Наводненията и прегряванията са новите опасности в презастроените градове. Все по-често ставаме свидетели на екстремни климатични явления и вече говорим за затишие пред буря. Това коментира гл. ас. д-р урб. Ангел Буров от катедра “Градоустройство” на Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия по време на форума “Градска среда. Проектиране и трансформация в отговор на климатичните промени”, организиран от BAU Academy.
Целта на форума е да се дискутират и представят иновативни архитектурни и технологични подходи при планирането и благоустройството на градската среда, които допринасят за обезопасяване при бедствия и аварии и редуциране на риска от настъпващи такива, предаде БТА.
Ангел Буров представи устройствените и инвестиционните мерки за адаптация към изменението на климата в Столична община, свързани с приетия План за действия за устойчива енергия и климат с хоризонт до 2030 година. Планът за действие стъпва на Стратегията за адаптация на общината към климатичните промени, както и на други енергийни документи, обясни специалистът.
Той изтъкна ролята на превенцията при справянето с климатичните предизвикателства, нещо, което по думите му може да ни спести огромни ресурси, но изисква инвестиции, които невинаги са безвъзмездни, а в този процес огромно значение имат данъчните политики и начините на преразпределяне на средствата.
Петдесет и пет процента от валежите остават предизвикателство за градовете
Колкото по-застроени стават градовете ни, толкова по-голяма част от тяхната територия е “запечатана” и 55 процента от водата, която пада като дъждове, трябва да намери някъде място в града. 15 процента от тази вода успява да се попие през зелени площи или настилки, а 30 процента се изпарява, съобщи урбанистът Силвия Чакърова от студиото за градски дизайн и планиране Place.make по време на форума.
Вече по няколко пъти в годината се сблъскваме с наводнените софийски улици, а и не само в столицата, защото доста градове в България се срещат с тази действителност, а през лятото се измъчваме от прегряване и все по-често говорим за градските топлинни острови, изтъкна урбанистът. В глобален мащаб такива процеси също все по-често се случват и вече се говори за градове гъби, за зелена и синя инфраструктура, за решения на тези проблеми, заети от самата природа. Когато слизаме на ниво градска среда, все по-често и все по-актуални стават системите за устойчиво градско отводняване или системи за управление или инфраструктура за управление на дъждовни води.
В градовете по-голямата част от територията е запечатана заради голямото застрояване, канализирането на реки, изключително се разчита на канализацията да се справи с отвеждането на всички води и много малко е мястото, оставено за това природата да подпомогне този процес, обясни урбанистът.
С новите подходи за устойчиво управление на водите започва комплексното третиране на тази тема, което предполага изграждането на зелени покриви, които да улавят дъждовната вода, зелени дъждовни градини около сградите, които да подпомагат оттичането и улавянето на водата от водостоците, пропускливи настилки, използване на спортни площадки или паркинги за улавяне и задържане на вода при по-обилни валежи. Други мерки са свързани с премахване на бетонните корита на реките, за да може по природен начин реката да се разстели преди градовете, което да намали завихрянето на води при по-големи дъждове и да предотврати наводненията в градовете. Извън градовете се оформят различни попивателни и задържащи басейни.
Решението е свързано с развитието на зелена и синя инфраструктура, което позволява да се улавя по-голямото количество вода, когато има по-големи дъждове, от друга страна зеленината намалява температурите в градовете, пречиства въздуха и помага за менталното здраве на населението, коментира урбанистът.
За да отговорят на климатичните промени, улиците могат да трансформират стандартния си профил, като се намаляват асфалтовите настилки и се заменят с друго многофункционално решение, трябва да станат по-зелени и да се интегрират системи за улавяне на вода.
Урбанистът представи проект за трансформация на градския център на Добрич, разработен съвместно с Design Group Studio. В града се намира най-големият площад в България. Това е огромен плац, който през лятото е изключително прегрят, а зимата се завихрят ветрове, което прави микроклимата неприветлив за хората и площадът е доста пуст през по-голямата част от времето, защото хората просто преминават пред него, описа картината урбанистът. Площадът е покрит с бетонно легло и върху него има клинкер, който е с изключително ниско качество и затова се налага да се ремонтира, а бетонна основа прави абсолютно непропусклива настилката. По този начин сe натоварва канализацията на града и стават наводнения. Заради прегряването на настилката, въпреки че има дървета на площада, те не се чувстват добре, защото прекомерната топлина ги изсушава. Като цяло по начина, по който е била организирана зелената система, тя изисква голяма поддръжка, която е непосилна за общината.
С проекта проблемите са решени основно ландшафтно и чрез озеленяване, с което е подобрен микроклиматът в публичните пространства, подновени и добавени са нови зелени площи, внедрен е подход за устойчиво управление на дъждовните води, а положената настилка на площада е била рециклирана. Площадът е трансформиран с по-малки публични пространства, които да привличат и да задържат хората там с възможностите за практикуване на разнообразни активности от деца и възрастни. Акцентирано е и върху зелените покриви, които да подпомогнат улавянето на водите и намаляването на температурата, както и върху изграждането на водни елементи на площада.
