Възможно е историята на зараждането на човечеството да бъде пренаписана, след като международен екип учени, в това число българи, разработи нова теория за времето и мястото, откъдето древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.
С новите открития е възможно да бъде оборена теорията, според която за “люлка на човечеството” е приемана Африка.
Според съвременните представи първите прa-дчовеци тръгват от Екваториална Африка преди около седем милиона години, но учените смятат, че е много възможно развитието на праисторията да е било друго.
Намерени останки от челюстите на маймуноподобни с човешки резци на територията на България и Гърция са датирани 7.2 млн. години назад.
Находките показват съществуването на прачовек, наречен “грекопитек”(Graecopithecus freybergi), който е с 200 000 години по-стар от най-ранните останки на хуманоиди, намерени в Африка.
Според международния екип находката може напълно да промени представата, която имаме за мястото и времето на зараждане на човека.
Според учените, по време на изследвания период, Източна Европа е наподобявала савана. Климатичните промени са принудили човекоподобните майнуми да потърсят нови източници на храна, което и е причинило тяхната еволюция.
Екипът е изследвал две останки от грекопитека – долна челюст, намерена в Гърция и част от горен кътник от България.
Българската находка е намерена в близост до село Азмака, край Чирпан. В Гърция останките са намерени край Пиргос Василисис, на юг от Атина.
Илюстрация: Plos One
Едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE публикува две статии, представящи новата гледна точка за времето и мястото, откъдето древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.
Статиите са резултат от работата на международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия. Колективът е ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов, който е директор на Националния природонаучен музей при БАН.
На пресконференция в БАН на 23 май проф. Николай Спасов представи допълнителна информация за новите открития. Чрез онлайн-връзка се включи и проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген.
Първите реакции от научната общност на представената информация е, че данните са малко, каза в отговор на репортерски въпрос проф. Спасов, цитиран от БТА.
Спасов допълни, че данните, на които се основават, действително са малко, но палеонтологията никога не разполага с много данни.
“Вярвам, че постепенно хипотезата ни ще бъде възприета”, заяви той.
