Атина е необичайно празна. Дори колите са малко, а онези, които бързат, минават на червено. Те не се страхуват, че някой ще ги блъсне. Тесните улички, които водят към историческия Пантеон, обичайно претъпкани с туристи, сега са окупирани само от хората, разхождащи кучетата си. Гърция е под пълна блокада от 23-ти март. Това е поне със седмица по-рано отколкото в други държави в Европа. Благодарение на това съседката ни успява да избегне сценария, който се разигра в Италия и Испания. Заразените са 1800, а починалите – 81. Мерките, които са взети, са подобни на тези в България – в супермаркетите влизат само определен брой хора, за да са сигурни, че ще могат да пазаруват спокойно. Всеки, който излиза от дома си, трябва да има основателна причина – в Гърция обаче те носят декларация, която попълват и я показват на патрулите заедно с личната си карта. Същите тези патрули глобяват нарушителите със 150 евро, ако не спазват мерките.
Нестабилността на здравната система в страната изглежда е движеща сила за превантивните мерки. “Ключът към бързата им реакция бе, че правителството се страхуваше, че здравната система няма да издържи заради предишната криза и съкращаването на бюджета”, казва Стела Лади, доцент в Лондонския университет “Кралица Мери” и университета “Пантеон” в Атина пред The Independent. “Също така примерът, който даде Италия, беше много важен. Страната много често е виждана не само като съседка на Гърция, но и като нейно огледало. Кадрите от тежката ситуация в Италия допринесе за това както правителството, така и обществото, да приемат заплахата сериозно”, допълва тя. В началото на март Гърция има едва 565 легла в интензивните отделения за 11 милиона граждани. Спешната нужда от разширяване на капацитета води до отваряне на отделения в частните болници, както и създаване на нови легла за интензивно лечение в държавните болници. Така броят им почти се удвоява до 910 легла, а правителството има готовност за още разширения и закупуване на още медицинско оборудване, ако е нужно. “В Гърция решението за затваряне на основните клъстъри на свръхразпространение, като училища, конференции и други големи събирания на хора, бе взето много по-рано през епидемичния курс. А резултатът е, че страната бе по-ефективна в ограничаването на заразата”, казва Гкикас Магиоркинис, асистент по хигиена и епидемиология в Атинския национален университет. Разбира се, по пътя имаше и трудности. Хубавото време изкара гърците по плажовете в Солун, а това доведе до поредна бърза реакция на премиера Кириакос Мицотакис, който заповяда плажовете и ски курортите също да бъдат затворени. Също така фериботите до красивите острови започнаха да превозват само местни жители, за да се предпази застаряващото им население. Имаше спорове и с Православната църква, която отказа да спре да дава светото причастие. След дълги преговори тя най-накрая се примири. Дори Великден ще бъде празнуван от разстояние, ала църквите останаха отворени за индивидуални молитви.