Има паметни дни и години в най-новата история на Горна Оряховица, предопределили за десетилетия напред съдбата, икономическото развитие и просперитет на града. Такъв ден е 29 март 1925 – датата, на която Горна Оряховица официално става столица на Първия български мострен панаир, а край града е открито Аеропристанището. Началото на въздухоплаването над Горна Оряховица трябва да се търси още по време на Първата световна война, когато германското военно командване създава „аеродрум” за нуждите на своята авиация в землището на града ни. Следващите години в района се осъществяват десетки демонстративни и товарни полети. През септември 1916 г. в района на местността Камъка пада и изгаря огромен немски разузнавателен цепелин. Загиналите пилоти са погребани в отделен парцел на градското гробище. До края на войната край Горна Оряховица се разбива и военен германски самолет. По време на масовата железничарска стачка през 1919-1920 година за първи път на гражданската авиация се налага да изпълнява и пощенска служба. Две години по-късно, през 1922 г., част от Министерството на железниците, пощите и телеграфите се преобразува в дирекция Въздухоплаване. За първи директор е назначен долнооряховчанинът Асен Агов, който има важен принос за изграждането на горнооряховското летище.
В деня на откриването освен двата самолета от Божурище, в града пристига и Пеню Попкръстев – един от първите летци, участвали в Балканската война и тогавашен директор на дирекция Въздухоплаване. На 1 януари 1926 г., на територията на аеропорта в Горна Оряховица, е открита четвъртата в България метеорологична станция. През 1931 г. започва строителството на първото приемно здание на аерогара Горна Оряховица, която се използва за граждански цели, пренос на поща и като резервна полоса за граждански полети. От 1935 г. е поставено началото на изкупуването на земеделски земи, определени за разширяване на летището. След падане клаузите на Ньойския договор и подписването на Солунското споразумение, през 1938 г. започва официалното създаване на първите военни летища в България, между които е и това в Горна Оряховица. В този район се базира Четвърти армейски смесен военен орляк, който по-късно преминава в армейски въздушен полк с пет ята. В годините на Втората световна война тук са базирани и структури за противовъздушна отбрана и въздушна предупредителна служба.
На 24 април 1948 г. е открита третата в страната въздушна линия за гражданска авиация София – Горна Оряховица. По-късно горнооряховската аерогара започва да обслужва линията Горна Оряховица – Варна – Бургас. Започва изграждането и на втората бетонова писта край с. Поликраище, която приема самолети от най-малък пътнически тип ИЛ-14. В периода 1969-1973 г. на летището се изгражда нова полоса за излитане и кацане с обща дължина 2450 м и ширина 45 м, както и пътека за рулиране с бетонно покритие. Това позволява кацането на бързи и удобни самолети от типа на ИЛ-18, ТУ-134 и ТУ-154.
През 1978 г. е открита новата сграда на летище Горна Оряховица с административна част, пътнически терминал и нов перон, който позволява едновременно паркиране на два тежки, два средни и един лек тип самолети. Започват изпълненията на карго полети до Централна и Западна Европа, бившия Съветски съюз, Африка и Близкия изток. През 1991 г. летището става дъщерна фирма на БГА „Балкан“ и в края на годината се обособява като ЕООД. Две години по-късно от Министерството на транспорта разрешават международни полети от български авиопревозвачи, а от 1995 г. към летището е разкрит граничен контролно-пропускателен пункт. През 1996-1997 г. летището е преоборудвано с нови системи за управление, въздушно движение и осигуряване на полетите. Внедрява се високоинтензивна система първа категория за кацане и излитане през нощта и деня, при намалена видимост и пълно метеорологично оборудване.
