Износът преобрази Китай. Ако през 1990 г. тази страна даваше 3% от световното производство на стоки, то сега нейният дял е почти една четвърт, а икономиката й е втора след САЩ.
Китай дава около 80% от световното производство на климатици, 70% от мобилните телефони и 60% от обувките.
Но напоследък много се коментира, че двигателят на китайския ръст достигна пределите на възможностите си и икономиката се забавя (ръст около 7% годишно), така че щафетата на глобалното производство ще премине към други страни. Тези, които мислят така, може да не се окажат прави, смята Economist.
Фактът, че заплатите на китайците растат и евтиният труд преминава към други азиатски страни, само укрепва позициите на фабриките в „Азия” като цяло, твърди списанието. Китай има три предимства:
Първо, той се придържа към производството с ниски разходи, въпреки че се възползва от дейности с по-висока стойност. Неговият дял в производството на облекло всъщност нарасна от 42.6% през 2011 на 43.1% през 2013. Освен това вече произвежда по-голямата част от необходимите компоненти. Световната банка откри, че делът на вносните компоненти в китайския износ е намалял от 60% в средата на 90-те до около 35% днес. Китай се слави със своите клъстери от доставчици, както и с отличната си или подобряваща се инфраструктура. Фирмите използват автоматизация, за да компенсират ефекта от повишаващите се заплати.
Второто предимство на Китай е самата Фабрика „Азия”. Наистина някои производства с ниски разходи напуснаха Китай и се преместиха към други страни в Югоизточна Азия. Този процес има тъмна страна. Миналата година стана ясно, че 30% от работниците в производството на електроника в Малайзия са принудително заети. Но докато Samsung, Microsoft и Toyota се преместват към Мианмар и Филипините, това води до създаване на регионална верига на доставки, в чийто център е Китай.
Третото предимство е увеличеното търсене в самия Китай.
Това са добри новини за Югоизточна Азия, но лоши за останалия развиващ се свят. Производството вероятно вече не може да осигури на страните ръст на заетостта и доходи, както преди. Ако в миналото нискоквалифицираните жители на селата се отправяха към градовете и се получаваше ръст на производителността, то сега заради технологичните промени са необходими все по-малко работници във фабриките.
Китай и неговите съседи вероятни ще бъдат последните страни, които ще се изкачат по стълбицата на развитието просто защото са намерили работа на неквалифицирани хора и произвеждат евтино, се казва в статията.
Това не означава, че износът вече не е начин за процъфтяване, а само, че производството представа да е основен двигател за развитието. Правителството е принудено да се осланя и на други сектори – селското стопанство и услугите. Вече не е възможно Китай да се конкурира само с евтина работна сила.
В новия свят, ако една страна иска да се развива, тя трябва да участва по-активно на пазара на услуга, а когато изгражда инфраструктура да обръща не по-малко внимание на оптичната мрежа, отколкото на магистрали, заключава списанието.
________________________________________
В България минималната работна заплата от 130 евро е по-ниска, отколкото в някои провинции на Китай. Този факт беше оповестен от заместник-председателя на европейските синдикати Патрик Ичерт на конференцията за възстановяване на социалния диалог в Брюксел и цитиран широко от много медии. Всъщност минималната заплата в България е 184 евро (360 лв.). Тя ще се увеличи на 380 лв. от 1 юли. По данни на МТСП 273 хиляди са се осигурявали на МРЗ в края на миналата година (тогава 340 лв.).
В Китай няма единна минимална заплата. Тя варира от 800 до 1800 юана. Смята се, че най-ниската надница е средно 1.20 долара на час (около 200 долара месечно).
