Искаме лична осигурителна сметка на всеки един гражданин в солидарния модел на здравеопазване – включително за пенсионерите и за децата. Това заяви на пресконференция в БТА председателят на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) д-р Николай Болтаджиев. Той обясни, че са внесени три проекта за промени в законите, касаещи здравеопазването.
Под 2 млн. души се осигуряват реално. Когато се направи справка, може да се види, че държавата би трябвало да осигурява около 4,5 млн. души. Искаме и за тези граждани да има разбивка – държавата точно колко е внесла всеки месец – за едно дете, за пенсионер – за всеки индивидуално. „Бюджетът се правеше на исторически принцип и държавата донаждаше. Държавата не е изряден платец на контингента, който осигурява“, заяви д-р Болтаджиев.
Против сме държавата да осигурява, прокурори, следователи, военни, – хора на държавна позиция. Защо следователят и учителят не са на една плоскост, запита д-р Болтаджиев по повод, че държавата не осигурява учителите.
След 16 разпечатки документите да се дават на пациента за съхранение
Трябва да се промени Закона за публичните финанси, категоричен е д-р Болтаджиев. Да се изведе и Касата извън бюджетната сметка на нещата. Парите за здраве се разпределят като част от Консолидирания държавен бюджет, който е 40% от БВП. Парите за здраве са обществен фонд, който не трябва да се разпределя от политиците.
Проблемите се задълбочават. Предложихме проекти за промяна на 3 закона, изготвени и от Центъра за защита на правата в здравеопазването, обясни председателят на сдружението на частните болници, обясни д-р Болтаджиев.
Той бе категоричен, че въведените преди 2 години лимити на болниците не решават проблемите. Дори медицинските стандарти, които падат в съда, не подобряват системата на здравеопазването.
Вместо това, стандартите водят до тежки финансови проблеми в болниците. Не се подобрява системата, тя не е в полза на пациентите, обясни д-р Болтаджиев.
Д-р Красимир Груев, който е член на УС на Сдружението на частните болници обясни, че няколко пъти правили сметка колко души осигурява държавата и тя все не излизала. Колко са пенсионерите, държавните служители, децата, запита той. Никой не може да каже колко са точно осигуряваните от държавата и това подклажда недоверието за кого колко се внася.
Парите, които идват от Здравната каса, се увеличават заради по-високите ни вноски.
Болничните легла в България не са толкова много, но са нефункционално разпределени. У нас леглата са само за активно лечение, а в чужбина има легла и за долекуване, но те съзнателно не се описват, обясни д-р Груев.
Не са много хоспитализациите в България. В пъти повече са хоспитализациите в западни страни, увери д-р Груев.
Той обясни, че медицинските стандарти описват как се извършва лечение – има куп изисквания, които означават болница. Не може да извадите сливиците на едно дете на зъболекарския стол. Трябва ви операционна, анестезиолог – това е сериозна операция. Всички процедури, обявени за извънболнична помощ се вършат само в болница. Единствената разлика е, че се води без пролежаване, обясни лекарят. Стандартите трябва да бъдат смекчени, призовават медиците.
Изваждането на лечебната дейност в извънболнична помощ изисква редица мерки. Медикът обясни, че за много от нещата в извънболнична помощ, заведенията са на загуба. Те трябва да поддържат лаборатории, аптека, да наемат специалисти на постоянни трудови договори за по 1-2 консултации през деня. Специалистите трудно могат да бъдат намерени – тези проблеми излизат от стандартите, обясни д-р Красимир Груев.
Стойчо Кацаров – председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) обясни, че лимитите на болниците са израз на мързел. Най-лесно е да ограничиш разходите и да ги разпределиш на порции, каза той.
Д-р Кацаров обясни, че ако липсва управленски капацитет,те имат готовност да помогнат. „Ако има управленска немощ, ние сме готови да бъдем вашата виагра, така че семейството да е добре, да идват европейски пациенти тук“, каза д-р Кацаров.
Той разкритикува начина, по който иска да се направи само частична демонополизация и надграждащ модел. Това е начин да се избяга от темата за демонополизацията и да се реши въпроса. Или има надграждане на монопола, или няма – и в момента имаме надграждащ модел – доброволните Здравно-осигурителни фондове, обясни той.
Отново липсват лекарства за онкоболните, стана ясно от думите на д-р Кацаров. Здравната каса да плати на болниците за лекарствата на онколобниците. Това е огромен проблем, призна той и обясни, че болниците не печелят нищо от лекарствата, но те са огромно перо от техните бюджети. Забавянето на превеждане на пари от Касата до болниците за лекарства, създава спира наличието на лекарства в болниците.
В онкологиите няма лекарства. Пациент от София е върнат в Кюстендил, защото няма лекарство, даде пример той и очерта трите причини за липсата на лекарства.
Първата причина е реекспорта на медикаменти, от който се получава дефицит на лекарства. Втората причина за липса на лекарства – има въведени правила за доста лекарства или изваждането им от положителния лекарствен списък. Третият проблем е разсроченото плащане – всичко това рефлектира върху пациента, каза д-р Кацаров.
