Движението са права и свободи (ДПС) като единна партия би получило 15,4% подкрепа от гласуващите на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 27 октомври, което му отрежда второ място в 51-ото Народно събрание.
Това сочат данните от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и “Маркет Линкс”. То е проведено сред 1038 лица над 18 г. в страната в периода 14-23 август 2024 г., по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Първа политическа сила отново е ГЕРБ с 21,9%. Трета е коалицията ПП-ДБ с 14,3% с подкрепа от гласуващите. Следват “Възраждане” с 11,5%, и БСП с 6,2%.
Малко под 4-процентната бариера за влизане в парламента е раздробилата се партия “Величие” с 3,2% от гласуващите. Под бариерата остава и “Има такъв народ” (ИТН).
Социологът Добромир Живков заяви пред bTV, че ако ДПС се раздели на две политически формации, които да се явят отделно на изборите, има голям шанс и двете да влязат в парламента. “Засега измерваме съвкупният резултат на ДПС. Той вероятно няма да е същият на предстоящите избори”, посочи той и уточни, че подкрепата за Движението според последното проучване е една от най-високите, които са отчитани, вероятно вследствие от мобилизация и на двете фракции. Социологът отбеляза, че този вот обаче вероятно ще се раздели на две.
“Другата голяма въпросителна, освен ДПС, са двете политически сили, които са в дъното на в класацията понастоящем – ИТН и “Величие”, за които не е сигурно влизането в следващия парламент”, каза още Живков.
Проучването на “Маркет Линкс” отчита също около 15% доверие към първото служебно правителство на Димитър Главчев в края на мандата му. “Предвид минималните промени в кабинета “Главчев 2” съмнявам се, че ще има сериозен импулс на доверие от страна на гражданите. С такава подкрепа финишира и кабинетът “Денков”. Доста по-високо беше доверието в служебния кабинет на Гълъб Донев – около 26%”, коментира Добромир Живков.
Едва около 7% е доверието в 50-ото Народно събрание. Рекордно ниско е нивото на доверието в парламента още от 48-ото НС.
По отношение на избирателната активност има малка надежда на 27 октомври тя да е над рекордно ниската, регистрирана на парламентарните избори на 9 юни – 34,41%. “Към настоящия момент не виждаме сериозен заряд от желания за участие в изборите. Дори декларираната активност, която обичайно е по-висока от реалната, се движи около 40%”, заяви Живков Живков.
От хората, които смятат да гласуват, само 2/3 са решили твърдо за коя партия ще дадат гласа си, а над 700 000 души предстои да решат за кого ще гласуват в следващите два месеца.