През юни 2016 г., ден след победата на референдума за Брекзит, която бе спечелил, Борис Джонсън се скри, прекарвайки уикенда в игра на крикет. Изненадан от неочаквания успех, изоставен от приятеля си Майкъл Гоув, той се отказа от предизвикателството да се домогне до Даунинг стрийт и да ръководи излизането на Великобритания от Европейския съюз, за което така пламенно се беше борил. Три години по-късно, докато разводът с ЕС се превръща в кошмар за Обединеното кралство, Борис Джонсън отново е на първа позиция, за да наследи Тереза Мей, на която не спира да подлива вода. Това коментира в редакционната си статия водещият френски всекидневник Le Monde.
Част от биографията на Борис Джонсън прилича на тази на обикновен националистически лидер, каквито Европа, но и Съединените щати, произвеждат в изобилие. Кореспондент на Telegraph в Брюксел през 90-те години, той до голяма степен е допринесъл за превръщането на еврофобията в популярна кауза в Обединеното кралство и страхотно оръжие за Консервативната партия, досега проевропейска. Това че той най-накрая поема отговорността за Брекзит днес, може да произтича от определена логика.
Но Борис Джонсън няма нищо общо с логиката или убежденията. Той дори теоретизира липсата на принципи, като се хвали с това, че е подготвил две отворени писма преди да влезе в кампанията през 2016 г., едното проевропейско, а другото в полза на Брекзит. Оттогава списъкът на неговите измами, грешки и неуспехи продължава да нараства. Лъжи за сладко репатриране на “парите, дадени на Европа”, обещанието, че Великобритания ще получи “масло и долари” от сделката за Брекзит, сравняване на ЕС с Третия райх и Франсоа Оланд с “капо”. Назначен за ръководител на външното министерство от Тереза Мей, която искаше по този начин да го отдалечи, той се опитва да унижи европейските лидери и се подиграва на страната си с аматьорството, лековатостта си и липсата на познания за проблемите.
Шовинистична реторика
Именно този човек твърди днес, че ще поеме кормилото на изпадналия в беда параход Великобритания. Конкурирайки се с популизма на крайната десница на Найджъл Фараж, който процъфтява върху гнева от безизходицата с Брекзит, Борис Джонсън се кълне, че с него страната ще излезе от ЕС до 31 октомври, дори без споразумение с Брюксел. Икономическата катастрофа, която ще последва от евентуален Брекзит “без сделка”, не го плаши. Неговата шовинистична реторика обещава на британците ярко и “глобално” бъдеще, след като бъдат освободени от европейските окови.
Демагогията му стига дотам да заплашва да не плати 39 млрд. евро, които Обединеното кралство е поело ангажимент да изплати на двадесет и седемте членки на ЕС в настоящия многогодишен бюджет. Решение с непредвидими последици, тъй като би засегнало международния авторитет на страна, която твърди, че е шампион по върховенство на закона. За ЕС присъединяването на Джонсън към властта в Лондон би било равносилно на инсталирането на мини Тръмп отвъд Ламанша, предназначен да го саботира. Обединеното кралство вече няма да се задоволява само да култивира своето европейско неразположение или дори да възпрепятства развитието на ЕС. То ще се превърне във враждебно кралство, основаващо се на социална, фискална и екологична дерегулация.
Трябва да спрем да гледаме на Джонсън само като на шут. Влизането му на Даунинг Стрийт 10 ще бъде бедствие за страната му и за Европа.