Съдебната битка около Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) на трасето на магистрала Русе – Велико Търново приключи в полза на държавата. На 15 юли Върховният административен съд (ВАС) е отхвърлил касационната жалба на група физически лица и Сдружение “Граждани за пътен контрол”. Първите са жители на село Хотница, край което ще минава трасето. Те обжалваха решение на ВАС от декември 2018 г., с което магистратите отхвърлиха жалбите им срещу ОВОС на проекта.
Касационната жалба е оставена без разглеждане на основание на промените в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), които влязоха в сила в началото на 2019 г. Тогава касационната инстанция беше премахната и решенията на първа инстанция са финални за жалбите на екооценки за обекти от национално значение, определени с акт на Министерски съвет.
Следващата стъпка е да се изготви парцеларен план за обекта, обясниха от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) за “Капитал”. Това значи, че след това тепърва ще има отчуждения, проектиране и строителство.
Какъв беше проблемът с ОВОС-а
Според жителите на село Хотница трафикът ще има неблагоприятно въздействие върху местната природа, ще замърси въздуха и ще повиши нивата на шум. Те твърдят още, че в процедурата по ОВОС не е разгледано и преценено правилно съществуващото състояние на околната среда и не е направен обоснован анализ на очакваните въздействия.
Жалбоподателите коментираха пред БНР, че и друг вариант на трасето, по-близо до Горна Оряховица, би бил по-подходящ, тъй като там има и жп трасе и летище.
Съдът обаче не прие техните мотиви, тъй като били спазени всички изисквани от закона процедури. Освен това в решението е записано, че селото отстои на 560 м източно от оста на пътя, а надвишаване на средногодишната норма на азотните оксиди е в зона от 65 до 70 метра от трасето на магистралата. По отношение на останалите замърсители от автомобилния трафик се казва, че не се очакват превишения на нормите.
В последното си определение отпреди два дни петчленният състав на ВАС се позовава на ЗООС и преценява, че жалбата е процесуално недопустима, а решението от декември е било окончателно, тъй като магистралата Русе – Велико Търново е обект със стратегическа важност.
Причината: присъства в Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г., която беше одобрена от Министерския съвет (МС) през 2017 г. Интересното е, че там магистралата присъства като скоростен път Русе – Бяла – Велико Търново – Габрово – Хасково – АМ “Марица” и липсва в оценения като най-смислен сценарий от общо три варианта на бъдещи инфраструктурни проекти.
Освен това Русе – Велико Търново се счита за обект с национално значение от 2011 г., когато Министерският съвет обявява републикански път І-5 за такъв.
Още една северна магистрала, за която няма пари
Магистралата с дължина 133 км ще струва над 1 млрд. лв., като финансирането за нея ще дойде от националния бюджет, стана ясно от отговори на Агенция “Пътна инфраструктура” до “Капитал”. Досега тол-таксите се сочеха като основния вариант за финансиране, но засега не са надежден източник, тъй като не е ясно кога системата ще заработи. Въпреки че с предстоящите промени в Закона за пътищата финалният срок е февруари 2020 г., около тола има такъв хаос, че не е ясно дали това ще е реалната финална права.
Събираемостта също ще е по-ниска от първоначално планираната – няма да е 1 млрд. лв. годишно, а към 550-600 млн. лв., от които сериозна част трябва да отиде и за ремонти и поддръжка.
Докъде е и какво предстои
Дотук с 1.5 млн. лв. са идейният и техническият проект, докладът по ОВОС, както и археологически проучвания.
Началото на автомагистралата е предвидено да започва на 3 км източно от съществуващия Дунав мост при Русе, а краят й да бъде след град Дебелец, уточняват от АПИ. Пътят е разделен на три подучастъка: Русе – Бяла (40 км), обход на самия град Бяла (почти 36 км), както и Бяла – Велико Търново (малко над 58 км).
Планира се първо да започне процедури за инженеринг (проектиране и строителство) на първите два участъка, или общо 75 км., а на по-късен етап и на третия участък.Следващата стъпка е да се изготви парцеларен план за обекта, обясниха от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) за “Капитал”. Това значи, че след това тепърва ще има отчуждения, проектиране и строителство.
Какъв беше проблемът с ОВОС-а
Според жителите на село Хотница трафикът ще има неблагоприятно въздействие върху местната природа, ще замърси въздуха и ще повиши нивата на шум. Те твърдят още, че в процедурата по ОВОС не е разгледано и преценено правилно съществуващото състояние на околната среда и не е направен обоснован анализ на очакваните въздействия.
Жалбоподателите коментираха пред БНР, че и друг вариант на трасето, по-близо до Горна Оряховица, би бил по-подходящ, тъй като там има и жп трасе и летище.
Съдът обаче не прие техните мотиви, тъй като били спазени всички изисквани от закона процедури. Освен това в решението е записано, че селото отстои на 560 м източно от оста на пътя, а надвишаване на средногодишната норма на азотните оксиди е в зона от 65 до 70 метра от трасето на магистралата. По отношение на останалите замърсители от автомобилния трафик се казва, че не се очакват превишения на нормите.
В последното си определение отпреди два дни петчленният състав на ВАС се позовава на ЗООС и преценява, че жалбата е процесуално недопустима, а решението от декември е било окончателно, тъй като магистралата Русе – Велико Търново е обект със стратегическа важност.
Причината: присъства в Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г., която беше одобрена от Министерския съвет (МС) през 2017 г. Интересното е, че там магистралата присъства като скоростен път Русе – Бяла – Велико Търново – Габрово – Хасково – АМ “Марица” и липсва в оценения като най-смислен сценарий от общо три варианта на бъдещи инфраструктурни проекти.
Освен това Русе – Велико Търново се счита за обект с национално значение от 2011 г., когато Министерският съвет обявява републикански път І-5 за такъв.
Още една северна магистрала, за която няма пари
Магистралата с дължина 133 км ще струва над 1 млрд. лв., като финансирането за нея ще дойде от националния бюджет, стана ясно от отговори на Агенция “Пътна инфраструктура” до “Капитал”. Досега тол-таксите се сочеха като основния вариант за финансиране, но засега не са надежден източник, тъй като не е ясно кога системата ще заработи. Въпреки че с предстоящите промени в Закона за пътищата финалният срок е февруари 2020 г., около тола има такъв хаос, че не е ясно дали това ще е реалната финална права.
Събираемостта също ще е по-ниска от първоначално планираната – няма да е 1 млрд. лв. годишно, а към 550-600 млн. лв., от които сериозна част трябва да отиде и за ремонти и поддръжка.
Докъде е и какво предстои
Дотук с 1.5 млн. лв. са идейният и техническият проект, докладът по ОВОС, както и археологически проучвания.
Началото на автомагистралата е предвидено да започва на 3 км източно от съществуващия Дунав мост при Русе, а краят й да бъде след град Дебелец, уточняват от АПИ. Пътят е разделен на три подучастъка: Русе – Бяла (40 км), обход на самия град Бяла (почти 36 км), както и Бяла – Велико Търново (малко над 58 км).
Планира се първо да започне процедури за инженеринг (проектиране и строителство) на първите два участъка, или общо 75 км., а на по-късен етап и на третия участък.
