Търси се: главен търговски преговарящ за средно голяма страна, която скоро ще се понесе без посока в световната икономика. Тази „вълнуваща“ нова обява неотдавна бе пусната от британското Министерство на външната търговия (МВТ), предлагащо на одобрения кандидат заплата, по-голяма от тази на премиера. Размерът й подсказва сложността на задачата му.
От него се очаква да уреди за Великобритания десетки сделки за свободна търговия както с бившите й партньори от ЕС, така и с други държави по света, след като страната напусне Съюза през 2019 г. След като миналия юли разполагаше с едва около 50 търговски преговарящи, сега министерството има около 200.
Правителството инвестира голям политически капитал в способността на МВТ да сключва сделки, компенсиращи загубата на европейското членство, което дава на страната безмитен достъп до единния пазар на ЕС, както и с 53 други държави и търговски блокове по света. Привържениците на Brexit твърдят, че освободена от протекционисткия ЕС, Великобритания може да стане „един от най-големите адвокати на свободната търговия навсякъде по света“, както каза Тереза Мей. Това е посланието, което премиерът занесе на Доналд Тръмп на 27 януари. Сключването на споразумения с ЕС и после с Америка изглежда приоритет за правителството. Къде тогава то би трябвало да търси сделки в света след Brexit?
Най-доброто начало по мнението на повечето търговски специалисти е със страните, които вече имат сделки с ЕС. Великобритания участва във всички тях; когато излезе от ЕС, поне ще има модел, от който да почерпи новите си двустранни споразумения. Най-добре за бизнеса ще е да го направи с възможно най-малки сривове, смята Бен Дигби от лобистката групировка Конфедерация на британската индустрия.
Не всяка страна обаче ще приветства Великобритания с добре дошла. Да вземем Индонезия, най-голямата икономика в Югоизточна Азия, която по-късно през февруари ще посрещне търговския министър Лиъм Фокс. Индонезия вече подготвя търговско споразумение с ЕС. Томас Лембонг, шеф на индонезийския инвестиционен борд и бивш търговски министър, казва, че вече се е договорил с британски представители, че финалната сделка на страната с ЕС може просто да бъде леко променена, така че да устройва Великобритания. Но, предупреждава той, „Великобритания естествено ще бъде в по-слаба позиция за преговори извън ЕС, така че можем да очакваме за нас много по-изгодни условия за търговия след Brexit“.
И други страни ще имат подобно становище. Но, смята бившият търговски съветник на британското правителство Джим Роло, Великобритания има някои козове. Една от причините за толкова продължителния преговорен период за сделки с ЕС (над 18 г. в случая с южноамериканския търговски блок Меркосур) е, че европейското селско стопанство е силно протекционистко. Веднъж излязла от ЕС, Великобритания може да премахне тарифите за страни извън ЕС върху вноса на много храни и в замяна да получи отстъпки. Така например ЕС прилага към портокалите сложна формула от тарифи, за да защити испанските земеделци, които са най-големите износители в света. Великобритания харчи за портокали 135 милиона паунда годишно, без да има собствено производство, така че може да премахне всички тарифи върху цитрусовите плодове, без да навреди на своите земеделци.
Някои страни, вече проявили интерес към сделки с Великобритания, като Австралия и Нова Зеландия, имат предвид собствения си селскостопански износ. Но ще има някои странни търговски позиции: Австралия ще иска да изнася повече говеждо месо, а Нова Зеландия – повече агнешко. Британските фермери могат да пострадат: на 1 февруари секретарят по селскостопанските въпроси на Уелс предупреди, че една сделка с Нова Зеландия „абсолютно може да унищожи“ уелската индустрия с агнешко месо. А разхлабването на регулациите за генномодифицирани култури, които американските фермери биха искали да изнасят за Великобритания, може да предизвика оплаквания от британските фермери и потребители.
Смисълът от подобни отстъпки за Великобритания би бил да получи достъп до чужди пазари за неща, които продава много добре. Услугите, особено в банкирането и свързани професии като счетоводството, са сред износа, който Великобритания най-много обича да рекламира, казва Шанкър Сингхам, търговски икономист в мозъчния тръст Legatum Institute. През 2015 г. Великобритания изнесе услуги за 225 милиарда паунда (44% от общия й износ), а вносът й бе само за 138 милиарда паунда, докато при стоките отчете значителен дефицит. Затова Великобритания може да иска да се насочи към страни с нарастваща средна класа и все още слаби сектори на услугите, като Индия и Китай, както и Индонезия.
Застраховането например, където Великобритания е силна, има огромен потенциал за растеж. В момента Индия има дял от 1,6% от всички застрахователни премии и 2,2% от премиите за застраховки живот, въпреки че населението й е около 18% от световното.
В много държави обаче услугите са сред най-защитаваните сектори. Често това се дължи на политически причини, но и на регулациите. Анализ на Световната банка показва, че дори в рамките на ЕС много страни са по-затворени от Великобритания. Такива като Индия може да са трудни за пробиване, а предлагането на достъп до британския селскостопански пазар може да не помогне, тъй като е относително малък.
Новият главен преговарящ ще е зает. Свободата да подписва търговски сделки с която и да е страна предлага океан от възможности. Но дори заместването на сделките, които Великобритания ще изгуби при излизането си от ЕС, ще отнеме много години, а новите възможности може да се реализират по-трудно, отколкото изглежда.
