Халифатът на ДАЕШ в Ирак и Сирия е вече в миналото, а това, което остава от него, са все по-ускорено стесняващи се териториални “петна” на съпротива. Това обаче далеч не означава, че заедно с “държавността” на ислямския радикализъм, е рухнала и идеологията, която я направи възможна. Паричните потоци и кадровите ресурси на тази идеология също остават.
Колкото и да е парадоксално, предсмъртната агония на ДАЕШ допринася за активизацията на пазара за джихад. И под основните новини от региона тече едно скрито “Търси/Предлага”.
Джихадистът си пише CV: къде е бил позициониран, какви задължения е изпълнявал и какъв “трудов стаж” има. После криптира CV-то си чрез специална програма (например TrueCrypt, ползвана от ДАЕШ) и го качва в платформа за споделяне на файлове (например, турската dosya.co, ползвана от ДАЕШ). Следва онлайн “интервю” (например, чрез месинджъра Telegram, ползван от ДАЕШ) и ако кандидатстващият спечели доверието на потенциалния работодател, то следва среща с посредник или емисар, когато се взема окончателното решение.
Колкото повече халифатът се приближава до окончателното му унищожение, толкова повече стават тези CV-та. Оцелелите терористи от ДАЕШ се оглеждат за нов “работодател”. А конкурентните терористични “брандове” и “фирми” са отзивчиви. Има вече налични сведения за пренос на бойци от ДАЕШ към Тахрир ал-Шам (все още активна в сирийския Идлиб) и за контакти между емисари на ал-Кайда с хора от ДАЕШ в Сирия.
Представете си го по следния начин. Имате доказана фирма, с водещи позиции в даден бранш, която изведнъж е принудена да напусне пазара. Всички останали фирми, които имат апетити към тази търговска ниша, веднага актуализират ресурсите си, влагайки ги в запълването на създадения вакуум.
Не си мислете, че когато говорим за пазара на труда, поведението на фирма за паста за зъби е много по-различна от това на тази, която произвежда и експортира тероризъм. Пазарът си е пазар и почива на идентична логика, независимо дали продаваш “кристален блясък” на емайла или джихад. Пазарните дялове, know-how-ът, мениджмънтът, експертизата и професионализма си се ценят.
В това отношение, ал-Кайда е най-близо в борбата за наследството на ДАЕШ. И двете групировки са салафитско-джихадистки и с глобални претенции, което е и една от причините за кадровия пренос от едната към другата (първо бе в посоката ал-Кайда – ДАЕШ, сега ще е по-скоро обратното).
Разбира се, между тези две групировки съществуват редица различия. Някои от тях са структурни: ал-Кайда предпочита мрежовото съществуване от латентен характер, ДАЕШ – ясния физически и териториален периметър. Другите са инструментални: ал-Кайда удря и бяга, докато ДАЕШ напада и се установява. Двете имат и идеологически несъответствия: за ал-Кайда шиитите ще станат проблем, когато християните престанат да бъдат, докато ДАЕШ не прави особена разлика между тях. Стратегията им също не е идентична: ал-Кайда привижда Халифата в далечното бъдеще, ДАЕШ – тук и сега. Дори и PR-ът им е различен: ДАЕШ прекалява с пропагандата в социалните мрежи.
Но не смятайте, че това са различия, които не могат да бъдат преодолени от доброто заплащане. Нито пък, че “мениджмънтът” на терористичните организации не е готов на промени. Ако той прецени, че “брандът” на групировката не предлага дългосрочно кариерно развитие, доколкото се е превърнал в магнит за американски и руски бомби, то тогава терористичният борд предлага гъвкави решения. Така фронтът ал-Нусра се пребрандира на Фатах ал-Шам, за да се преименува впоследствие на Тахрир ал-Шам. Цялата тази суматоха от имена и тирета обаче не бе особено успешна, доколкото бомбите лесно разпознаха в тях сирийския франчайз на ал-Кайда.
А ако се позовем на опита от началото на тази година, то вече виждаме как Тахрир ал-Шам изглежда като временен вариант за месторабота за дезертиращите бойци на ДАЕШ. Нещо като подготвителен период или психологическа адаптация, за последваща професионална дестинация – оригинала ал Кайда.
И все пак, с оглед на това, че всяка една от споменатите терористични организации е под активното военно полезрение на международната общност, каква е мотивацията на редовия джихадист да се занимава с такъв занаят?
Определено не става дума обезателно, винаги и само за религия. Мотивацията има също своите конкретни икономически изражения.
Така например, не толкова отдавна, ДАЕШ заплащаше на своите бойци средно между 400 и 800 долара на месец. Разбира се, сумата зависи от ранга на субекта, мястото, на което той служи, и времевия диапазон, за който говорим. Добре известно е, например, че в началото на 2016-та година халифатът намали споменатите суми наполовина. Последното се наложи поради това, че територията му се свиваше, а успоредно с нея и налозите, които той събираше като данък от местното население, и достъпът му до петролни находища.
Въпреки рязкото намаляване на заплащането, сумата, която един средностатистически боец на ДАЕШ взема, е по-висока от средната заплата на редовия сирийски гражданин.
Още повече, че въпросните пари представляват само основната заплата на джихадиста. Към нея се добавят допълнителни бонуси. За всяка една съпруга, която той има – по 50 долара отгоре. За всяко едно дете – по 25 долара на калпак. Последното е нещо като детски.
Макар и да не се знае ценоразписът, всеки джихадист е получавал допълнителна сума към заплатата си за компенсация, ако в изпълнението на “свещената война” е получил физическо нараняване. Нещо като социална застраховка.
В допълнение, спането и храната са за сметка на Халифата. В по-доходоносния период на ДАЕШ, на боеца са му били предоставяни и други удобства, ако той предварително не е разполагал с тях – кола, гориво и жена.
Въпреки тоталитарната дисциплина и ред, на актива на ДАЕШ не е отказвана и частната инициатива. На тях им е позволено да си осигуряват допълнителни приходи – обикновено чрез продажбата на откраднати стоки, принадлежали на местното население.
По този начин, ако един джихадист е от среден ранг, има две съпруги, три деца и заседнал куршум в тялото си, както и “пазарно” мислене, то той е получавал минимум поне 775 долара.
Това, разбира се, преди “финансовата” криза от последната година-две. Към момента, свитият централен бюджет на ДАЕШ е само една от причините, поради които оцелелите терористи започват да търсят други “фирми”, в които да продължат “занаята” си.
Разбира се, най-бързият начин за спечелване на много пари за редовите бойци на ДАЕШ си остава Абу Бакр ал Багдади. Ако лидерът на остатъчния халифат е жив, доколкото няма консенсус за неговата смърт, главата му е оценена от Държавния департамент на САЩ на 25 милиона долара.
Също толкова е наградата и за главата на лидера на ал-Кайда, Айман ал Зауахири.
Еднакви суми за собствениците на близки “фирми” със сходен “бизнес-план”.
А 25 милиона долара са издръжката на бая съпруги.
