Досегът на науката със земеделието за пореден път даде „на късо“. Нищо, че по върховете на Министерството на земеделието и храните се нареди цял академичен арсенал – като се започне от служебния министър проф. Христо Бозуков, тесен специалист по тютюна и експериментирането с водорасли, и се мине през всичките му заместници – доцент по растителни биотехнологии, професор по горско стопанство и професор по аграрно предприемачество.
Академичните успехи обаче се оказаха дефицити в изпълнителната власт. За около три месеца академиците натвориха хаос с европарите, тотално забатачиха кандидатстването на 1,2 млрд. лв. евросубсидии за обработваема земя и симулираха активност по Програмата за развитие на селските райони.
Скрита мина цъка при европарите за земя, чиято внушителната сума е 1,2 млрд. лв. за тази година. Това по принцип са най-лесните европари и от 2007 г. усвояваме над 90% от тях. Тези помощи бяха и „моторът“ българските фермери отново да започнат да разорават земята и да възродят производството на зърно след разтурянето на земеделието в началото на прехода. Причината е, че основният принцип за получаването им е елементарен – обработваш земя и в края на годината или първите месеци на следващата получаваш субсидия от Брюксел за всеки разоран декар.
За да „потекат“ парите, са необходими две неща – чиновниците да са направили цифрова карта на земеделските парцели, на която при кандидатстване фермерът да очертае своите ниви, и второ, да са заредили т.нар. слой за правните основания за ползване на нивите. Т.е. компютърът веднага да казва дали кандидатът за субсидията реално има нотариален акт за собственост или договор за аренда, които потвърждават, че не се заграбва земя, а кандидатът има права над нивите. Е, точно последният слой се оказа ябълката на раздора, а министър Бозуков тотално закъсня с изготвянето му.
В целия ЕС кандидатстването за тези субсидии започна от 1 март, у нас – не. Не започна и на 1 април, пак поради липсата на софтуера. Макар служебното Министерство на земеделието да бе назначено на 25 януари, то се сети едва в края на март, че е блокирана процедурата, и едва на 20 март пусна обществена поръчка със срок за подаване на офертите 7 дни! Очаквано единствената оферта бе подадена от фирмата, която по принцип поддържа системата – „ТехноЛогика“.Тя надгради въпросния софтуер и го предаде на 20 април. Мъката обаче не свършва. Макар и вече софтуерът да е наличен, кандидатстването още е блокирано, защото на системата са необходими поне 6 – 7 дни да анализира данните. Става дума за милиони записи, подадени от 256-те общински служби по земеделие и гори в страната. Най-страшното е, че крайният срок за кандидатстването е 15 май, а всеки ден след него реже по 1% от субсидията на всеки земеделец.
Равносметката: има по-малко от 15 дни, в които се очаква фермерите да кандидатстват за парите, за да ги запазят от орязване. Мисия повече от невъзможна. А по ирония на съдбата държавата ни е напът да се издъни с тези субсидии точно в годината, когато те се изравниха със средното ниво в старите членки от ЕС. През 2007 г. България получаваше едва една четвърт от тях. Предстои да видим ще работят ли в събота и неделя службите по земеделие. А Брюксел вече отговори, че няма да ни даде отсрочка.
Искри „на късо“ прехвърчат и по Програмата за развитие на селските райони, където продължава да няма яснота кои общински проекти за пътища и канализация ще получат еврофинансиране. Министър Бозуков и заместниците му бойко обявиха, че има стотици жалби от кметства срещу класирането на общинските проекти за субсидии, направено от правителството на ГЕРБ. Проблемът бе, че екипът на Десислава Танева класира кандидатите по водещ критерий най-дългият път или водопровод и колко души ще го ползват. Кметствата пък настояваха да се вземат предвид всички пътища, а не само най-дългият, и да се сумира населението, което те ще обслужват. Става въпрос за усвояване на цели 667 млн. лв., а са подадени проекти за над два пъти по-голяма сума – 2,1 млрд. лв. Първо служебното министерство обеща да реши проблема до 24 февруари. После обяви, че изпратило до Брюксел предложение за решаване на казуса, което обаче не разкри пред обществеността дори след настойчиви журналистически питания. Да не говорим, че за 3 месеца служебен кабинет не бе отворен нито един нов прием за усвояване на евросредства по програмата.
Дали професорите имат място в политиките на земеделието, е повече от спорно. Няма спор обаче, че потърпевши отново ще бъдат земеделците, които, вместо да сеят, ще се редят на опашки и ще смятат колко пари отново ще загубят от чиновническо безхаберие.
