В Шуменския футбол има един период, който остава паметен. Става въпрос за управлението на Гриша Топалов. Тогава местният бизнесмен раздава големи пари и плаща на звездите си с куфарчета. За кратко време са излети над 3 милиона долара, което е чутовна сума за онези години.
Сезон 1993/94 е белязан и от революционни събития в родния футбол. „А“ Републиканска футболна група е преименувана на „А“ Професионална футболна група. От този сезон нататък за победа започват да се дават три точки, както е в Англия. При равен актив от точки първи показател е балансът в преките двубои, а не головата разлика.
Директно изпадат последните четири, а не два тима в таблицата на 16-те елитни отбора. На техните места влизат първите два тима от всяка от новосформираните две „Б“ групи. Заради ниския ни клубен коефициент носителят на титлата ни няма право да участва в Шампионската лига, а се мести в турнира за Купата на УЕФА. Там за сезон 1994/1995 ще имаме трима представители.
За капак се случват и две знаменателни събития. Националният ни тим сътворява чудото на „Парк де Пренс“ на 17 ноември 93-а, като бие 2:1 Франция в Париж с два гола на Емил Костадинов и се класира за световното. Както е известно, сезонът е последван от историческото четвърто място на „златното“ ни поколение на шампионата на планетата в САЩ.
През есенния полусезон пък тогавашният президент на Берое Атанас Атанасов-Кеби топи Янтра за опит за подкуп, направен чрез шампиона с ЦСКА Стефан Бачев, и габровци са изхвърлени от елита след 8-ия кръг.
Та в този бурен сезон Шумен също прави нещо, което едва ли скоро ще бъде повторено.
Тимът заема четвъртото място, което за града си има измерението на четвъртото място на националния тим в Щатите. Eстествено, не трябва да се подценява третото място в държавното първенство през 1935 г., когато шуменци отстъпват на полуфинала от бъдещия първенец Спортклуб (този факт отбелязахме в предния ни брой, посветен на явлението „Шумен“), но измеренията на футбола през 90-те години на миналия век са съвсем други. Как всъщност се стига до шуменския бум от 94-а?
Отборът е поет от Гриша Топалов – един от най-големите кредитни милионери за времето си. Босът на фирмата „Шогун Комерс“, която си е финансова пирамиад, се води съпрезидент заедно с Христо Христов, но всъщност движи нещата изцяло. Той решава да направи хитов тим и привлича стари кучета, вдигали титли и купи с Левски, ЦСКА и Етър.
Сами вижте за какви имена става въпрос. На стадион „Панайот Волов“ акостират легендите на родния футбол Божидар Искренов и Пламен Гетов. Вторият току-що е направил на 34-годишна възраст Левски шампион. И Гетов като Гиби носи и екипа на ЦСКА, макар и в обратен ред.
В защитата се откроява Стефан Колев, който вече е вдигал титлите и с Левски, и с ЦСКА, а му предстои да направи това със Славия и Сливен.
На вратата е Румен Апостолов, който в края на 90-те години е доминатор у нас с ЦСКА с поколението на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. Още един от онзи тим на „армейците“ е Мариус Уруков.
В тима на ЦСКА от 90-те години израства Викторио Павлов, който получава фланелката на Любослав Пенев при трансфера на тарана в испанския Валенсия. Шампион с „червените“ за 1992-а е Антон Димитров-Пирожката. В състава, воден от русенеца Тодор Тодоров, личат имената и на двама първенци на страната с Етър от 1991-а – Цветомир Първанов и Александър Димов.
Покрай изброените футболисти се обиграват талантите Алексей Дионисиев, Милен Пенчев и Мирослав Мирославов. Те ще поемат към столицата, за да направят впечатление в Левски и софийския Локомотив.
Този набор от звездни имена не може да не даде резултат и „шогуните“ очаквано правят фурор.
Тимът на Тодоров заема четвъртото място с 48 точки, събрани от 14 победи, 6 ремита и 8 поражения. Така съдбата предоставя на хората от Делиормана реванша си за това, което им отнема десет години по-рано – през 84-а. Впечатляващото е, че шуменци записват
само една загуба у дома – през есента на 1993-а с 1:3 от Левски.
През пролетния дял обаче Шумен прави 1:1 на стадион „Васил Левски“ със „сините“, които впоследствие ще спечелят втора поредна шампионска купа. Наско Сираков открива резултата в 45-ата минута от дузпа, но Емил Кременлиев с автогол в 61-ата минута дава точката на гостите.
В 15-ия кръг пък в Шумен е взет скалпът на ЦСКА. „Червените“ са победени с 2:1. Явно на грандовете им върви през въпросния сезон 1993/94 да си вкарват автоголове в мачове с Шумен.
За ЦСКА това прави Милен Радуканов в 37-ата. Саша Чирич изравнява за 1:1 в 62-ата минута, преди Милен Пенчев да взриви трибуните с попадение за 2:1 в 75-ата минута.
Четвъртото място по принцип не дава право на шуменци да играят в Европа. Гиби, Гетов и компания остават на 2 т. от третия Ботев. От УЕФА обаче е дошъл подарък за четвъртия в „А“ група. Ботев е изхвърлен за 1 г. от Европа заради опита на тогавашния преводач Димитър Христолов (впоследствие поел клуба) да осъществи подкуп на италианската съдийска бригада, която свири срещу Олимпиакос (Гър) предната година за Купата на УЕФА. На всичкото отгоре Георги Донков наплюва един от реферите.
Жребият за предварителния кръг за Купата на УЕФА изправя Шумен срещу кипърския Анортозис. Първият мач на Острова на Афродита е загубен с 0:2 на 9 август. В реванша на 24-и „жълто-сините“ отново записват поражение – 1:2. Единственото попадение на шуменци в Европа си остава записано срещу името на Божидар Искренов. И тук романът „Шогун от Шумен“ поема към края си…
