За първи път от 50-те години на ХХ век съм убеден, че новата голяма война е близка и неизбежна.
Помня всички основни конфликти – унгарската криза в 1956 г., кубинската криза, войната във Виетнам, „пролетите“ във Варшава, Прага и Париж 1968 г., няколкото израелско-арабски войни, войните в Африка – Етиопия, Ангола, Либия, Судан, Юга на Африка, Афганистан, превратите в СССР и в световния социализъм, разпадането на Варшавския договор и движението на НАТО на Изток…
И всичко това в нито един момент не беше по-опасно от сегашната ситуация. Даже американските учени съобщиха, че ядреният часовник се е придвижил напред с още половин минута, от 3 на 2,5 минути до полунощ на ядрената война. Това е най-високото равнище от средата на ХХ век.
Фронтовете са ясни. Едната страна е англосаксонският ционистки триумвират, представляващ така наречения Запад, който, за да оцелее, трябва да разпали нова война и като алкохолик се хвърля да се бие, въпреки че ще бъде напердашен.
От другата страна е Русия /преди това СССР/, единствената страна, която с едно натискане на копчето може да унищожи Запада.
Западът с това никога няма да се примири. Някой, все пак, трябва да умре. Никаква мимикрия не може да прикрие тези реалности.
Да се разговаря със Запада е безполезно. Всички решения на Запада са взети отдавна. Да се полемизира със Запада е толкова безполезно, колкото да се убеждават Хитлер и Гьобелс в ползата от мира в Европа и в уважението на правата на човека.
Отстъпките, здаването на позиции или капитулацията само провокират Запада към нова пълзяща агресия. Всичко ще се реши от войната /в една или друга форма/, както винаги в историята.
САЩ по принцип не могат да съществуват без война. САЩ винаги са били спасявани от война. Сега на САЩ отново е необходима война, но такава, след която да запазят своето съществуване.
Значи, откритата война срещу Русия отпада, тъй като руснаците могат да унищожат САЩ за 6 секунди. Значи, във войната срещу Русия трябва да се използват украинците, грузинците, прибалтийците, поляците, румънците. Най-добре отново германците. С чужди ръце и кръв е най-лесно.
И срещу Китай пряката война отпада. Защото се оказа, че от американското глобализиране победителят е именно Китай. Заради глобализирането рухна голямата американска мечта, голямата британска мечта, и още няколко мечти. Едновременно се появи голямата китайска мечта. На транснационалните корпорации е безразлично къде се намират, най-важно е да трупат печалби. Това, в Китай е много по-ефективно, отколкото в „зелената“ Америка, където от 150 години съчиняваха всякакви теории – монетарни, протекционални, империалистически, глобални, като всичките бяха прикритие на едно и също колосално мошеничество и основно противоречие.
В края на краищата, то изгърмя и светът стигна до сегашния китайски „социалистически капитализъм“, /който победи американския глобализъм/, защото в него, освен „невидимата ръка на пазара“ присъства и механизмът на социалното разпределение. Това е нов етап. Капитализмът умря заедно с основната му платформа в САЩ.
Значи, пак се връщам към думите, че на САЩ им е нужна война, за да излязат от комата.
Но срещу Русия пряко не могат и опитват ерозия отвътре, чрез петата колона и „демократите“. Но Путин ги блокира.
Срещу Китай опитват и отвън – например чрез КНДР. Но това ще е и война срещу Южна Корея, Япония, Китай и вероятно срещу Русия. Възможна ли е тази война? Не е. Защото САЩ ще загубят и Южна Корея, и Япония, и техните високотехнологични производства. Американците в момента не си произвеждат даже телевизорите, телефончетата и колите.
Къде още САЩ могат да опитат голяма война? Иран? Ако американските генерали съвсем са полудели, войната във Виетнам ще им се струва като увеселителна разходка спрямо онова, което ги чака в Иран.
Война в Европа? Ако е срещу Русия, това ще е Трета световна и от Берлин този път няма да остане нищо.
И именно тук се появява основният въпрос – с какво ще воюват американците. Темата заслужава повишено внимание.
Не съм първият, но със сигурност съм сред малцината анализатори в света, които от доста време задават въпроса дали САЩ въобще имат ядрено оръжие, за да водят ядрена война. И отговарям, че нямат. Наред с другата най-голяма измама – „кацанията“ на американците на Луната, може да се окаже, че ядрените стратегически сили на САЩ са в такова състояние, че практически не съществуват или въобще ги няма от доста години. Или, ако ги има, не могат да се противопоставят на руските, на китайските и даже на северно-корейските.
Несъмнено е едно нещо. Американските ядрени сили през последните 20 години деградираха, което има необратим и непоправим характер. Този процес вече не може да се контролира от военно-политическото ръководство на САЩ и не може да бъде спрян. Така например последният ядрен заряд официално беше изготвен в САЩ през 1991 г. Средната възраст на американските ядрени бойни глави е 30 години. Никаква сигурност, че те ще могат да се взривят. Деградират и американските ядрени специалисти, повечето вече са пенсионери, а наследници няма.
Деградирането е в цялата ядрена триада – междуконтиненталните балистични ракети с наземно базиране, балистичните ракети от подводниците, и крилатите ракети, носени от бомбардировачите. Това означава, че американската ядрена сила я няма, или в близко време няма да я има. Това е поредната американска мегаизмама. Изключително опасна.
Нямат и производствени мощности – заводи за производството на ядрени заряди и ракети, за което са необходими милиони хора и учени. Нямат и оръжеен плутоний и обогатен уран. Всъщност САЩ никога не са имали подобно закрито производство. И какво са имали? Не знам, но ще продължа да питам.
И въпреки пълната неадекватност на американските ядрени сили спрямо руските или китайските, Вашингтон продължава да плаши с ядрена война. Блъфът е колосално опасен, защото не е ясно докога търпението на Москва и Пекин ще издържи. И войната ще е неизбежна и без ядрено оръжие.
В основата на тази безизходност на САЩ е икономическата и финансова криза. Да се направи нещо с нея в рамките на сегашната система е практически невъзможно.
Теоретично има два сценария.
Първият не предполага смяна на модела. Той се състои в това, че дълговете на Запада, които вече са над 200 трилиона, се отписват по различни начини, може да се отложат за 20 години, може да се реструктурират. Но този вариант означава автоматично унищожаване на финансовата система и банките, значи, на капитализма. Не става.
Остава вторият вариант – върху кого да се стовари отговорността на банкрута на Запада, т.е. да се създаде форсмажорна ситуация, например голяма война. Но срещу кого – срещу Русия и Китай не става, срещу Иран също, даже срещу КНДР.
Така стигаме до сегашния президент на САЩ Доналд Тръмп. /Тук ще направя едно отклонение. Тъй като сме на една и съща възраст с подобен в много отношения опит, особено в дневното разписание, не мога да разбера откъде всеки ден той намира 60 минути да си сресва този навес на главата от оредялата коса с нейните букли. Ако се остриже малко ще има повече време за „разсъждения“ какво да прави. А там батакът е страшен./
Вероятно го избраха, за да задейства План А спрямо Москва и Пекин – да се хвърли да ги плаши и да ги сблъсква. Но когато не се изплашиха, пуснаха План Б – голям военен конфликт, зад който е американският банкрут. Но и тук не им върви, въпреки емоционалната ангажираност.
Значи, курсът е да се опитат да ерозират Русия и Китай отвътре или да ги въвличат в конфликти по техните граници с чужди ръце и кръв, например в Източна Еевропа, Близкият Изток или в Южно-Китайско море.
Новата студена война ще се засили и скоро ще излезе на равнищата от времето на перестройката на Горбачов.
В новите условия това ще означава новото разделение на света, т.е. Армагедон се движи по разписание.
