европейските правила за конкуренция между доставчиците.

Проблемът
Целта на преговорите е ясна – България да остане транзитьор, а не просто консуматор на природен газ. Проблемът е, че основният доставчик отново е един – руската „Газпром“.
Освен Пътната карта аргумент в тази посока е информацията на „Икономист“ за промяната в българската позиция за плаващия LNG терминал в гръцкото пристанище Александруполис. В предишния мандат на ГЕРБ България беше заявила намерение да участва в проекта. Сега кабинетът „Борисов 3” се е отказал и няма да изпрати представители на предстоящата среща за проекта. Това поставя под въпрос целесъобразността на интерконекторната връзка между България и Гърция Комотини – Стара Загора, която би била независима от трасетата на руски газ и би дала възможност не само за диверсификация, но и за реекспорт на синьо гориво.

Вместо това България ще настоява за увеличаване на капацитета на руската тръба под Черно море, заяви премиерът Борисов. Както и за преразглеждане на размера на транзитните такси, които според експерти са смешните 1,85 долара за пренос на 1000 куб.м гориво на 100 км и вероятно са най-ниските в света.

„Целта е да продължим да си вземаме транзитните такси, и най-вече компресорите и газопреносната ни система да бъдат пълни. В противен случай от юг природният газ минава през Турция, Гърция и Италия, от север – през „Северен поток“ 1 и 2, и България ще остане само един клиент. Затова подписахме Пътната карта за газа”, заяви Борисов.

Опасенията
Официалните съобщения за Пътната карта много напомнят политиката на „Газпром” от 1996 – 1997 г., като тип междуправителствен джойнт венчър, при който реално даваме суверенитета си в този сектор, коментира пред „Икономист“ експертът от Българския енергиен форум Христо Казанджиев. Той сравни подхода на двете страни и с т.нар. „Голям шлем“ на българо-руските енергийни проекти от времето на президента Първанов. Впрочем последният поздрави стореното от Теменужка Петкова, определяйки го като „Малък шлем“. Не е необходимо от Русия да ни учат как да развиваме газотранспортната си система, да пускаме вълка в кошарата, коментира още Казанджиев.
Ако действително в Пътната карта е заложено намерението за газовия хъб „Балкан“, това не показва реалистично мислене у управляващите, тъй като е ясно, че за този хъб някой трябва да плати сметката, е мнението на енергийния експерт Васко Начев.

Европейската комисия отпусна 920 000 евро за предпроектно проучване на газовия хъб. Това е половината от средствата, необходими за изготвянето на технико-икономически и финансов анализ на съоръжението. Останалата половина трябва да се осигури от държавната компания „Булгартрансгаз“.

Прочитът на Начев на срещата Милер – Петкова е: „Правим всичко възможно България да не бъде заобиколена от маршрутите на руския газ“. Според Начев най-голямата опасност би била, ако в името на несъществуващия газов хъб България се откаже от договора за транзит на руски природен газ, който изтича чак в края на 2029 година. Дотогава руската компания ще дължи транзитни такси на България, независимо от избраните или променени трасета.

Цената
Цената България да остане в географската карта на „Газпром“ е отказът да потърси компенсация от руската компания за надутите монополни цени на горивото в последните над 10 години, както това правят Полша и Балтийските страни. Според изчисленията на енергийни експерти, вкл. бившият министър Трайчо Трайков, са надплатени около 1,5 млрд. евро. Необходима е и промяна на формулата, по която се определя цената на природния газ от Русия.

Служебното правителство не пожела да се присъедини към позицията на Полша, Естония, Литва и Латвия, които настояват Брюксел да наложи глоба на „Газпром“ и да не приема предложенията на руския концерн за нов подход към европейския пазар. Целта им е да използват евентуалното налагане на глоба от ЕК като силен аргумент в собствените си дела срещу монополиста.

Новото редовно правителство на България подкрепи тезата на предходното чрез изявлението на министър Петкова, че няма какво да се добави към нашето становище, вече предоставено на Еврокомисията. Въпреки коментарите на експерти както от екипа на сегашния министър, така и на предходния служебен министър, че повечето от предложенията на „Газпром“ към ЕС вече фигурират в търговските договори между българските държавни газови дружества и руската компания.

На практика сега българските власти се съгласяват с предложенията на „Газпром“, без да добавят нови, и се стремят да запазят в максимална степен руските доставки на газ. Ако в нашата позиция няма принципно нови искания, това означава, че „Газпром“ няма да преговаря поотделно с всяка от засегнатите 8 страни, а просто ще уведоми контрагентите си какви промени ще направи в търговските договори, както и сроковете за изпълнението им, обясни бившият енергиен министър Трайчо Трайков.

Срокът за предоставяне на позицията на България бе 4 май. Сега тече 10-седмичният срок, в който между засегнатите страни, Европейската комисия и „Газпром“ се провеждат преговори, които уточняват ангажиментите на руската компания.

Развален телефон
Ден след изявлението на премиера Борисов официалната руска агенция ТАСС разпространи опровержение от зам.-председателя на борда на „Газпром“ Александър Медведев. С България не сме обсъждали възобновяването на проекта „Южен поток“ и при нас няма искане за осигуряване на допълнителни 15 млрд.куб.м газ от тази страна, е заявил Медведев. Според него темата на срещата между министър Петкова и шефа на „Газпром“ Алексей Милер по време на Световния икономически форум в Санкт Петербург е била единствено българската газопреносна система.

От българското министерство на енергетиката обаче потвърдиха, че по време на разговора е било споменато именно това количество като доставка за хъб „Балкан“. От ведомството уточниха, че детайлите по доставката и конкретните параметри ще се уточняват от работната група между двете страни.

Ще се отвори ли вратата на еврото

България отново чука на вратата на еврозоната. Този път обаче доста по-шумно и доста по-открито. Темата беше повдигната от Бойко Борисов при първите му международни посещения в Париж и Берлин, след като стана премиер за трети път. Българският министър-председател получи сърдечен прием от новоизбрания френски президент Еманюел Макрон и от германския канцлер Ангела Меркел. А искането България да бъде подкрепена за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната – механизма ERM II, не беше посрещнато хладно. Двамата европейски лидери обаче дадоха да се разбере, че са наясно с проблемите на страната ни, а пропускът за ексклузивния клуб не се дава без написано домашно.

Времето за офанзива на България е подходящо – в момента и Франция, и Германия искат да покажат бързо пробив в две теми – допълнителната интеграция на еврозоната и европейската отбрана. Евентуалното приемане на страната ни в ERM II в момент, в който Полша и Унгария шумно се дистанцират, ще покаже, че валутният съюз е все още желан. Въпросът е, че България не е много силна карта и подкрепата може да се окаже недостатъчно голяма, за да преодолее съпротивата на Европейската централна банка. А тя от години повтаря едно и също – важни са не само числовите критерии, а дали икономиката ни се приближава устойчиво към тази на развитите западни държави.

Стратегията на България

Сега правителството залага на малко по-различна кампания и тя е насочена към политическо лобиране. Според източници от управляващите българското говорене на срещите е, че сме наясно, че България не е готова за еврозоната, но влизането ни в преддверието силно ще увеличи шансовете да се справим с основната пречка да сме във валутния съюз – реалната конвергенция с икономиките там. Подобно беше и посланието и на финансовия министър Владислав Горанов към Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК, за еврото и социалния диалог на конференция в София. „Ние ще поддържаме тази теза и ще се стремим да убеждаваме нашите партньори, че имаме още много път, но влизането в ERM II би било добра оценка за усилията, които българското общество полага, и за доверието, което то има в общоевропейската идея“, заяви Горанов.

За влизане в чакалнята на еврото финансовият министър говореше още при втория кабинет на ГЕРБ, но сега, изглежда, темата се припознава като приоритет и от самия Борисов. „Имаме рядък шанс и ако се възползваме, това е моментът. Надявам се да го направим и след това мероприятие, което имахме с основните политически сили, мисля, че и в тази сфера има оптимизъм“, заяви Борисов, визирайки проведената в София дискусия „Европа отново на път“, на която участва заедно със Симеон Сакскобугготски и Сергей Станишев.

 

От Елисейския дворец премиерът коментира пред български журналисти, че разделението в Европа ще стане по линия на еврозоната „и когато си извън Европа вече, извън чакалнята, няма на кого да се сърдиш след това“. Борисов вероятно има предвид идеите на Европейската комисия за реформи в еврозоната, които може да засилят разделението на Стария континент между център и периферия. Заплаха, която е съвсем реална.

Отговорът на Европа

Силната воля на Борисов за напредък по теми като приемане на еврото и Шенген направиха впечатление в Париж. Въпреки това Макрон обеща подкрепа „когато бъдат изпълнени всички критерии“. „Всеки път когато бъдат направени конкретни усилия, Франция ще застане до тези, които ги полагат, именно такъв е случаят“, добави Макрон.

Подобен отговор Борисов получи и в Берлин. Меркел, цитирана от „Медиапул“, заяви, че е наясно с амбицията на София за еврозоната и че финансовите министри на страните от ЕС обсъждат въпроса. Но не пропусна да заяви, че България е изправена пред големи предизвикателства, що се отнася до условията на правовата държава.

Малко повече конкретика за правителството най-вероятно ще има след срещата на българския финансов министър с германския му колега Волфганг Шойбле, която по думите на Борисов е насрочена за 23 юни. Разговорът там едва ли ще е само в стила на любезната дипломация. Още повече че България все още не е излязла от процедурата за прекомерни икономически дисбаланси, а и не показва особена воля за реформи. Показателно е изказването на заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов пред БНТ: „Може да има реформа в съдебната система, без да се реформира прокуратурата.“

България страни и от темата за присъединяване към европейския банков съюз, а това би било силна заявка за приемане в еврозоната. Подобна крачка обаче означава и приемане и на единния надзор, а очевидно сериозна част от управляващите не харесват тази идея.

Компанията, която може да срине държават

В деня, в който Ивица Тодорич се отказа от титлата си на най-влиятелен човек в Хърватия, той остави подарък на родината си. Магнатът подписа формален документ, станал възможен чрез влязъл в сила предния ден закон.

„Инвестирах 40 години от живота си, за да развия цялата Хърватия и региона. Горд съм, защото с моя подпис всичко, което построих, отива в ръцете на държавата“, заяви той. Като изключим гордостта му, Тодорич оставя на държавата дълг от над 5.3 млрд. евро, наред с политическа и икономическа бомба със закъснител.

Неговият подарък е Agrokor – най-голямата частна компания в Хърватия и един от най-големите работодатели в региона. Общо 60 хил. души в Хърватия, Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония и Унгария работят в Agrokor или нейна дъщерни компании. Фирмата е собственик на най-голямата верига магазини в региона – Konzum – и така финансира общо над 200 хил. души по веригата доставчици – предимно дребни фермери и малки производители, но и някои от най-популярните марки в Хърватия. Всички те сега са в опасност, след като Agrokor се задушава и не е плащала на доставчиците си от три месеца.

От ферма за цветя до приватизация на най-големите компании
Тодорич започва издигането си от много скромна позиция. Баща му Анте е успешен мениджър в Югославия, докато не влиза в затвора заради присвояване на фирмени фондове. През 80-те Анте създава ферма за цветя, в която работят 50 души, след което я оставя на сина си. Макар да държи само малък бизнес със цветя, Тодорич младши успява да купи няколко големи държавни компании по време на ранната приватизация в Хърватия.

Разрастването на империята на Тодорич започва с приватизацията на най-големия производител на олио в страната Zvijezda, популярната в региона компания за сладолед и замразени храни Ledo и ритейл веригата Unikonzum, която прекръства на Konzum през 1995 г. Не е ясно как е събрал парите за тези сделки. Въпреки слуховете никога не е имало разследване. Както и много бизнесмени през периода на приватизация, Тодорич е близък до автократичния президент Франьо Туджман. Но за разлика от мнозина, участвали в подобни сделки, той не се разделя бързо с новозакупените евтино компании, а се опитва да ги развива в успешен бизнес.

 

Agrokor и Konzum растат уверено след втората половина на 90-те години. За това спомагат и връзките на Тодорич с правителството и съдилищата, за които намекват немалко случаи. Първият му нов супермаркет няма разрешително за строеж. Изкупува руините на вековен замък – Кулмерови двори, който не може да бъде използван за частен дом, защото е исторически паметник. Скоро след това е възстановен и получава етикета „хотел“, като единствените гости са семейство Тодорич.

През 2003 г. антимонополните служби нареждат на Agrokor да спре да се разширява. Само дни по-късно обаче директорът на агенцията е сменен. Съпругата на наследника му работи в Agrokor и агенцията така и не пуска доклада си за 2003 г.

Наемането на семейни членове на високопоставени държавни лица и регулатори е редовна практика в Agrokor. В някои случаи дори самите държавници се оказват в Agrokor след края на мандата им, какъвто е случаят с Желко Рохатински, бивш управител на държавната централна банка.

Медиите са лесни за смълчаване – Agrokor е както най-големият рекламодател в страната, така и собственик на най-голямата мрежа за разпространение на вестници. През последните 20 години почти няма негативни статии за компанията в големите медии.

Контролът върху пресата и влиянието върху политиците и регулаторите е достатъчен да държи всяко правителство, но Agrokor е важна и за целия държавен апарат след ерата на приватизацията.

„Agrokor пое инициативата да съживи някои компании, които бяха силно ударени от войната и прехода“, коментира Дамир Новотни, един от водещите хърватски икономически анализатори. „Групата се зае с параправителствена мисия да осигури дистрибуционни канали за много хърватски фирми.“ Въпреки това те така и не стават конкурентоспособни и са във вреда на Agrokor в дългосрочен вариант.

Друг проблем според Новотни е лошата инвестиционна стратегия. Agrokor влага пари в разширението си на всяка цена и се бори с падащите приходи чрез отварянето на нови магазини. Бързият растеж включва и редица финансирани с кредити придобивания, а всеки заем е по-скъп от предишния.

Бомба със закъснител
През 2015 г., след като получава контрола над най-голямата словенска верига Mercator, която има магазини и в Хърватия и Босна и Херцеговина (както и в България до 2013 г. – бел ред.), Agrokor достигна до днешното си ниво от 60 хил. служители, над 2000 магазина и 1.5 млн. клиенти на ден, и годишни приходи от 6.6 млрд. евро – или 15% от цялото БВП на Хърватия. Още тогава вече излизаха наяве някои проблеми – например доставчиците се оплакваха все по-редовно, че плащанията им идват в края на увеличения 150-дневен законен лимит.

Първите знаци на паника се появиха през февруари 2017 г., когато руският посланик в Загреб Анвар Азимов публично обяви, че Русия вече няма да дава заеми на Agrokor заради „финансови проблеми на компанията“. Подобно изявление беше без прецедент от посланик, който говори за банков клиент. То също така беше и сигнал към хърватското правителство, чийто премиер Андрей Пленкович беше специален докладчик на Европейския парламент за Украйна, където остава много популярен заради критиките си към Русия. Преди това Agrokor взима заем от 1 млрд. евро от Сбербанк и още 300 млн. евро от VTB Bank, което ги прави най-големите кредитори на компанията.

Скоро след изявлението на Азимов трите водещи кредитни агенции свалиха рейтинга на Agrokor, което допълнително усложни възможностите пред фирмата да си осигури спешен заем. Паниката сред доставчиците нарасна, дойдоха и първите съдебни разрешения за претърсване през март, които заплашиха бизнеса на целия конгломерат.

В началото на април Agrokor се съгласи на сделка с кредиторите си, като така за кратко време спря всички искания от тях, докато консултанти по преструктуриране поемат управлението на компанията. Руските банки наеха консултантите Alvarez & Marsal, които буквално изпратиха попзвезда да „спаси“ Agrokor – сина на основателя на компанията Антонио Алварез Трети, поппевец в свободното си време и експерт по компанийно преструктуриране.

Хърватия изпадна във всеобщ шок, след като медиите и анализаторите изведнъж започнаха да говорят открито за Agrokor, политиците започнаха да критикуват бизнес практиките на Тодорич и най-голямата компания в страната изведнъж се оказа пред фалит. Поппевецът експерт начело бе само щрих от усещането за пълен абсурд.

Законът Agrokor
Правителството обаче имаше други планове. В добавка към преговорите за споразумение експерти започнаха да изготвят т.нар. Закон за извънредна процедура за управление на компании със систематично значение за Хърватия, станал известен в медиите като Lex Agrokor, тъй като дефиницията за важна за системата компания включва само групата и държавната електрическа компания HEP.

Lex Agrokor позволява на собственика на „важна за системата компания“, която не може да обслужва дълговете си, да постави фирмата под държавно управление, като така може да спре и всички плащания по дълга, без да бъде обявен фалит. Ден след като Lex Agrokor влезе в сила, Тодорич даде „подаръка“ си на Хърватия.

Държавата назначи опитния мениджър Анте Рамляк като специален комисар в Agrokor, който веднага отстрани Алварез и консултантите му. Рамляк успя да издейства ограничен заем, за да рестартира бизнес цикъла и започна да разследва задълженията на компанията.

Първите числа предизвикаха шок – най-големите 19 компании в конгломерата дължат общо 5.4 млрд. евро. Със срива на акциите на подразделенията на Agrokor дългът бързо се увеличаваше над цялата стойност на компанията. Рамляк също така откри, че финансовите отчети може да са нередовни и предупреди акционерите да не разчитат на тях, докато не приключи проверката.

Въпреки общата сума на дълга Новотни вярва, че лекарството за компанията е бързото преструктуриране. „Балонът трябва да бъде смален на всяка цена, разходите орязани, огромен брой магазини затворени, непродуктивните компании да бъдат продадени“, коментира той. Ако това се случи по правилния начин, продуктивните компании в Agrokor ще намерят нови купувачи, а кредиторите ще получат 50-60% от инвестициите си. Agrokor би оцелял като много по-малка компания с едва една трета от сегашните си приходи. Много земеделци без кешови ресурси биха фалирали, а няколко компании ще трябва да бъдат затворени, но голямата част ще оцелеят и повечето работни места ще бъдат запазени. Проблемът е, че правителството има добра причина да забави този процес на преструктуриране.

Въпреки че правителството имаше стабилно мнозинство преди кризата Agrokor, местните избори, които бяха насрочени за май месец, принудиха по-малкия партньор в коалицията – партията MOST открито да критикува Тодорич с обещания да накаже всички престъпления във фирмата. Най-голямата опозиционна партия поиска вот на недоверие за финансовия министър Здравко Марич, който е бивш финансов директор в Agrokor, и MOST подкрепи искането. Премиерът Пленкович незебавно уволни четирима от министрите на MOST и сложи край на коалицията, с което загуби и мнозинството.

Марич оцеля след вота на недоверие, но повечето парламентарно представени партии отказват да подкрепят правителството или искат прекалено много в замяна. Парламентът ще гласува заместници на уволнените министри през юни и ако те не получат мнозинство, най-вероятно ще има предсрочни избори. Ето защо и правителството би предпочело да изчака за трудните решения след евентуалните избори.

Докато политическите драми се точат, преструктурирането на Agrokor е замразено и проблемите на фирмата се трупат с всеки ден. „Много добри компании са потънали заради лошо влияние на политиката при преструктурирането, коментира Новотни. Ще стане много лошо, ако се случи отново.“

*Авторът е журналист в най-големия хърватски всекидневник Jutarnji List