Видин е областта с най-висок относителен дял на лица над 65-годишна възраст – 26.4 на сто при среден дял за страната от 19.2 процента
Видин е областта с най-голяма смъртност, ниска раждаемост, висока миграция и т. н. Средната възраст във Видин е 47.2 години докато за страната е 43 години.
Средната възраст във видинските села е още по-отчайваща с 54.3 години докато средно за страната е 45.9.
Общо взето, във Видинско сме на първо място във всичко негативно и сме на последно място във всичко положително.
Към 15 юни 2011 година жителите на града са 54 218 души или поне така казва ГРАО, а НСИ оценява населението на 46 068 жители към 31.12.2013 г.
Според мен реалното население на град Видин е не повече от 25 000 в най-добрия случай 30 000 и то около Коледа и Великден.
В разцвета си град Видин през 1986-1988 година е бил около 63 000-70 000, но по-възрастните хора казват, че е стигал до 85 000-88 000.
Градовете и селата в област Видин са били в своя апогей, като са имали всички предпоставки за развитие като заводи, предприятия, фабрики и т.н.
От близките села са работили в заводите на Видин. Автобусният превоз (Държавното автомобилно предприятие – ДАП) е бил развит.
За да си отговорим всички на въпроса – защо област Видин е пред закриване, се опитах да намеря имената на фабриките, заводите, цеховете, филиалите и т. н., давали работа на всички.
Химкомбинат, химическите заводи („Видахим“ и др.) и ТЕЦ-ът
Включваше завод за изкуствени влакна, за пластмасови изделия и др. И завод за автомобилни гуми. В т. нар. завод за гуми „Видинки“ хубавото качество беше за износ, а останалите гуми бяха за местния пазар.
Гумите бяха известни в цяла България и много хора са излизали отпуски от казарамата, влизали са с предимство при лекари, уреждали са си хубави места за почивка и т. н., щом са носили нужната бройка дефицитни гуми.
В този завод е работил всеки втори видинчанин, около 9000-10 000 души.
След ерата на комунизма, съдбата на завода е ясна. Масови съкращения, огромни задължения след това приватизация за 2 стотинки и край.
Има много слухове, верни и неверни за предложения за купуване на „Химията“ от големи заводи за автомобилни гуми от типа на „Пирели“, „Фулда“ и т. н., но или тогавашния кмет на град Видин е искал пари под масата или някой от парламента оглавяван тогава от всенародния любимец, особено във област Видин – Иван Костов.
Заводът за металорежещи инструменти (Завод за режещи инструменти – ЗРИ)
Преди години видинският завод за режещи инструменти произвеждаше свредла, райбери и зенкери за вътрешния пазар и за износ, като качеството им бе сравнимо с това, в най-добрите предприятия от бранша у нас и в чужбина. Всичко беше сигурно – изпълняваше се плана, получаваха се добри заплати, хората бяха доволни… Персоналът бе около 750 човека. Заводът беше оборудван с вносни съвременни машини. За персонала на завода работеше стол за хранене.
Заводът се славеше като едно от проспериращите предприятия навремето, където работеха едни от най-добрите специалисти в града. Той бе и школа, която помогна на голяма част от преминалите през нея, да се адаптират успешно към новите реалности в живота.
Празна изоставена административна сграда от химическите заводи във Видин. Снимка: Радио Видин
Заводът за режещи инструменти, впоследствие „Видия-В“, затвори врати през 2000 г., две години след приватизацията му. През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма „Карбис“. Платени бяха 820 000 долара. В същото време само готовата продукция в складовете на завода бе за 2 500 000. Новият собственик веднага продаде част от модерните машини, предназначени за изработване на свредла, зенкери и райбери, след което достави собствени. Не е известно защо „Карбис“ се отказа от производството. Преди това ЗРИ-Видин бе единственият завод за видии в България с пазари из цял свят.
Порцелановата фабрика
През 20-те години на миналия век във Видин е имало две порцеланови фабрики „Изида“ и „Бонония“. Първият, или един от първите порцелани, произведени в България, е във фабрика „Бонония“ през 1925 г. Суровините са внасяни от чужбина. Тази фабрика работеше и при социализма, и след това я сполетя същата участ като горните два завода.
Цигарена фабрика “Дунав” (Видин-БТ)
Фабриката е с над 120-годишна история и е една от най-старите в България. Правиха някакви опити за спасяване дори и съвместно дружество „Вида-Табак“ в сръбския град Парачин, но не можа да избяга от съдбата си. През 2004 година е обявена ликвидация и отива в архивите и спомените на бившите работници и пушачи.
Държавно индустриално предприятие “Вида“ (ДИП „Вида“)
По известно като „дипа“. Предприятието съществува от 1962 година, като до 1990 година преминава през различни трансформации.
До промените през 1989 г. е най-голямото предприятие в страната за лека конфекция, с основна производствена гама мъжки и детски ризи и дамски блузи, водещо в отрасъла “Шивашка промишленост” и на територията на Югоизточна Европа.
През 1995 година фирмата е приватизирана и леко по-леко отиде в небитието.
Жалко за дипа, там шиеха доста качествени дрехи и ако не се лъжа преди години се шиеха дрехи за българския контингент в Афганистан.
Комплексът с химическите заводи във Видин в края на 70-те години. Снимка: Спомени от Народна република България
„Випом“ – помпи
Заводът за помпи във Видин е заработил в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, включително за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т. ч. и “Сигма”.
И други закрити заводи, предприятия и цехове:
Оцетна фабрика
Тухлена фабрика
Керамична фабрика – „Катюша“
Драгажен флот
Държавни угоителни стопанства
Държавно автомобилно предприятие
Държавно стопанско предприятие “Млекопреработване” (Млекоцентрала)
Държавно предприятие за зърнени храни “Септември”
Държавно индустриално предприятие “Текстилни влакна”
Държавно индустриално предприятие “Бдин”
Държавно индустриално предприятие “17 партизани”
Държавно индустриално предприятие “Украйна”
Държавно предприятие “Пренос – превоз”
Държавно земеделско стопанство
Държавно стопанско предприятие “Винпром”
Държавно стопанско предприятие “Булгарплод” “17 партизани”
Държавен машиностроителен завод “Георги Димитров” (ДМЗ)
Ремонтен технически завод – филиал на ДМЗ
Трудово-кооперативно земедeлско стопанство “Ернст Телман”
Трудово-кооперативно земеделско стопанство
Трудово-производителна кооперация “Червения септември”
Трудово-производителна кооперация “Тройка”
Трудово-производителна кооперация “Бор”
Трудово-производителна кооперация “Мир”
Окръжно предприятие “Автотранспред”
Окръжно изкупвателно предприятие
Окръжно търговско предприятие
Окръжно търговско предприятие “Топливо”
Промкомбинат “Мико Нинов”
Промкомбинат “Метал”
Промишлен комбинат “Възход”
Месокомбинат “Родопа”
Мебелен комбинат „Бдин“
Градско търговско предприятие “Здрава храна”
Градско търговско предприятие “Градска търговия”
Градската мелница
Шивашка трудово-производителна кооперация “Боян Чонос”
Шившко предприятие – „Димитър Благоев“
Хлебозавод (Градско стопанско предприятие “Хлебни изделия”)
Вакуумната фабрика за производство на консерви
Завода за строителни конструкции “Крум Бъчваров”
Стопанско предприятие “Сортови семена и посадъчен материал”
Научно-изследователски институт по млекарство
Екарисаж
Машинно-тракторна станция
СМК
БКС
СЕП
АПК
Наркооп
Обществено хранене
Водно стопанство
ДСО „Кореком
„Пристанищен комплекс ,,Видин“
СО МАТ (филиал)
Фабриката за безалкохолни напитки (Лимонадената фабрика)
Ремонтстрой
Химремонтстрой
Водстрой
Бирената фабрика
Растителна защита
Химическо чистене
Градско стопанско предприятие “Комунални услуги”
с. Кошава
МПК – Кошава
град Брегово
ДАП
Филиал на завода за помпи от Видин
Аграрно-промишлен комплекс “Тодор Петров”
с. Антимово
АПК-Златорожие
град Дунавци
Свинекомплекс
Две овцеферми
Две кравеферми
Люплна
Дърводелски цехове
АПК
Фуражен завод
Лимонадена фабрика
Построен цех за производство на Пепси но след 10 ноември всичко отиде в историята.
с. Страцимир
Месопреработвателно предприятие „Върголия“
град Кула
Птицекомбинат – филиал на „Върголия“
Завод за технически каучукови изделия – Кула
Завод „Единство“ за пресукване на коприна
Хлебозавод
Млекоцентрала
АПК
Промкомбинат
БКС
Шивашки цех
ДАП
Растителна защита
Военен завод
Сладкарски цех
Лимонадена фабрика
Дърводелски цех
Химическо чистене
Бозаджийски цех
Картонажна фабрика
Печатница
с. Цар Петрово
Филиал на шивашкия цех от Кула
с. Старопатица
Филиал на военния завод от Кула
с. Киреево
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула
с. Раковица
Леярен завод
Бивш завод за металорежещи машини „Васил Коларов“ – филиал на софийския завод
с. Бойница
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула
ТПК-Боян Чонос
с. Раброво
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула
с. Чупрене
Шивашки цех „Асен Балкански“
Цех за лимонада
Филиал на завода „Миджур“ от с. Горни Лом
Бубинажен цех
Дърводелски цех
АПК, с развито животновъдство и растениевъдство, шилеугоителен комплекс, в който са се отглеждали агнета и са изнасяни в арабските страни и Италия
МТС, състояща се от три тракторни парка в Чупрене, Търговище и Средогрив
Горско стопанство с дърводобив
ЛКМ и животновъдство
с. Горни Лом
Завод „Миджур“
град Белоградчик
Завод за телефона техника
Полимерни керемиди „Ведерник“
Мебелен завод
Завод „Ведерник“
Завод за производство на юргани
с. Ново село
Филиал на завода за помпи „Видапомп“
ТПК Ракета
Предприятие за безалкохолни напитки „Панема“
„Новоселска гъмза“
град Димово
Филиал на завода за помпи от Видин
Млекоцентрала
Военен завод
ТПК
Наркооп
АПК
ДМЗ
с. Ружинци
Содо-лимонадена фабрика
АПК
МТС
Хлебокомбинат
Това не са всички
предприятия съществували по онова време.
В селата е имало филиали на някои предприятия и цехове и във всяко едно село е имало ТКЗС-та със зеленчукови и овощни градини.
Нека да знаем, че много от заводите са имали готов пазар и в по-голямата си част пазарът е бил в СССР.
В днешно време единствено се развиват гробищните паркове. Във Видин има два гробищни парка – старото гробище и новото, а като гледам на къде вървим с пълна сила, до 10-на години ще има „най-новото гробище“ тъй като новото вече ще е запълнено.
Умиращите са два пъти повече от новородените. 90% от студентите не се връщат, а търсят препитание в града дето са учили висшето си образование, най-често в София.
Като споменах София, трябва също да спомена, че сега в Костинброд има повече заводи и предприятия от всички заводи взети заедно от Западна България.
Представете си само как един завод с 600-700 работни места ще раздвижи Видин … но на тоя етап няма как да стане и всичко е в бъдещите ни фантазии.
От vidin-online.com с малки съкращения. Оригинално заглавие „Изгубеният Видин“
