петък, януари 24, 2025
дом блог страница 4325

Дворецът на хаоса

Финансовата инжекция за ремонт на НДК по повод българското председателство на Съвета на ЕС дойде в подходящ момент за задъхващото се държавно дружество, но около изразходването на средстава има съмнения

Проблемът на големите публични проекти е, че политиците винаги се опитват да ги изкарат максимално евтини на хартия, за да се приемат по-лесно от хората. Ползите се преувеличават, рисковете остават подценени, а резултатът обикновено е, че строителството се оскъпява сериозно или излиза от сроковете. Застраховка срещу лошото управление на обществени инфраструктурни проекти няма. Дори в далеч по-подредени държави като Германия. Вземете новата филхармонична зала в Хамбург – проектът се забави със седем години и се оскъпи десетократно – от 75 млн. евро на близо 800 млн.евро.

Председателството на Съвета на ЕС вкара България в подобен капан. Националният дворец на културата (НДК), който ще домакинства около 90% от всички дипломатически събития в София в първата половина на 2018 г., трябваше да бъде ремонтиран ударно и евтино и същевременно да представи България „пред чужденците“ в най-добрата й светлина. Няколко месеца след началото и трите задачи са под въпрос.

Първоначалният бюджет от 17 млн. лв. порасна повече от двойно до почти 40 млн. лв. (и това е без да броим общинския ремонт на градинката в съседство за общо над 15 млн. лв.), към изпълнението има критики, в организацията и работата изскачат проблеми, а и никой не е съвсем наясно какъв трябва да е крайният продукт, защото проектът се изменя постоянно. Прокуратурата разследва „нецелево изразходване на средства“ (за което информацията изтича в „Труд“), а ресорният министър за българското председателство Лиляна Павлова засили съмненията, като поиска проверки от Държавната финансова инспекция и Централния инспекторат към Министерския съвет.

Хаосът около ремонта на НДК има своето обяснение. Дружеството, което до 2011 г. съществуваше като „творческо-стопанско обединение“ извън правния мир и извън всякакви правила за отчетност, всъщност не се справя лесно в пазарната икономика. Пазарът на събития, конференции и офис площи се запълва все повече, а състоянието на сградите и апаратурата го прави все по-неконкурентен. Рано или късно трябваше да дойде голяма финансова инжекция отвън.

Офертата дворецът да стане дом на българското председателство дойде в точния момент. Само че опитът с един куршум да бъдат ударени два заека създаде сложно уравнение.

Съмнения и гранитогрес по коридорите

Миналата седмица прокуратурата обяви, че от шест месеца разследва дали парите за ремонта не са изразходвани за оперативната издръжка на НДК. Министър Павлова, която още с встъпването си изрази недоволство от начина на управление на държавното дружество, изпрати допълнителни проверки на възлагането на поръчките и изпълнението им. Същевременно половин година след началото на ремонта основната промяна, която може да се види по коридорите и фоайетата на сградата, е полагането на огромни количества гранитогрес с шарка на мрамор. А Министерският съвет току-що отпусна нови 28 милиона лева на същото място, за което още не е ясно как е похарчило досега платените му милиони.

„Капитал“ изпрати въпроси относно ремонта и финансовите отчети до директора Мирослав Боршош. Той първо обеща да отговори, после отказа с аргумента, че в момента управлението на средствата е обект на проверки.

Ремонтът на НДК тръгна с отпуснат от Министерския съвет бюджет от 17 млн. лв. през август 2016 г. „Ще вкараме НДК от аналоговата в дигиталната ера“, обяви тогава архитектът зад проекта Любомир Станиславов. За изпълнител на обществената поръчка беше избрана строителната фирма „Галчев инженеринг“, която сключи договор с НДК на стойност за малко под 20 млн. лв. Според източник на „Капитал“, близък до ситуацията, тук идва първият пропуск, заради който сега се налага допълнително финансиране. Тогава Министерски съвет отпуска сумата без ДДС и не дава достатъчно, за да покрие дори първоначалния договор на „Галчев инженеринг“. Разликата е от около 7 млн. лв. Още през есента на 2016 г. Мирослав Боршош заяви, че гласуваните средства не са достатъчни. „Няма вариант, в който парите не стигат. Това не е въпрос на компромис“, обаче коментира тогава той, сякаш предусещайки, че отново ще получи финансиране.
Директорът на НДК Мирослав Боршош отказа да отговори на въпросите на „Капитал“ относно изразходването на средствата за ремонт

Няма време, стройте

Преди месец НДК спечели още 28 млн. лв. от държавата. На теория с тях трябва да бъдат попълнени пропуските от първата поръчка. Но какви са тези пропуски, които са много повече от първоначалната сума и защо поръчката изобщо е тръгнала с пропуски?

Едно възможно обяснение може да намерим в начина на възлагане. Списъкът с дейностите за ремонт се оформя от работни групи, в които влизат специалисти от министерствата, службите за сигурност, Брюксел и НДК. Първата поръчка тръгва с орязани дейности, защото вече просто няма време. Новата поръчка се оправдава с „нови изисквания“ на работните групи и на евроинституциите.

Така на практика ремонтът на НДК върви без един цялостен проект. Имаше идея за такъв през пролетта на 2016 г., когато НДК пусна първа процедура на цена от 12.8 млн. лв. Тогава се планираше да бъдат създадени технически и работен проект. В същия момент българското председателство беше изтеглено с шест месеца по-рано заради Брекзит, а търгът на НДК беше спрян. „Не е съобразено обстоятелството, че времето и финансовите ресурси за подготовката на основната сграда за нуждите на председателството са ограничени. Двуфазно проектиране би отнело допълнително технологично време и значително би оскъпило цялостната инвестиция. Тъй като основната сграда не е нова, две фази на проектиране не са обосновани“, бяха тогавашните аргументи за спирането.

Резултатът е, че обществената поръчка се случва обратно на проектната логика. Строителите се състезават в това каква цена ще предложат не за някакъв общ проект, а по предварителен списък с количества от материали. С времето се оказва, че първоначалните сметки не са достатъчни. Обхватът на ремонта се увеличава и се търси допълнителен бюджет. Така се стига до новите 28 млн. лв.

Пропуски, нови дейности или просто предлог

Другият вариант е новите пари да покриват други дупки. Според арх. Любомир Станиславов, който стои зад първоначалния идеен архитектурен проект и в момента е част от екипа на „Галчев инженеринг“, миналата година не е имало никакви пропуски. Неговият проект все пак е заложен в новата поръчка, но не в заданието, а в количествено-стойностните сметки. Той е „разработен на база задание за проектиране, подадено от Центъра по подготовка на председателството и Министерски съвет, и няма нищо пропуснато“, твърди Станиславов. „В случая не става дума за „пропуск“, а за появата на нови изисквания към сградата на НДК, появили се след сключването на договор за ремонт, като например нови изисквания относно сигурността, преводите, интегрирането на изискванията на БНТ като основен оператор (избран през март тази година) и т.н.“, коментира той.

Така обхватът на първоначалното задание се променя и ремонтът се оскъпява. По думите на „Галчев инженеринг“ над 70% от първоначално предвидените дейности са вече изпълнени и първата поръчка ще се случи в срок. Това включва прословутия гранитогрес по коридорите и ремонтът на зала 3.

„Обхватът на проекта много се увеличи. Ние ще можем да се справим с новите дейности в срок от 140 дни, но те все още не са ни възложени“, казват от фирмата. Разчетите за тези дейности все още не са публично известни.

Най-голямото парче от новия бюджет – около 12 млн. лв., е за новата система за сигурност на НДК, обяви Лиляна Павлова преди няколко седмици. И тук обаче остават въпроси. „Става въпрос за специални системи за ИТ сигурност, за видеонаблюдение и за контрол на достъпа в сградата“, обясни министърът за европейското председателство. Първо, интересно е как тази иначе централна за европейските институции тема е останала последна за решаване при българското председателство. И второ, и в обществената поръчка от миналата година има заложени средства за система за контрол на достъпа (325 хил. лв.) и видеонаблюдение (200 хил. лв.). Т.е. новите пари или се дават за друго, но се използва удобен предлог, или миналата година някой е излъгал.

Какво, по дяволите, става?!

НДК получи първото финансиране от държавата преди повече от девет месеца, но голяма част от парите все още не са стигнали до изпълнителя на ремонта. Това потвърдиха пред „Капитал“ и от „Галчев инженеринг“. „До момента сме получили само авансовото плащане от 3.3 млн. лв. миналата година, въпреки че по договор трябва да получаваме ежемесечни плащания“, коментираха от фирмата. По думите на управителя Любомир Галчев „над 90% от доставките за ремонта вече са направени, защото през лятото фабриките спират да работят“. „В материали и съоръжения сме вложили над пет милиона лева“, коментира той. От фирмата нямат обяснение защо плащанията се бавят. От НДК не отговориха на въпроса на „Капитал“ дали има такова забавяне и на какво се дължи то.

Така всъщност нищо не е ясно. Къде са всъщност парите на НДК, ще стане ясно след края на всички проверки на дружеството. Прокуратурата разследва именно неправомерно използване на целеви ремонтни средства за други цели. Похватът с изтичане на информация е използван и преди за различни цели, но дали от шума ще произлезе нещо повече, също не е ясно. От министерството на Павлова също отказаха да коментират, преди да свърши одитът на дружеството, който те са поръчали преди 10 дни.

И отдалеч обаче се вижда, че НДК има структурен проблем, голям колкото фасадата му (виж карето). Дворецът никога не е бил замислян така, че да може да се издържа сам. Този порок се лекува само частично след преструктурирането му в търговско дружество през 2012 г. За последните две години НДК има годишни приходи от около 10 млн. лв. и почти двойно по-големи разходи. Всяка година по шест милиона лева от тях се акумулират като загуба от амортизации. Морално остарелите помещения и техника рано или късно щяха да доведат дружеството до крах, ако не се бяха намесили външни средства.

В същото време в борда му се въртят непрекъснато хора, които правителствата сменят, когато дойдат на власт. Последната смяна беше в края на май тази година, когато Лазаринка Стоичкова и Борислав Велков замениха Светлодара Петрова и Марио Атанасов, които бяха назначени в управлението на дружеството само два месеца по-рано от служебния министър Деница Златева.

Така председателството на ЕС удобно ще се разположи точно в центъра на типично български микс от съмнителни поръчки, неясни финансови сметки, добри връзки и пълен хаос.
Сметките на НДК

В огромната си част (около 60% от приходите) НДК събира приходи от дългосрочните наеми на офис и търговски площи, най-вече в административната сграда, където големи наематели са bTV и партия ГЕРБ. Наемът на зали и фоайета за събития носи около 30% от приходите, а собствените събития – под 10%. В първите от тези две дейности обаче държавната фирма става все по-неконкурентоспособна на модерните офис и конгресни площи в София. Същевременно фирмата има големи фиксирани разходи – около 60% (или над 5 млн. лв. годишно) отиват за заплати, 20% за ремонти и услуги, и 14% за режийни разходи като електроенергия и отопление.

БСП създава телевизия

До края на годината БСП ще има собствена телевизия, потвърди в интервю за „Нова телевизия“ лидерът на партията Корнелия Нинова новината от вчерашния пленум. Симпатизантите питали защо няма и това била втората причина за телевизията – така посланията на левицата щели да стигат по-лесно до хората, обясни Нинова.

„Това е единственото обещание, което съм дала на конгреса при избирането ми и все още не съм изпълнила“, каза още тя.

Греховете на Борисов

„Бойко Борисов обещава и след това не изпълнява – това е тежък грях в политиката.“ Така Нинова обобщи най-сериозните според нея грешки на управляващите.

Тя посочи още, че министър-председателят „не уважава институциите и държавността, което е катастрофално за един премиер.“ Допълни, че „той не споделя пред парламента плановете си и ангажиментите, които поема. А България все пак е парламентарна република“. Третият „грях“ на премиера според Нинова е намесата му в работата на съдебната власт, като пример бе как си контактувал с есемеси с членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), „командорене“ и т.н.

Борбата с корупцията

„Политическата класа няма воля да се пребори с корупцията“, заяви Нинова, с което се съгласи с думите на президента Румен Радев от вчера. Тя подчерта, че партията ѝ застава зад идеята на държавния глава за създаване на независим орган, който да изкорени корупцията от високите етажи на властта.

„Трябва да намерим 15 души в държавата, които да бъдат абсолютно независими и добре платени. А самият закон лесно се пише“, коментира лидерът на БСП. Тя се съгласи с констатацията, че левицата като опозиция не е достатъчно активна по въпроса за борбата с корупция и за съдебната реформа.

Съдебната реформа

„Имаме желание и воля всички, които са престъпили закона, да си получат наказанията. Искаме това да стане с налагането на бързите и справедливи производства. Съдиите трябва да се водят само от закона, а не да взимат решения по политически, икономически или други причини“, коментира Нинова.

Смесената избирателна система

БСП предлага 120 от народните представители да се избират мажоритарно, а останалите – пропорционално.

„Според нашия план човек може да гласува и само мажоритарно, ако реши. Предлагаме обаче смесена избирателна система, защото на референдума не всички се обявиха „за“ изцяло мажоритарния вот“, коментира лидерът на левицата.

Социалистите подкрепяли и идеята за намаляване на партийните субсидии. Но не на 1 лев за всеки получен глас, както бе записано във въпросите на референдума, а на 5-6 лева от сегашните 11.

Паметникът на Бузлуджа

БСП иска да придобие от държавата правото за ползване на паметника на връх Бузлуджа за най-малко 10 години. Нинова заяви, че темата е важна за партията, защото паметниците в страната се рушат от много години. „Сега си искаме паметника на Бузлуджа, защото сега съм председател на БСП и взимам решенията“, обясни тя.

„Първоначално искаме да го консервираме и да спрем разрухата. След това ще съберем екип от архитекти, които да го реставрират. Ще открием и дарителска кампания за събиране на средства за реставрацията“, каза още Нинова.

За Путин

Президентът на Русия Владимир Путин е поел ангажимент да дойде в България след поканата на държавния глава Румен Радев за националния празник на страната догодина, потвърди и Нинова. „Путин е добре дошъл“, заяви тя и допълни, че не разбира десните лидери, които казват „Как ще дойде по време на председателството ни на ЕС“. По думите ѝ е добре да дойде заради повода – честването на освобождението на 3 март, а и защото е необходим нормален диалог между държавните мъже на Русия и България

Икономика на постната пица

Годината е 2009. Световната икономическа криза е в разгара си. Страните от Европейския съюз също са под ударите на най-голямата рецесия след Голямата депресия от 1929 г.

За съжаление в ЕС (в това число и в България) беше приложена „икономиката на постната пица“.

Идеята на тази шарлатанистика бе, че ако стегнем коланите и приемем бюджетни рестрикции някога ще настъпят благоприятни времена и икономическо оздравяване. Наблюдавахме как правителствата съкращаваха държавни разходи, замразяваха или намаляваха заплати, прекратяваха големи инфраструктурни и индустриални проекти, с надеждата, че това някога ще се отплати и икономиката ще се стабилизира.

„Правилните икономисти“ и обслужващият ги медиен персонал си свършиха работата добре  – успяха да наложат мантрата, че рестрикцията ще ни съхрани и някога ще ни върне към добрите времена. Само, че някога никога не дойде.

Защо се случи така? Защо трябваше да губим цяло десетилетие? Какво можехме да направим, за да преминем по-леко през кризата? Отговорът се крие в Китай.

Когато световната икономическа криза настъпи през 2008 г., китайското правителство прие най-голямата държавна програма за финансови стимули в своята история.

Този държавен пакет за стимулиране на китайската икономика възлизаше на четири трилиона юана или 586 милиарда щатски долара. Китай вместо да свие производството си, да забави темповете на растеж и да замрази заплатите на работниците, прибегна до противоположната мярка – целенасочено подпомагане на китайската икономика чрез инвестиции в инфраструктура, транспорт, здравеопазване и индустрия. Все отрасли от критично важно значение.

Китай постигна забележителен ръст в индустриалното си производство, то се увеличи почти двойно в периода 2007 – 2013 г., въпреки отслабеното глобално търсене, заради бушуващата световна икономическа криза.

Тук трябва да наблегнем на ключовия момент, че една лошо замислена правителствена програма за стимули може да направи много по-големи поразии, отколкото да оставим икономиката на произвола на съдбата например.

Ако Китай беше решил да надува ипотечни балони и да инвестира в ненужни и маловажни за страната проекти, със сигурност нямаше да премине през кризата.

И точно тук идва ролята на смелите, знаещи и можещи икономисти. И политическата дръзкост за осъществяването на техните планове. В Европа, за съжаление, нищо от това не се случи.

На Стария континент ни убеждаваха, че ще преминем през кризата ако се снишим в черупките си. Както вече казахме, на политиците и икономистите им липсваше икономическа смелост и дръзки решения. Точно такива енергични мерки бяха нужни в тогавашната екстремна обстановка.

Вместо това политиките на бюджетни рестрикции не донесоха желаните резултати. Някои страни от Южна Европа като Гърция не само, че все още не могат да се откъснат от блатото на кризата, но и загубиха финансовия си суверенитет, заради примката на постоянната нужда от многомилиардни спасителни пакети.

Икономиката на постната пица намери своето проявление и в България. Фокусирахме се почти изцяло върху бюджетните дефицити и контрол над инфлацията. Няма лошо, често ни наричаха шампионите по финансова дисциплина в Европа.

На фона на тези „шампионски“ години обаче, икономиката ни не успя да се изстреля напред така, както на всички ни се иска.

И както можеше да се забързаме, ако правителството беше „развързало кесията“, по правилния и мъдър начин. Вместо това, вследствие на рестриктивните политики, наблюдаваме продължаващата масова миграция на наши кадри в Западна Европа и САЩ. Важни национални отрасли като медицината вече изпитват сериозен недостиг на квалифицирани кадри. Индустриалното ни производство също не бележи ръст, такъв какъвто ни се иска. Свидетелство за това са провалените енергийни проекти. Не трябва да пропускаме, че те бяха обилно залети с политическа помия.

В следкризисната турбуленция и мераците за шампионство, доста от нашите икономисти не обръщаха голямо внимание върху безработицата или ниските заплати.

Една добре замислена държавна програма по китайския пример щеше да свърши много по-добра работа, отколкото политиката на стягане на коланите.

Разбира се, мащабите на българската и китайската икономика са колосално противоположни, но можехме да заимстваме дръзката идея за държавни стимули в икономиката по време на криза. И нека наблегнем на целенасочени и разумни инвестиции в наистина смислени и важни проекти с национално значение!

Представете си само, ако правителствата имаха нужния икономически и финансов капацитет да изготвят програми за държавни стимули в областта на критично важната инфраструктура, здравеопазване, транспорт и индустрия? И не, не говоря само за това да разчитаме на еврофондовете. Трябваше да направим повече, със собствено финансиране, от българския бюджет. Щяхме да ядосаме началниците, че не се побираме в дефицита от 3%, но щяхме да стимулираме икономиката си така, че да преминем по-леко през кризата. Нямаше да се налага работниците ни да плащат цената чрез замразените си заплати. Може би щяхме да пооправим търговският си баланс. Може би щяхме да вдигнем индекса на индустриално производство. Може би щяхме да повишим нивото на иновации и конкурентоспособност. Със сигурност щяхме да регистрираме подем в потребителското търсене. И да, със сигурност щяхме да се справим по-добре, отколкото прилагайки прословутото стягане на коланите.

Нямаше да се налага младите и образовани кадри да бягат навън, заради високата безработица.

По данни на Trading Economics и Eвростат, младежката безработица в България прогресивно се е увеличавала в следкризисните години – през 2010 г. тя е била около 20%, а през 2012 г. достига до 30%.

Днес, нивата са почти двойно по-ниски – младежката безработица се движи между 15-19%, но това не ни върши работа и не може да се приеме като успех, защото тенденцията за емиграция продължава.

България спазваше строга бюджетна дисциплина в следкризисните години. Това е истина.

Въпросът е не трябваше ли да бъдем по-смели и по-находчиви, по-независими? Очевидно политиката на икономии не донесе на Европа нужният растеж – такъв какъвто ѝ приляга. А трябваше да се поучим от китайците. А защо не и от американците? Доналд Тръмп реши да направи огромни правителствени инвестиции в модернизирането на американската инфраструктура (пътища, летища, жп линии и пр.), и по този начин да подпомогне растежа в икономиката на САЩ.

Отрасли като здравеопазване, образование, транспорт, енергетика, индустрия, култура и тн., са от изключителна важност за националната икономика.

Ако свиваме инвестициите в тях, как очакваме да имаме растеж и икономическо благосъстояние?

Послепис:

Ако от дописката сте разбрали, че в нея се защитава правителственото разхищение и бюджетните свръхдефицити, съчетани с фискална анархия и разточения, спокойно затворете страницата – нищо не сте разбрали.

„Разкажи ми за Левски“ или как се промиват мозъците на българчетата

Няма съвременен българин, който да не е чувал за Васил Левски. Това е най-големият български национален герой на съвременната ни, трета поред българска държава, който се е борил срещу турското робство и за свободата на България и българският народ. Горе-долу това е минималното, което знае и трябва да знае всеки един от нас. Ако четете обаче една сравнително нова книга, излязла през миналата година, няма да получите тази информация. Тази книга се казва „Разкажи ми за Левски“.

От нея например ще научите, че Левски „имал мнозина приятели турци… В едно от многото си пътувания, когато преминавал река Дунав, негов помощник бил бедният лодкар Кемал. За този човек било важно да подаде ръка в делото на Левски“ (стр. 24).

Освен това Левски бил голям хороводец. Веднъж в кръчмата на дядо Яким той видял колко тъжни били хората и казал на кръчмаря да извика гайдаря. След това „пръв скочил Левски и заситнил карловско хоро. Скочили след него по-младите, после се хванали и по-възрастните. Извило се кръшно хоро. Дошли дори турци. И те се хванали на хорото“ (стр. 16).

Освен, че обичал да играе хоро с турците, той имал обичая когато си идвал в родното Карлово да се крие при тях (докато е преследван пак от тях!), защото „много от тях били готови да жертват дори и себе си, за да го защитят“ (стр. 26). Най-често Левски се укривал при баба Мюнире. „Бабата знаела на какъв човек дава скривалище и какъв риск поема, но въпреки това го посрещнала с отворени обятия и го приютила в една от стаите на дома си“ (стр. 26).

Според авторите Ивайло Кючуков и Райчин Генов, „целта на тази книга е да допринесе за формирането на ценности като родолюбие, национална гордост и високо българско самосъзнание, които са от изключително значение за пълноценното развитие на подрастващите“. Не става ясно обаче за чие национално самосъзнание говорят те – за българското или турското. Според модерната мулти-култи версия, съчинена от тях, Васил Левски очевидно е водил някаква мултинационална, вероятно (но не много сигурно) революционна организация, чиято цел е след години той да може да дойде при баба Мюнире на гости, „да ти доведа близки и роднини. Да седнем на една маса и да си кажем добра дума. Пък, ако ти е нужна помощ и да ти помогнем с къщната работа“ (стр. 26). Нещо като тимуровска команда, бореща се да може спокойно да играе хора с турците и да им помага в къщната работа.

Оказва се, че тази „книга“ е била разпространена миналата година из всички български училища и раздадена безплатно на всички първокласници на първия учебен ден. Инициативата е подкрепена от футболния клуб „Левски“ (силно се съмнявам някой от левскарите да е чел това нещо, иначе едва ли биха го финансирали), съвместно с Министерството на образованието.  Така вече 65 000 български първокласника знаят, че когато Левски се прибирал в родното Карлово не оставал у майка си, която му е направила специално скривалище в къщата си (което е запазено и до днес), а у баба Мюнире (която никога не е съществувала). Също така ще научат, че той не е минавал Дунава с помощта на българските лодкари, а с помощта на несъществуващия Кемал. Впрочем, какво знаково име. Почти като на Кемал Ататюрк, но да не се отклонявам. На всичкото отгоре ще узнаят как по време на робството, простете, владичеството, присъствието или както там е модерната евроатлантическа директива за отразяването на най-мракобесния и черен период в българската история, българите и турците весело и щастливо си тропкали хорца. Нищо че няма документиран и един случай от робството, в който турците да се хващат да играят хоро с презряната рая. Та те не са ни смятали за хора, българите са нямали право да носят цветни дрехи, свидетелските показания на един мюсюлманин се равняват на тези на трима гяурина, продавали са ни като животни по пазарите, та хора ще ни играят. Но както и да е… Най-вече обаче децата ще разберат, че Левски не се е борил срещу турската държава, а срещу лошия султан. Схващате, нали? Лош султан, добри турци. Преди няколко десетилетия по същия почин и съветският ръководител Никита Хрушчов развенча Сталин. Лош Сталин, добри комунисти. Нищо ново в пропагандните методи, съдържанието е същото, само етикетите се сменят.

Явно книгата не е предизвикала събитие в българските книжарници, защото научих за нейното съществуване едва вчера. По-лошото обаче е, че след нея е излязла и друга подобна – „Разкажи ми за Ботев“. Чудя се в нея какво ли ще пише? Вероятно за многобройните турци в четата на Ботев, който се борил, както казваше един модерен Киряк Стефчов, известен като Цветан Цветанов, „срещу турските, ъ-ъ-ъ, представители, които са били в България“. Може и да не е така, но не изгарям от желание да проверя. Нещо повече. Хваща ме страх като си помисля, с оглед на модерните еврогейски ценности, какво ли друго може да се пръкне в болните мозъци на местната отродена еничарска сган. Но да спи зло под камък, че тогава вече ще се наложи да издирим авторите и да ги накараме да изядат цялото си творчество, ведно с кориците.

Чудите ли се още как промиват мозъците на децата и как подменят историята, при това с най-благородни „патриотични“ подбуди? Е, не се чудете. И се гответе за най-лошото, ако продължавате да си траете. 

Автор – Костадин  Костадинов

Източник – Лентата

„България Сат 1“: От Илон Мъск до Кейп Канаверал

Първият български частен сателит – „България Сат 1”, беше изстрелян късно снощи от космодрума „Кейп Канаверал“ в Съединените щати. Апаратът беше изпратен в космоса с ракета „Falcon 9“, която се произвежда от частната американска компания „SpaceX“ („Спейс Екс”) – проект на милиардера Илон Мъск.

Важно е да се отбележи и че ракетата носител вече кацна и обратно – тя може да се използва повече от един път.

„България Сат 1” е произведен в Паоло Алто, Калифорния. Очакваният му живот е около 20 години. Тежи 4 тона.

С извеждането му в Космоса страната ни се нарежда сред 12-те европейски държави със свой геостационарен телекомуникационен сателит и е единствена от страните от Централна и Източна Европа.

„Bulgariasat-1“ е и едва вторият за цяла Европа, чието изстрелване е осъществено изцяло от частен инвеститор.   

Екипът, работил по проекта, беше поздравен и от министър-председателя Бойко Борисов.

Това е вторият български сателит изобщо – след „Интеркосмос- България-1300”, изстрелян през 1981 година, който вече не е активен. Журналистическо разследване от миналата година показа, че към момента „Интеркосмос – България 1300“ се рее безцелно в атмосферата.

Сателитът е притежание на компанията „Булсатком“, която чрез него ще може да разшири дейноста си на Балканите и на други места в Европа. Вече със собствените си двигатели сателитът ще достигне до Българската позиция в геостационарната орбита. Той започне да осъществява телевизионно излъчване до 30 дни след изстрелването. Собствениците оценяват проекта на 235 милиона долара. Експлотационният живот на спътника е около 20 години.