Бихте ли взели кредит, ако, вместо да плащате лихва на банката, тя ви плаща на вас? Това не е въпрос уловка или поне не точно, защото вече в изолирани случаи е факт.
Бихте ли взели кредит, ако, вместо да плащате лихва на банката, тя ви плаща на вас? Това не е въпрос уловка или поне не точно, защото вече в изолирани случаи е факт. Въведените от Европейската централна банка отрицателни (-0.2%) лихви върху средствата, които търговските банки държат при нея, в комбинация с печатането на пари дотолкова изкривяват тъканта на банковия пазар, че вече отделни кредитополучатели преминават очертанията на тази странна алтернативна вселена. В нея като античастици парите започват да имат отрицателна стойност във времето и с това да проявяват причудливи свойства – вече все по-малко някой е склонен да ти плаща, за да ползва спестяванията ти, а все по-често ти си принуден да плащаш за съхранението им – да ги дадеш с нулева и дори отрицателна доходност на някой, за когото имаш увереност, че ще ти ги върне.
Медиите жадно търсят банкови кредитополучатели, чиито заеми са били обвързани с някакъв пазарен индекс като Euribor, който е станал отрицателен, а с това и лихвите за клиента. Засега това са по-скоро единични куриози и вероятно ще си останат такива – банките имат своите начини да ограничат абсурдната за тях ситуация да кредитират на минус. Най-малкото за новите договори могат да включват клаузи за лимит от 0%, а и за настоящите вероятно ще търсят начини да компенсират с такси и юридически хватки.
И докато еврозоната изследва границите на тази паралелна реалност, в която паричната политика стига вероятно пределите си и дори ги разтяга, в периферията й България също усеща притеглянето на абсолютната нула. Макар и косвено и опосредствано (а също и благодарение и на други местни фактори), лихвите падат. Засега перспективите вноските по ипотеката ви да станат отрицателни са пренебрежими, но това не значи, че влиянието от решенията на ЕЦБ не се процежда по различни канали (през банките майки, през финансовите пазари, през поевтиняващите ДЦК…). И то си личи по
Топящите се лихви
Това особено ясно сe вижда при депозитите. Само в рамките на една година лихвите и по левовите, и по евровите новосключени депозити паднаха с малко над 1.5 процентни пункта средно за срочностите до една година. Такъв темп на спад за последно имаше при охлаждането на кредитния балон в началото на кризата, но тогава той се случваше от висока база, като средните лихвени нива през 2009 г. бяха достигнали над 8%, а за едногодишни договори при някои институции дори надвишваха 10%. Към февруари 2015 г. обаче те за пръв път за левовите депозити са под 2%, а някои от големите играчи с чужди майки свалиха офертите си за годишните депозити на нива около и дори под 1%.
Нещо повече – спадът чувствително се ускорява в последните няколко месеца, като само за първите два месеца на годината понижението е с 40-50 базисни пункта в различните срочности както при фирмените, така и при личните депозити. Разбира се, политиката на ЕЦБ трудно може да се изолира като фактор и със сигурност върху цената на привлечения ресурс има и много други чуждестранни и местни фактори. Дори конкретно за България може да се твърди и че равен по сила, ако не и по-голям, ефект има крахът на Корпоративна търговска банка. Изчезването от пазара на четвъртата по големина институция, при това такава, системно предлагаща над средните нива на лихви по депозити, благодарение на което растеше изпреварващо, неминуемо отваря пространство за понижение. Освен това изплащането на гарантираните около 3.6 млрд. лв. депозити в КТБ, които се насочиха почти изцяло към другите банки, увеличи и без това високата ликвидност на банките. А с това намали и апетита им да се борят за привличане на допълнителен ресурс.
Председателят на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов прогнозира, че лихвените проценти по депозитите наближават предела си на поевтиняване, докато по кредитите спадът ще продължи. "И заради това, че са закачени като методика към тези за депозитите, и заради конкуренцията, и заради липсата на растеж в кредитния сегмент. Това ще натисне маржа надолу и ще го стопи доста сериозно", обясни той.
Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов тенденцията на редуциране на лихвите по депозитите не е изчерпана изцяло. "Има поле за понижение на лихвите по депозитите, като то би могло да дойде основно от банките, които и сега поддържат нива, по-високи от средните за сектора. Пазарът беше хетерогенен и преди кризата около КТБ, но и след нея голяма част от разликите все още остават, като ще бъде необходимо повече време, за да бъдат допълнително редуцирани", коментира той.
Цялостното поведение на банките в сектора ще се определя от предстоящата оценка на качеството на активите, която вероятно ще се проведе в първата половина на следващата година. "Все още има банки, които, изглежда, изостават в процеса на абсорбиране на загубите от спукването на балона с цените на недвижимите имоти и рецесията в реалната икономика. Те ще се опитват да поддържат по-големи спредове между лихвите по кредити и депозити и така да натрупат допълнителни буфери, в случай че оценката на активите покаже нужда от допълнително провизиране и отписване на лоши кредити. А тази разлика може да се поддържа най-вече по линия на по-нататъшно понижение на лихвите по депозити, тъй като покачването на лихвите по кредитите ще накара клиентите да рефинансират кредитите си при по-ниски лихви при някои от банките конкуренти", прогнозира Павлов.
Това изглежда логично, още повече че на пазара вече се наблюдава тенденция на плавно понижаване и на лихвите по кредити във всички валути. При корпоративното финансиране това не се вижда толкова ясно, но там при замръзналото кредитиране често данните на БНБ са изкривени от отделни големи заеми. При ипотечните заеми обаче тенденцията е забележима и средните нива в системата спадат за година с над 60 базисни пункта до около 6.2% – най-ниските нива, откакто централната банка поддържа статистика. А на пазара вече има и оферти, които падат чувствително под 6%.
Друга индикация за изострената конкуренция в последните месеци е намаляването на такси и комисиони. То може да се види по спреда между годишния процент на разходи (ГПР), който включва всички лихвени и нелихвени разходи по обслужването на кредита, и лихвения процент. Така разликата между двете дава приблизителна оценка за банковите такси. Ако при ипотечните заеми в последните години тя се движеше в границите на 0.8-1, в последните месеци тя спада до 0.6-0.8 процентни пункта.
Борбата за кредитополучатели е логична, тъй като при отрицателна или изключително ниска доходност навсякъде по света свободните средства започват да изгарят балансите на банките и най-сериозният проблем за тях става
Управлението на свръхликвидността
За българските банки няма много избор какво да правят с привлечения в България ресурс, особено ако той е относително скъп. А за някои той все още е – докато пазарните лидери с майки от Западна Европа могат да се финансират с едногодишни депозити на нива около 1%, все още има оферти предимно от банките с местни собственици на нива над 3%. Същевременно кредитирането вече три месеца се свива и няма много опции за експанзия. Българското правителство също вече финансира голяма част от нуждите си за годината, а и доходността дори по неговите десетгодишни ДЦК е под тези, на които се финансират голяма част от банките българска и гръцка собственост. А на европейските пазари вече доходността по държавен дълг също пада, включително и до отрицателни стойности, след началото на покупките на вторичния пазар от страна на ЕЦБ (т.нар. quantitative easing).
На този фон инвестирането на всеки депозиран лев става предизвикателство. Засега българските банки все пак имат осигурено поне нулево дъно от БНБ – те могат да държат свръхрезервите си при 0% в централната банка в сравнение с -0.2% за европейските. Докато този под го има, практически отрицателни лихви не може да има – за всеки банкер ще е по-изгодно да остави свободните си средства в БНБ без доход и да минимизира загубата, вместо да ги даде на някой друг, за което да му плаща.
Донякъде парадоксално въпреки нулевата лихва на БНБ всъщност статистиката на междубанковия пазар показва в някои дни сделки с отрицателни лихви по овърнайт депозити и репо-сделки. Те са съвсем малко под нулата – обикновено -0.01%, но все пак няма яснота каква е логиката зад тях. Възможно обяснение е това да е пласиране на ликвидност във валути извън приеманите от БНБ, по които пазарните лихви са отрицателни – най-вероятно швейцарски франк, тъй като другите валути търгувани на междубанковия пазар (извън еврото) са доларът и паундът, но доходността по активите, деноминирани в тях, са на положителна територия. Така или иначе обаче става въпрос за минимални обеми, които трудно могат да окажат влияние на пазара.
Въпросът е обаче докога БНБ ще може и ще иска да поддържа нулевата лихва. Самата БНБ инвестира валутните резерви във висококачествени и високоликвидни активи. Ако всички те обаче й носят отрицателна доходност, докато централната банка приема паркиране на свободни средства при нея при 0%, самата тя ще трябва да отчете загуба. Нещо повече – чуждите банки с български поделения може да започнат да ползват арбитража между отрицателните лихви на ЕЦБ и нулевите на БНБ и да депозират свободен ресурс в Бългрия през местните дъщерни банки. Според източник на "Капитал" обаче засега това не се случва в големи мащаби. Затова и по думите на Петър Андронов, ако минималните задължителни резерви в БНБ са в рамките на обичайните размери без свръхрезерви, няма основания централната банка да въвежда отрицателни лихви.
По данни на БНБ към края на февруари свръхрезервите на банковата система са малко над 5 млрд. лв. Това обаче е след изплащането на гарантираните депозити на КТБ и след като през януари падежира глобалната емисия облигации на правителството. През март Министерството на финансите успешно пласира 3.1 млрд. евро нов дълг и участието на българските банки вероятно са постопили свръхрезервите.
Сценарият, в който БНБ предложи оферта под нулата, не е далечен на банкерите, но дори и при него възможностите за спад на лихвите за клиентите не е огромен. "Съмнявам се да стигнем до отрицателни лихви по депозитите на базово ниво. В същото време нищо чудно централната ни банка да въведе такива лихви за ресурсите, надвишаващи минималните безлихвени резерви. Тогава ще му мислим", коментира в интервю за investor.bg главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев.
Дори и без да са отрицателни обаче, ниските лихви може да доведат до един друг резултат за банковата система – отлив на депозанти и насочването им към други активи, предлагащи възможност за по-висок доход. Досега с държавната гаранция и относително високи лихви банките бяха естествено почти единствената алтернатива за спестителите.
"Най-негативният сценарий е лихвените проценти да станат твърде отрицателни, което да накара депозантите да изтеглят парите си от банките и да ги скрият под матраците или в банкови касетки или да ги инвестират в рискови активи. Като такива обикновено се считат акциите, но у нас по-вероятно е хората да "паркират" парите си в недвижими имоти", обяснява Пламен Дерменджиев, член на управителния съвет на Търговска банка Д. "При този сценарий рискът от масово теглене на депозити съществува. Поради тази причина БНБ трябва да е много внимателна в прилагането на отрицателни лихви по свръхрезервите на банките. В крайна сметка финансовата стабилност има цена и БНБ, подобно на централните банки на Швейцария, Швеция и Дания, трябва да е готова да взема тежки решения", казва той.
Засега обаче по всеобщо мнение екстремният сценарий не изглежда особено вероятен. От Уникредит Булбанк очакват ниските лихви да доведат до известно намаляване на склонността към спестяване, което да забави темпа на ръст на депозитите, но не и отлив. Всичко това, разбира се, е с уговорката, че в по-дългосрочен план е трудно да се предвиди докъде може да стигне ЕЦБ в неортодоксалните си мерки да съживи икономиката и да се пребори с дефлацията. Което може да ни отведе в някоя още по-оплетена в неизвестни измерения вселена.
Това ли е лимитът на ЕЦБ
Отрицателните лихви са малко или повече некартографирана територия. Централни банки спорадично са прибягвали до такъв инструмент, но никога в такъв мащаб. Дори и човек да не е икономически експерт обаче, интуитивно се усеща, че има нещо сбъркано в това някой да взима кредит, по който, вместо да се дължат лихви, главницата сама се стопява с времето.
Основният проблем в тази конструкция идва не от кредитополучателя (който логично би бил доволен на екзотичното предложение), а от депозанта. За да може банката да отпуска кредити при близки до нулата лихви, тя трябва да иска от хора и фирми да й предоставят парите си не просто безвъзмездно, а на загуба. За това трудно могат да се намерят икономически стимули и логично в такава ситуация има опасност парите просто да почнат да напускат банковата система и да се насочват към каквото и да е друго.
"Това не се е случило. Все още. Обаче, тъй като голямата част от покупките на активи от страна на ЕЦБ тепърва предстои, движението към отрицателни номинални лихви едва започва. В някой момент пренасочването към банкнотите ще започне и тогава пределите на паричната политика ще станат по-ясни", пише от Bloomberg Ръсел Непер, специалист по пазарна история, който от няколко години предупреждава за опасността от дефлация.
Разбира се, чисто рационално депозантите би трябвало да се вълнуват не от номиналните, а от реалните лихвени проценти. "Отрицателни са номиналните лихви, но реалните може да са положителни при наличието на по-голяма дефлация. Всъщност отрицателните лихви са един от основните инструменти на ЕЦБ в борбата й с дефлацията. Струва ми се, че рисковете са оценени добре и ЕЦБ знае какво прави", обяснява Пламен Дерменджиев от Търговска банка Д, който е и преподавател по банково дело в УНСС. В действителност обаче преминаването в отрицателна територия дори и при дефлация има чисто психологически ефект, който трудно може да се предвиди, още повече че няма много исторически данни.
Другият рисков момент е, че с отрицателните лихви ЕЦБ може да не постигне търсената цел да раздвижи кредитирането. Нормално в такива условия, вместо да отпускат заеми на загуба, банките биха затегнали кредитните условия. И в търсене на някаква доходност да се насочат към всевъзможни рискови активи, като с това надуят балони на най-неочаквани места. Затова и притеснението на много анализатори е, че ЕЦБ може да е много по-близо до границите на възможностите си, отколкото се предполага. Надеждата е, че централната банка ще може да калкулира добре всички тези неизвестни и ще знае как точно да навигира по непознатия път и че ще може да набие спирачките, ако отпред изникне пропаст. Нещо, което досега през кризата не са доказали, че им е силната страна.
Capital
