Само от 2013 г. до 2016 г. са изхарчени 263,980 млн. лв. за намаляване на административната тежест върху компаниите и гражданите. Това са средства, усвоени от администрацията по множество програми и стратегии и финансирани със 145,580 млн. лв. европейски средства и 118,4 млн. лв. от българския бюджет. Резултатът е близо до нулата, а констатацията е в последния доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Данните бяха представени за първи път на конференцията „Пътна карта на бизнеса 2017“, организирана от сп. „Икономист“ и Българската стопанска камара.
Липсва централизирана информация за бройката и видовете регистрационни, разрешителни, удостоверителни, уведомителни режими по специалните закони. Не съществува пълен списък на различните видове регулаторни режими, администрирани от централната и териториални администрации. Много сектори се регулират, без да има реална нужда от това, са част от заключенията в доклада на Центъра, по-известен като БОРКОР.
Масова практика в общините е раздробяване на услугата или режима на отделни услуги, за които налагат отделни такси, в стремежа им да увеличават собствените си приходи. На места се стига до парадокса местната власт да изисква такса от гражданите за попълване на административни документи, а в други се плаща за услуги, които не съществуват. Размерът на таксите по различните дейности не са разходоориентирани и нямат горна граница, показва проучване на Центъра, извършено сред всички 265 общини в страната.
Различните местни власти въвеждат различна по обхват информация и различен набор от данни в административния регистър, дори има описани режими по вече отменени закони.
Сред най-застрашените от корупция са кметовете на общини, общинските съветници, управители на търговски дружества с общинско участие и членове на Съвета на директорите на търговски дружества с общинско участие, експерти на възлови длъжности, най-често в дирекция или отдел, извършващи услуги във връзка със строителство, и дирекции, подпомагащи покупко/продажба на общински имот или земеделски земи, директори на дирекции. Част от причините са във факта, че за изборните длъжности няма изискване за образователен ценз или почтеност, а това прави възможно на тези длъжности да бъдат избирани и назначавани лица с недостатъчна компетентност и дефицит на почтеност. Липсата на контрол върху тях, както и недостатъчната компетентност, също са причина за недостатъчна публичност и прозрачност при тяхната дейност.
Резултатът от въвеждането на електронното управление в централната администрация до момента е следният: 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към четири администрации – Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националната агенция за приходите, Главната инспекция по труда. Едва един процент от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи. 102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само за предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация.
Административният хаос, който е благодатна среда за корупция, може да бъде преодолян чрез въвеждане на единни стандарти и индикатори за контрол, централизирано събиране на съпоставима информация за съществуващите режими, както и въвеждане на кратки срокове за отчитане по изпълнението на мерките.
От Центъра препоръчват промяна в закона за местните данъци и такси, за да отпадне разпоредбата, която допуска да се определят отделни такси за всяка от дейностите, части от една услуга. Според експертите трябва да се прекрати и практиката на аутсорсинг за изготвянето на държавни политики и стратегически документи от външни изпълнители.
