Франция избра своя президент. Според първите прогнозни резултати досегашният държавен глава Макрон води с 58,2% от гласовете ясно пред представителката на „Националния Фронт“ Марин Льо Пен, която има 41,8%.
През 2017 година Макрон триумфално спечели президентските избори, макар да не беше от двете големи утвърдени френски партии – на социалистите и на голистите. Очакванията бяха, че ще обедини около себе си широки части от средата на френското общество.
Пет години по-късно неговата победа вече не изглеждаше никак сигурна. Либералната му реформаторска политика срещаше значителна съпротива в страната. Основното обвинение срещу Макрон гласеше, че обръща внимание предимно на външната политика и не толкова на сериозните икономически и социални проблеми на страната.
Досегашният президент обяви, че иска да задвижи създаването на общи отбранителни проекти в рамките на ЕС и да подсили отбранителните капацитети на Общността. Той е привърженик на германско-френското сътрудничество в ЕС.
Вътрешнополитически смята да стартира образователна офанзива, за да подобри интеграцията на имигрантите. В същото време обещава да засили борбата срещу ислямизма и въведе по-добър контрол над приходите на мюсюлманските сдружения.
Марин Льо Пен постигна своя успех главно поради това, че последователно загърбваше имиджа на крайнодясна популистка. Кандидатката на „Националния фронт“ е за прекратяване на близките отношения с Германия, основно реформиране на ЕС и подсилването на Франция като национална държава. В средите на ЕС тя бе считана за „кошмарната кандидатка“, която може да навреди на европейското сътрудничество.
В хода на кампанията тя постепенно изостави някои от най-радикалните си искания и се концентрира основно над социални въпроси, като например увеличаването на покупателната способност на французите. Едно от обещанията ѝ гласеше, че ще повиши всички заплати с 10% и ще намали данъците върху енергията и горивата.
Дори близките контакти на партията на Льо Пен с Владимир Путин не успяха сериозно да навредят на нейния резултат.
