Столичният район “Младост” се оказва с най-голямо икономическо значение за София. Приходите на компаниите, базирани там, имат най-голям дял в столичната икономика. Същевременно районът води и по ефективност на бизнеса – там постъпленията на един служител са най-високи. В “Младост” са концентрирани и индустрии с висока добавена стойност, доходите на живеещите в района са над средните за София, делът на хората с висше образование също е голям.
На обратния полюс се нарежда най-големият по население столичен район “Люлин”. Там се генерират едва 2% от приходите на компаниите в Столичната община. Освен това икономиката на района е доминирана от търговия, която има ниска добавена стойност. По-лоша е и образователната структура на населението, а доходите изостават спрямо районите, в които е концентрирана софийската икономика.
Това показва изследване на икономиката в София, направено от екипа на “Визия за София”, използвайки официални данни на НСИ, НАП, МВР, КАТ и Столична община. Анализът ще се използва при вземането на решения за развитието на града при предстоящата промяна на общия устройствен план.
В документа него се препоръчва да се насочат усилия към подобряване на икономиката в “Люлин” и в северозападните райони на града.
Югоизток vs северозапад
В обратна посока е развитието на северозападните райони, където приходите се генерират основно от компании в областта на търговията, която не създава добавена стойност, а по-скоро я преразпределя. В тези райони се наблюдават и по-ниски нива на доходите на физическите лица.
За тези райони са отправени препоръки за координация и кооперация с индустриални зони, засилване на възможностите за образование чрез профилиране на гимназии в областта на приложните инженерни специалности (които да създават работници за компании в сферата на високотехнологично производство, механика, електроника, електротехника), диалог със съществуващите университети за създаване на висше учебно заведение, факултет или филиал в района, който да спомогне за обновяване на имиджа на тази част от столицата.
Бизнесът по райони
По данни на НСИ за 2016 г., приходите, генерирани от компании с обект на дейност в Столична община, са близо 110 млрд. лв. Те са се увеличили с 15 на сто спрямо 2013 г. и с 28% спрямо 2010 г.
“Основните изводи за икономическата дейност в районите на Столична община показват, че “Младост” се откроява като района с най-голямо икономическо значение с дял от 13% от приходите за общината и ръст от 82% за периода 2010 – 2016 г.”, пише в анализа на “Визия за София”. Обяснението за голямата концентрация на компании, при това от сектори с висока добавена стойност като информационните технологии, е концентрираните много офиси в района. Там се намира Бизнес парк София, освен това през последните години в района на бул. “Цариградско шосе” също бяха построени нови офиси, които привличат основно компании от сферата на информационните технологии и споделените услуги.
Оборот на компаниите на територията на Столична община по райони. Източник: “Визия за София”
“Строителството на нови офис сгради и подновяването и разширяването на инфраструктурата в района привличат бизнеси и се отразяват положително в икономически аспект, водейки със себе си и население със значително по-високи лични доходи”, смятат от “Визия за София”.
Жителите на “Младост” са нараснали с 14% спрямо 2010 г., а увеличението е над средното за столицата. Най-голямо е увеличението на броя на децата от 0 до 9 години – със 77%.
Друг добре развиващ се икономически район е “Витоша”. Приходите на базираните там компании са се увеличили двойно спрямо 2010 г. Районът се откроява и с най-голямо разнообразие на икономически дейности. Населението на “Витоша”, в който влизат и Драгалевци, Симеоново, Бояна, част от “Манастирски ливади”, “Павлово” и “Бъкстон”, е нараснало с 42 на сто за 6 години. Децата до 9 години са се увеличили двойно.
“Не такъв е случаят в района с най-голямо население – “Люлин”, който генерира едва 2% от приходите на компаниите в Столична община и отбелязва 27% спад спрямо 2010 година, нареждайки се сред последните места по нива на доходи на физическите лица. Видна е нуждата от стратегия за този район, който да повиши генерираните приходи на физическите, както и юридическите лица”, пише в анализа на “Визия за София”.
Отбелязва се и спад в икономическото развитие и на районите “Лозенец”, “Средец”, “Красно село” и “Илинден”, въпреки че някои от тях като “Лозенец” остават сред водещите по приходи на регистрираните там компании, както и по бизнес ефективност.
Ефективност на бизнеса. Източник: “Визия за София”
В челото на класацията по ефективност след “Младост” и “Лозенец” се нарежда “Триадица”. “Западна София, крайградските територии и Студентски град са по-назад и по този показател, като това се обяснява с големия брой студенти и бизнеси, съсредоточени в търговия и други услуги с ниска добавена стойност”, посочва анализът.
В “Младост” – ИТ, в “Лозенец” – архитекти
На територията на Столична община оперират над 117 000 компании, показват обработените от “Визия за София” данни. “Младост” и “Лозенец” концентрират най-много фирми с оборот над 97.5 млн. лева, които се смятат за значими за местната икономика.
Разпределението според предмета на дейност на фирмите показва, че в “Младост” има най-висока концентрация от компании, заети в информационните технологии, тъй като Бизнес парка и други клъстери от бизнес сгради привличат такива компании там. “За “Лозенец” е специфична концентрация на архитектурни и инженерни дейности, докато в “Триадица” – юридически и счетоводни фирми, както и туристическа дейност”, показват анализите.
Доходите са най-ниски в “Надежда” и “Нови Искър”
Общият доход на жителите в Столична община, деклариран в НАП за 2017 година, възлиза на 11 млрд. лв. Средният доход е 1312 лв на месец, като 14 района са под този доход и 10 района са над него.
Среден доход по райони спрямо средния за Столична община. Източник: “Визия за София”
Най-ниски приходи отбелязват районите “Надежда” и “Нови Искър” с 31% под средното за столицата, “Подуяне” и “Кремиковци” с – 25 на сто, “Люлин” с – 23%, “Връбница” и “Илинден” с – 23%. “Тези стойности следват аналогично и нивото на приходи на бизнеса в съответните райони”, отбелязват от “Визия за София”.
Висшистите – в централните и югоизточните райони
Анализът разглежда и структурата на образованието на населението по райони. Според данните най-малко висшисти има в крайградските райони “Кремиковци” и “Нови Искър” – съответно 5% и 6%.
“Забелязва се ясното разграничение между централните и югоизточните квартали, в които броят на жители с висше образование надминава средното за столицата, и северозападните райони като “Люлин”, “Красна поляна”, “Надежда”, “Връбница”, в които са концентрирани жители със средно образование”, показват данните.
Образователна структура на населението по райони. Източник: “Визия за София”
В анализа се разглежда и разпределението на професионалните и профилираните гимназии в столицата. Според доклада такива няма в районите “Красно село”, “Люлин”, “Нови Искър”, “Кремиковци” и “Панчарево”.
“Горната информация подкрепя и обратната връзка от бизнеса, който страда от липса на кадри с професионално средно образование за позиции с основни технологични познания. Впечатление прави, че райони с ниски доходи и голям дял население, не разполагат с професионални гимназии като “Красно село” и “Люлин”. Профилиране на гимназиите в тези райони ще спомогне за привличане на бизнеси в областта на механиката, електротехниката, кол центрове и други”, посочват от “Визия за София”.
В анализа се отбелязва още, че в “Люлин” например има много средни училища, но балът за прием в тях е сравнително нисък.
Най-малко коли – в “Студентски”
Като показател за икономическото развитие в анализа се използват и данните за регистрираните коли по райони. Според използваните от “Визия за София” данни в столицата автомобилите са над 1.3 млн. (към 2016 г.).
Съотношение на колите към населението на отделните райони. Източник: “Визия за София”
Разпределението им по райони показва, че най-малко автомобили спрямо броя на населението има в район “Студентски”. Там една кола със софийска регистрация се пада на 5.9 души. В същото време разходка по улиците на района показва, че там има доста коли. Повечето обаче не са със софийска регистрация, а обяснението е, че там са концентрирани общежитията на повечето софийски университети, в които живеят студенти, родом извън столицата.
От данните излиза, че най-много коли спрямо броя на населението има в районите “Изгрев”, “Лозенец”, “Оборище”, “Триадица” и “Средец”.
Препоръки
“Потенциални следващи стъпки за Столична община биха били да фокусират стратегията си върху 13-те района с приходи, генерирани от един служител, под средното ниво за столицата, с цел да привлекат инвестиции от компании с по-високо ниво на технология, които да създават реална стойност в сравнение с търговията, която преразпределя стойност, но преобладава”, препоръчват от “Визия за София”.
Стъпките за промяна на икономиката на тези райони включват подобряване на инфраструктурата, както и промяна в профила на образованието, което предлагат училищата в тях така, че то да отговаря на нуждите на бизнеса.
Препоръчва се в северозападната част на столицата също да се обособи бизнес център, който да привлече експортно ориентирани компании, както и такива, които работят в индустрии с висока добавена стойност. Специално за “Люлин” трябва да се търси обвързването му с близката индустриална зона “Божурище”. Идеята е в този район да се направи офис център, който да обслужва производствата в близката индустриална зона.
Това би трябвало да доведе до повишаване на приходите и на хората, живеещи в тази част на града.
Препоръчва се гимназиите в района да се профилират в изучаването на конкретни езици, търсени от фирмите от аутсорсинг индустрията. Нужно е и създаването на професионални гимназии, които “да произвеждат кадри, които могат да извършват техническа оперативна дейност”. Това трябва да привлече технологични производства.
Географското положение и близостта на северозападна София до магистрали и до Северната скоростна тангента пък е предпоставка за привличане на фирми от областта на логистиката. Препоръчва се също да се направи опит за възраждане на изоставените индустриални зони на територията на “Красно село”. Към момента обаче интересът към тях е по-скоро за строителството на жилищни комплекси и офиси.
По-различна стратегия е нужна за централните части на града, тъй като там възможностите за строителство на нови офиси, както и за увеличаване на населението са ограничени. За тези части на града се препоръчва осигуряването на нови офис площи с ремонт на съществуващи здания. Освен това усилията там трябва да са насочени към развитието на туризма.
“Основният проблем в централните райони, е свързан с паркоместата, който следва да бъде облекчен незабавно. От гледна точка на конфликта между туристическите и жилищните области, които затрудняват развитието на нощния туризъм, следва да се регламентират зоните за забавления и следователно работното време в тези зони да се адаптира, за да се стимулира ресторантьорството и туризмът”, пише в анализа.
За крайградските райони като Банкя или Панчарево се препоръчва привличането на нови производства и изграждането на логистични бази. Освен това може да се използват природните дадености на тези райони като минералните извори, за да се насочат усилия към развитието на туризъм и балнеология.
