Уловът на рапани е бизнес, който се разраства всяка година. Преди 1989 година този тип дейност беше само екзотика. Тогава основно гларусите – свалячи по Черноморието се гмуркаха и вадеха рапаните от дъното, за да впечатлят някоя полякиня или чехкиня. След 1990 година обаче постепенно уловът на рапани придоби промишлени размери и вече е един сериозен бизнес. Въпреки че има строги ограничения както за зоните на улов, така и за обемите му, тази игра не признава правила. В момента с този бизнес пряко са ангажирани около 2000 души. Самият рапан не е традиционен обитател на Черно море. Той е пренесен от моретата от Далечния изток в средата на миналия век.
През 1946 г. внезапно се появил в пристанище Новоросийск., а после бързо се прехвърлил в Азовско море. За по-малко от 15 години след 1959 г. колонизирал западното и южното крайбрежие на Черно море, а през 1973 г. вече напредвал към италианския бряг на Адриатическо море. В Черно море за кратко време е започнал да унищожава в чудовищни мащаби мидените пасажи. Заради популацията на рапаните те са намалели над 30 пъти за 50 години. В крайна сметка обаче в последните години заради засиления промишлен улов на рапани количествата черна мида започват леко да се възстановяват.
По неофициални данни в бизнеса с рапани у нас се въртят над 30 млн. лв. годишно. Преди няколко години пазарите бяха поделени между най-едрите играчи в бранша – “Север експорт” на вече покойния Харасимов и дружеството “Електа” на Любов Георгиева.
Димитър Харасимов беше съдружник с мажоритарно участие в общо три компании със сходни имена. Това са “Север експорт 2001”, “Север експорт” и “Север експорт 1”. Дейността по преработката и търговията с рапани беше съсредоточена в последното. То още работи, но вече няма този размах, както преди четири – пет години. Самият Харасимов беше взривен през 2012 година във Варна. Смята се, че зад атентата стоят негови бизнес противници от сивия сектор.
Конкурентката на загиналия при взрива Любов Георгиева притежаваше 50% от дяловете в дружеството “Наутилус” и е едноличен собственик на “Електа”ООД и едноименния едноличен търговец. Тя е и член на управителния орган на едно от двете големи браншови сдружения в сектора “Асоциация на производителите на рибни продукти БГ фиш”. В нея фигурират всички официални играчи на този интересен пазар.
Средната изкупна цена на килограм рапани достига до 1.20 лв. за най-доброто качество. По-малките екземпляри вървят от 60-70 стотинки. След войната преди няколко години, в бизнеса навлязоха нови играчи. Усилено се спряга името на несебърския силов бос Димитър Желязков – Очите. Според вътрешни данни той владее бизнеса по Южното Черноморие, но не пряко. Чрез негови структури контролира рапанджиите и държи те да се “отчитат” със съответния процент. Официално обаче Митьо Очите не развива подобни дейности. Самият той твърди, че вече не е в тази игра. В бизнеса са и фирми от Варна, Бургас и Созопол. Легалните играчи могат да разчитат и на финансова подкрепа от европейските структурни фондове. Легалният бизнес обаче е около 30 процента от реалните обеми на улов, според участниците в бранша.
За улов се разчита на специално оборудвани кораби, които тралират дъното на морето. Те притежават вече и нови устройства, които могат да намират колониите на 20 километра разстояние.
Рапаните се изнасят за чужбина. Много са търсени в Япония, Южна Корея, Сингапур. В последните години като сериозен пазар се развиха САЩ, а и Русия.
Като цяло освен големите играчи, в играта са и десетки солови гмуркачи. Един от тях е Пламен Петров. Той е на 45-години и се занимава с рапанджийство вече 20 години. Твърди, че не е лесно, но се вадят пари.
“За сам човек това е труден бизнес. Трябва да имаш съответната подготовка, екипировка и много воля. Понякога се налага да се гмуркаш 8-10 часа постоянно на дълбочина 12-15 метра и повече. Това изисква невероятни усилия. Аз съм вадил и по 300-400 килограма на ден. Това са около 500 лева, но се вадят с много усилия. Имал съм вечери, когато не мога да заспя от умора. Боли ме всичко. Но на другия ден пак съм в морето. За едно лято вадя толкова, колкото да ми стига за годината. Не работя през останалото време, но поддържам форма. Тренирам във фитнес, плувам, бягам. Няма как, това го изисква работата ми. Иначе няма да мога да поддържам този убийствен ритъм. Не знам колко ще издържа. Годините ми вече не са малко, но имам и колеги над 60-годишни, които продължават да се гмуркат. Колкото Господ даде. Аз продължавам да тренирам и няма да се давам. Дори мога да кажа, че сега съм в перфектна форма” – коментира Петров.
Преди три години фабрика за преработка на рапани беше изградена край Каварна. Има още два по-малки цеха край Варна и Озбор. Държавата се опитва да контролира дейностите, но има и много участници в сивия сектор. Те не отчитат количествата, не плащат такси и данъци и продават продукцията си с голяма печалба. Някои от тях биват хванати и засечени, но като цяло бракониерите развиват сериозен бизнес. Това води постоянно до протести от страна на легалните фирми, които реално губят от нарушителите.
Истинската война между държавата и ловците на рапани обаче беше обявена в средата на 90 г. В бизнеса се включиха няколко от известните по това време и разполагащия с на практика неограничен финансов силови групировки. На “въоръжение” бяха въведени тралещи кораби, охранявани от бързоходни катери, снабдени с най-модерната комуникационна апаратура. Те, както и хора, внедрени в службите за наблюдение и охрана на крайбрежието, позволяваха на бракониерите да бъдат известявани за всяко излизане в открито море на наблюдаващ плавателен съд. Така държавата загуби войната, още преди да е влязла в нея.
Конкурентите в бизнеса с рапани бързо парцелираха крайбрежните райони, определиха “парцели” и започнаха работа. Използването на кораби да промишлен улов обаче е пагубно за екосистемите.
Според еколози след траловете им дъното на морето е буквално разорано, а аквакултурите, намиращи се в “ловните полета” – обречени на гибел. Държавата налага глоби и забрани, контролиращите органи постоянно демонстрират дейност. В сила влизат нови наредби и забрани, но бизнесът продължава с пълна сила. Траленето продължава и в момента. Според неофициални, но добре информирани източници, за да излезе на работа, всеки от корабите плаща по 50 лева на ден на подставени лица, които осигуряват спокойната му работа. Всеки месец в морето излизат не по-малко от 40 кораба, сочи статистиката. Колко от тях тралят за рапани не знае никой. Така сметката за парите, плащани на черно, за да се осигури безпроблемното функциониране на бизнеса, но и за да се елиминира конкуренцията, набъбва застрашително.
В последните години има определени пет основни зони за улов на рапани. Те бяха маркирани с решение на ИАРА. Три от зоните са по Северното Черноморие – пред Балчишкия залив, пред Варна и пред Бяла. Отстоянието им от брега е между 5 и 8 мили. Останалите две са на юг – пред нос Емине, както и пред Маслен нос и Ахтопол. Тъй като дълбочината на морето там е по-голяма, зоните са на три мили от брега.
Ако някой лови рапани извън определените за това места, го чакат глоби в размер между 3 хил. и 5 хил. лв. Факт е обаче, че нарушителите са много. Те масово нарушават зоните. Само в Бургаския залив рапани ловят над 30 добре екипирани екипа, говорят хора от бранша.
Като деликатес, морските охлюви присъстват в менюто на всеки изискан ресторант по света. Рапаните са все още непопулярни за българската трапеза, но високите им вкусови качества и модните тенденции бързо повишават броя на почитателите им. Рапани могат да се ловят и любителски. За това поне на този етап не се налагат глоби. Необходима е обаче и прилична екипировка.
Ако искаме добър резултат – плавници и маска, препоръчително и шнорхел. И, разбира се, нещо, в което ще слагаме улова. Може и обикновена найлонова торбичка. А най-добре мрежа. И да внимаваме колко охлюви ще сложим вътре. Рапанът е доста тежък и скоро ще отбележим, че бързо стигаме дъното и след това с мъка изплуваме на повърхността. Така че ако искаме да ловим спокойно, по-често да излизаме на брега, където да оставяме улова.
Рапаните са в изобилие по цялото крайбрежие на дълбочина от 50 сантиметра до над 50 метра. Естествено, с увеличаване на дълбочината се ловят значително по-едри екземпляри. Тъй като се хранят с миди, трябва да ги търсим по каменисти места. Но макар и по-рядко, се срещат и на пясъчно дъно.
