Според историческата справка Вида Димитрова е родена на 24 февруари 1910 г. в село Карасинан, сега Росеново. Семейството било доста заможно. Баща й бил кмет на селото. Щерката обаче поискала да учи плетачество и отишла в Добрич. По това време градът ни бил под румънска окупация. За да помогне за освобождаването на Южна Добруджа, Вида станала член на ДРО. От 1956-та до 1962-ра е председател на Градския общински народен съвет на Толбухин.
При нея нямаше неизпълнима задача, спомнят си възрастни добричии. Определят я като много енергична, много трудолюбива и голям родолюбец. Имала основно образование, но била природно интелигентна и действала с изключителен замах. Ходела по министерства, искала пари, била неуморна. За чепатия й и пиперлив език и неподправените й обноски се носят легенди. Хората и до днес разказват с обич куриозни случки от ежедневието на напористата управничка. Веднъж, като отишла в София с поредното искане за средства за Добрич, завалял дъжд. Баба Вида си събула обувките, хванала ги с едната ръка, метнала ги през рамо, и, както си била боса, понечила да влезе при тогавашния председател на Президиума на Народното събрание Димитър Ганев. Охранителят на вратата се ужасил от вида й и не я пуснал. Ама може ли някой да спре Вида Димитрова? Тя отместила енергично пазача, нахлула при Димитър Ганев, посочила ядосано към охранителя и рекла: „Митьо, този да го уволниш!“
„До 56-та година градският ни парк представляваше просто една неголяма градина, която започваше от мястото, където е сега подлезът, и свършаваше малко след сградата на музея, спомня си 78-годишната добричлийка Димитричка Димитрова.
След музея имало няколко мънички къщички, които граничели с обрасло в бурени и тръни дере и огромно градско сметище. Баба Вида обаче решила да изкорени гъстата растителност и да превърне бунището в място за разходка. Успяла да извоюва средства за градския парк и започнал градежът. Първо направили езерото. Кметицата носела камъни за алпинеума и копаела наравно с мъжете. После сядала и ядяла корав хляб с работниците.
Целият град ходеше да работи в парка, спомня си 84-годишният Вълко Иванов. Обикновено в събота и неделя повечето добричлии хващали лопатите и отивали да копаят бъдещата градска градина. Така и езерото, и стадиона, и плувният басейн били изградени с обществен труд. Но баба Вида била майстор в организирането на хората. Ентусиазмът й завладявал, увличал. Не ползвала автомобил. Ходела навсякъде с файтон.
На откриването на басейна се стекъл целият град. Баба Вида слязла от файтона, погледнала възторжено към водата, съблякла се по комбинезон и влязла да поплува в басейна. Не била единствена.
По време на кметуването на баба Вида започва благоустрояването и асфалтирането на улиците на града. Полагат се специални грижи за здравеопазването.
Колоритната и обичана кметица напуска завинаги нашия свят на 11 февруари 1981 година.
belejnik.bg
