През нощта на 17 юли 1918 година, когато е извършена екзекуцията на семейство Романови (50-годишния цар Николай Втори, съпругата му Александра, дъщерите им Олга, Татяна, Мария и Анастасия, както и престолонаследника Алексей), куршумите отскачат от телата на момичетата. Това кара наказателната команда да промени дадените указания за стрелба право в сърцето. 70 години по-късно аутопсията на скелетите показва, че по дъщерите е стреляно повторно от упор и от непосредствена близост. Първите изстрели отначало не са ги досегнали, защото под дрехите им са били скрити перли, бижута и други ценности. От корсетите на жените са били извадени общо осем килограма диаманти, както е записано в тайния доклад на командира на екзекуторите Яков Юровски. Дали Романови са се надявали да могат да се откупят? Или са искали да спасят поне някаква част от богатството си?
Земи, бижута и дворци за 45 милиарда
Половин година след Октомврийската революция настъпва краят не само на царя и неговото семейство, но и на управлението на Романови след повече от 300 години власт. Династията успява да обедини Русия и да я превърне в империя, която се простира на цели два континента. През 1894 г., когато Александър Трети, бащата на Николай Втори, умира от бъбречно заболяване, 26-годишният принц поема управлението на една от европейските велики сили.
Николай Втори – последният цар от династията Романови
Русия е значително по-голяма от съседните страни, в началото на Първата световна война златните ѝ резерви са най-големите в света. Макар и богата, държавата обаче е силно изостанала в развитието си. Целият околен свят се променя – техниката, икономиката, начинът на водене на война, формите на управление. Само че Николай Втори е твърдо решен да не нагажда държавата си в съотвестние с модерното време, а по примера на баща си да продължи да следва принципите на абсолютизма.
Богатството на руския царски двор е легендарно – Николай дори е смятан за най-богатия човек на времето си. Собственост на царското семейство са 70 процента от земята, което означава, че Николай е могъл да нарече своя една десета част от земната територия. Според изчисления на икономисти, всички притежавани от царското семейство земи, злато, бижута, дворци и произведения на изкуството, възлизат общо на над 45 милиарда долара.
Самият цар не бил претенциозен – носил костюмите си, докато се разпарцаливят. Но докато народът гладувал и вдигал отчаяни бунтове, елитът живеел повече от луксозно – разговаряйки на френски, английски или немски и на драго сърце харчейки парите си в големите европейски столици. Царските деца имали годишна пенсия от 280 000 рубли, а племенничките и племенниците получавали при навършването на пълнолетие по един милион – толкова, колкото била и зестрата на княгините. 60-те члена на царското семейство не можели да бъдат изправени на съд, споровете били решавани от самия цар – по правило максимално снизходително. Така се стигнало дотам, че роднините започнали да се възползват от позицията си в двора, за да трупат още повече богатства чрез корупция.
Министрите на Николай записват в своите дневници отчаянието си от царящата корупция и шуробаджанащина. Така например един велик княз прибрал в джоба си милиони, като попречил на установяването на монопол върху алкохолните напитки. Военният министър Сухомлинов пише в спомените си следното: “Безотговорното влияние на великите князе е като раково заболяване, поразяващо целия организъм на държавата”.
Огромни средства се отделяли за сигурността на царя. Убийството на Александър Втори през 1881 г. силно се запечатало в паметта на Николай, внушавайки му убеждението, че либералните реформи водят до анархия и терор. Той живеел в постоянен страх от атентат. Когато пътувал из огромната си империя, два еднакви влака пътували един след друг и никога не се знаело в кой от тях пътува царят. Самият влак приличал на замък на колела: в седемте вагона наред с кабинета на Николай имало две спални, баня, детска стая, трапезария, както и хол с пиано.
Макар да живеел откъснато от руската действителност, Николай Втори се чувствал тясно свързан с народа си. Според принципите на абсолютизма избраният от Бога цар и неговият народ образуват единство. Няма т.е. никаква нужда от изразяващи народната воля институции като парламентите, междувременно вече въведени от другите монархии в Европа. Колкото повече след гражданската революция от 1905 г. расте намесата на Думата в случващото се в страната, толкова повече Николай Втори съзира спасението в простия селски народ, който се кланя на иконите и се кръсти при преминаването на царския влак. Пътуващият проповедник Григорий Распутин успява да заеме високопоставено място в двора включително защото е смятан за представител на този обикновен народ.
От Октомврийската революция насам светът се пита каква е съдбата на невероятното богатство на царя. Дали е изнесено в чужбина? Или и до днес се намира на дъното на езерото Байкал? Три дни преди екзекуцията на Романови болшевиките одържавяват цялата собственост на царското семейство. И само три години по-късно от огромните златни резерви на страната не остава почти нищо.
АГ, ДПА, ЗЦ, Ю. Ханс, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева
