Националисти от няколко балкански страни отдавна обвиняват албанските лидери, че кроят планове за „Велика Албания” и искат да анексират части от територията на съседни държави. Албанските политици от своя страна открай време отхвърлят тези обвинения като несъстоятелни.
Напоследък обаче редица лидери в региона отново се връщат към националистическата реторика – най-вече защото влиянието на ЕС на Балканите отслабва, а и поради възраждането на някои стари конфликти. Преди няколко дни албанският премиер Еди Рама, когото смятат за умерен политик, предупреди европейците, че ако опцията за приемане на страната му в ЕС отпадне, той не изключва възможността за междудържавен съюз с Косово. На следващия ден президентът на Косово Хашим Тачи заяви, че според него „всички албанци в региона трябва да живеят в една-единствена, обединена държава”, ако ЕС затвори вратите си за тях. В отговор на запитване на Дойче Веле косовският лидер ревизира думите си. И посочи, че темата за „Велика Албания” е изобретение на Белград, чрез което се оправдават стремежите към „Велика Сърбия”.
“Сърбия трябва да бъде поставена на място”
Председателят на албанския национален съвет в Сърбия Йонуз Муслиу подгря допълнително дискусията с мнението си, че албанските населени места в Сърбия – Буяновац, Прешево и Медведжа – също трябва да се присъединят към Косово и Албания. “Сърбия трябва да бъде благодарна”, че албанците не искат още повече територия, каза той. Бившият предводител на косовските бунтовници Рамуш Харадинай също твърди, че “Сърбия трябва да бъде поставена на място”.
В Белград вдигнаха тревога. Медиите, които са до голяма степен под влиянието на правителството, веднага атакуваха албанските политици и за пореден път изровиха спомените за Косовската война, завършила преди 18 години. Сръбският премиер Александър Вучич, бивш ултранационалист, преминал по-късно на европейски позиции, призова към спокойствие, но редом с това подхвърли, че в Брюксел щели да го обесят на първия телеграфен стълб, ако си позволи да прави подобни изявления за Велика Сърбия. А сръбският външен министър Дачич заяви, че ЕС, САЩ и Великобритания “ще бъдат пряко отговорни”, ако албанците продължат да предявяват териториални претенции. “За щастие, всичко това са просто сладки сънища. Нека обаче не забравяме, че разстоянието от съня до кошмара е само една крачка”, каза Дачич.
Западът отначало реагира сдържано. Миналата седмица обаче еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан възрази срещу посланията на албанските лидери и каза, че те много бързо могат да се обърнат срещу авторите си. Изявленията за някаква промяна на границите „са неприемливи и повече от ненужни и контрапродуктивни”, каза Хан.
Независимо от гнева на Белград, международните наблюдатели не вярват, че албанците ще се опитат да обединят своите територии чрез насилие или по пътя на дипломацията. Провокативните изявления вероятно се правят с поглед към тазгодишните избори в Косово и Албания, посочват експерти пред ДВ.
Приказките за обединяване на албанците са нещо като „наркотично бълнуване”, твърди Фредерик Веслау от Европейския съвет за външни отношения. Независимо от това обаче те вършат добра работа както на редица албански, така и на неалбански политици, които искат да съберат повече подкрепа. “Плашилото “Велика Албания” периодически се използва от албанските лидери, но и от други политици на Западните Балкани”, казва Веслау. „В зависимост от политическите цели, „Велика Албания” може да се представя или като мечта на всички албанци, или пък като голяма заплаха от страна на албанския национализъм – както я тълкуват сърбите и македонците.”
В действителност политическият дневен ред в Прищина и в Тирана изобщо не е толкова сходен, колкото изглежда на пръв поглед, припомня Веслау. Да не говорим, че идеята за обединяване на всички албанци наистина притежава известна емоционална привлекателност, но повечето избиратели не биха подкрепили с действията си осъществяването на тази цел, обяснява експертът.
“Приказките за “Велика Албания” са опасни”
Неотдавнашните изявления на Рама и Тачи “не бива да се приемат толкова сериозно”, смята и роденият в Косово Ердоан Шиполи, заместник-декан на Факултета по публични и международни отношения в Международния университет във Вирджиния.
“С подобни изявления албанските лидери се опитват да привлекат повече националисти на своя страна”, казва той за ДВ. “Непрекъснато се твърди, че албанските политици са купени или от САЩ, или от ЕС, че изпълняват нарежданията на еди коя си страна или група. Тъй че по този начин те просто се опитват да покажат, че също са патриоти”.
“По мои впечатления повечето албанци все пак смятат, че най-лесно ще се обединят под чадъра на ЕС”, обобщава експертът. Според него албанците са наясно, че би било много трудно, ако не и невъзможно, да изберат лидер на Великата Албания, камо ли пък такова образувание наистина да сработи. Независимо от това и Шиполи смята, че приказките за „Велика Албания” са опасни. Хората в региона за изтощени от корупцията и безработицата. Прозападно настроените албанци смятат, че ЕС не съумява да защити интересите им в Македония и в Сърбия, косоварите пък са гневни на Евросъюза, че не им разрешава да пътуват без визи. На фона на всичко това надигането на национализма е обяснимо, казва Шиполи и заключава: “В момента идеята за „Велика Албания” още няма достатъчно подкрепа, но ако ЕС и занапред загърбва албанците, и в частност Косово, това положение може и да се промени”.
