Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) навършва днес 18 години от създаването си, съобщават от пресцентъра на институцията. Касата беше създадена от сегашния служебен министър на здравеопазването Илко Семерджиев, като изцяло се смени философията на здравната система и се премина към солидарен здравноосигурителен модел.
Здравната каса обаче беше замислена като една от първите стъпки от всеобхватна реформа и дерегулация, демонополизация и приватизация в българското здравеопазване. Някъде по пътя политиците се отказаха от тези стъпки и здравната система се превърна в раздуто чудовище, което поглъща все повече и повече ресурси с нулева ефективност и никакво удовлетворение от страна и на потребителите на услугите, и на „доставчиците“ им (т.е. лекарите).
Последните години се оказаха доста турбулентни от политическа гледна точка и така и никой не посмя да довърши реформата, за да не си отреже пътя към светло политическо бъдеще. Непрекъснато се говори за контрол върху все по-големите разходи за здраве, но мерките, които се предприеха, не доведоха до ефективност и по-добро качество на здравеопазването, а до строги лимити и невъзможност на хората да се лекуват там, където искат.
Все още са мираж онези мерки, които да подредят системата и да доведат до реална ефективност и повишаване качеството на здравните услуги – реално остойностяване на клиничните пътеки, въвеждане на регламент за доплащането на пациентите, изграждане на електронно здравеопазване, откъдето ще дойдат всички механизми за контрол на разходите, укрепване на извънболничната помощ и превенцията с цел бъдещо намаляване на разходите за скъпата болнична помощ, а оттам да се върви към демонополизация на Касата.
Все повече разходи за сметка на качеството
От създаването на Здравната каса досега бюджетът ѝ се е увеличил 5,5 пъти – от 630 млн. лева до 3,45 млрд. лева. Всяка година институцията задължително получава допълнителни трансфери заради недостиг на средства – донякъде заради неефективно управление, а донякъде и заради вменени задължения да плаща за дейности, които са държавна отговорност.
Същевременно на фона на непрекъснато растящия бюджет обществената удовлетвореност от здравеопазването намалява, а плащанията от джоба на пациентите се увеличават – според различни оценки те достигат горе-долу колкото сегашния бюджет на Касата.
Данните на Националния статистически институт (НСИ) за населението също не са в подкрепа на твърденията за ефективност на здравеопазването. Коефициентът на смъртност плавно намалява, но остава доста над средното за Европейския съюз (ЕС) ниво, особено при детската смъртност и смъртността при новородените, където сме на второ място след Румъния с ниво от 7,6 на 1 000.
От ЕС изоставаме и по продължителност на живота. Статистиката на Евростат показва, че средната продължителност на живота в България през 2014 г. е била 74,5 години спрямо почти 81 години средно за ЕС и 82 за еврозоната.
Все повече болници
До миналата година броят на болниците се увеличаваше непрекъснато, като разпределението им на всеки 100 хил. души е два пъти по-високо спрямо средното ниво за ЕС. Ръстът беше логичен заради безкрайните възможности на частните лечебни заведения да се финансират с публични средства. Така се стигна до разкриването на множество специализирани частни болници, които оперират най-вече със скъпи клинични пътеки.
