Между 2013 г. и 2014 г., България видя една от най-големите и най-успешните си банки разрушени от трио на една корумпирана съдебна система, корумпирани медии, и корумпирани държавни служители в класическа схема за корпоративни набези.
Корпоративна Търговска Банка (“КТБ” или “Corpbank”) заеми и инвестиции, съставлщваше десет процента от БВП на страната. Банката имаше директно участие в растежа на икономиката. Това е първата банка в България, използвала западен стил на работа, предприемачески модел, давайки заеми на и инвестирайки в малки предприятия.
И все пак, поради схемата за корпоративни набези, банката е в крайна сметка затворена, нейните активи – откраднати, и вложителите загубили несметни количества от спестяванията си. Корпоративните нападатели са избягали с активите.
Корпоративни набези се отнася за незаконно завземане на бизнес, манипулирайки държавната власт.
“Нападателите – грабители” са хора, които обикновено работят в бизнеса, но и заемат държавни постове във властта, като това им дава достъп до държавни ресурси, които са необходими за извършване на схемата. Корпоративни набези е обичайно да се наблюдават в Русия, но на практика този модел се е разпространил и в други страни от бившия съветски блок.
В случая на КТБ, схемата за корпоративни набези беше извършена от бизнесменът и депутат Делян Пеевски, подпомогнат от кабинета на българския главен прокурор и от Българската народна банка, която е централната банка на страната – българският еквивалент на Федералния резерв на САЩ.
Едно класическо корпоративно нападение обикновено се състои от три основни компонента: изфабрикувани обвинения, “черен PR” кампания, както и оказване на неправомерно влияние от страна на регулаторната система.
В случая на КТБ, собственикът на банката, предприемачът и основател на Цветан Василев, попадна под прицела на схемата със заповед за арест – обвинен в опит за убийство на същия човек, който стои зад корпоративното нападение, подложен на масивна отрицателна медийна кампания и в крайна сметка принуден да предаде контрола на банката на Българската Народна Банка – държавният регулаторен орган, който осъществява надзор на банките.
Изфабрикувани обвинения,
Корпоративният набег започва с изфабрикувани или поръчани наказателни производства.
В тези ситуации, престъпниците плащат на съдия или прокурор да издаде заповед за обиск и заповед за арест на собственика на фирмата. Това може да доведе до собственикът на фирмата да бъде арестуван, като това го прави неспособен да се защитава от измислените обвинения срещу него, през останалото време от нападението.
Съдиите и прокурорите са платени за услугите си в тези видове схеми.
Нападателят обикновено взима контрола на набелязания бизнес, използвайки нелегитимна съдебна заповед, получена с помощта на корупционни средства, като подкуп. Понякога, нападателят използва претекст за изпълнение на заповед за обиск на бизнеса, за да се домогне до корпоративни документи, които след това фалшифицира, за да поеме контрола над компанията и нейните активи.
В случай на КТБ, изфабрикуваните обвинения са били широко използвани.
Първо, Василев бе обвинен, че се опитва да оркестрира заговор за убийство срещу Пеевски. Тези твърдения скоро бяха оттеглени, след като бяха обявени.
Второ, Василев бе официално обвинен в присвояване, в кражба на големи суми пари от неговата банка. Обвинението, в което се съдържа малко информация за това как той провежда присвояването, просто предполага, че той краде парите в реални торби с ръка.
Трето, допълнително обвинение бе подадени срещу Василев, в което се посочва, че той е бил ръководител на организирана престъпна група, заедно с осемнадесет други, включително и банкови служители и външни одитори. Отново, обвиненията са подкрепени с никакви доказателства.
И все пак не е необходимо доказателство за втория компонент на кампанията за корпоративна набези: “Черен PR”
Престъпниците разпространяват фалшифицирана информация на медиите, които често я възприемат за достоверна, тъй като идва от правителствен източник. Докладите им утвърждават фалшивите обвинения, като така общественото мнение се обръща срещу мишената.
Повече от 1000 новини, свързани с Василев и КТБ бяха публикувани за дванадесет дневен период между 12 юни и 24 юни 2014 г. Повечето от докладите бяха публикувани в медии, собственост на Делян Пеевски.
Оказване на неправомерно влияние от регулаторната система
В повечето страни, банките са строго регулирани. В България, това със сигурност е така.
И все пак България е известна със своята корупция. Добре документирано от международни експерти е, че българското правителство се управлява от организираната престъпност, или от “Българската Мафия”.
Последната част от схемата за корпоративни набези е неправомерното влияние от регулаторен орган. Това се постига чрез напрягането на политическата власт от мафията и нападателите на провежданата схема.
Тъй като регулаторните органи притежават значителна власт върху фирми, тези органи могат да направят заключения, които да доведат до закриване на фирмите и / или до изземването на активите на дружествата, като следжтвие на всяко предполагаемо закононарушение. В случай на корпоративни набези, след като активите са иззети, корумпирани регулаторни служители често насочват тези активи към нападателите, провеждащи схемата.
В случай на КТБ, корумпираното българското правителство, в крайна сметка, иззема контрол върху банката и нейните активи. Нейните инвестиционни дружества, пари и активи са били раздадени на Пеевски и неговите партньори в тази схема за корпоративни набези.
Изграждането на КТБ
Между 2000 и 2003 г., Василев е председател на УС и изпълнителен директор на КТБ. През 2003 г. той става собственик, чрез усвояване на мажоритарния дял от акции.
Василев превръща КТБ едновременно в институция обслужваща вложители и инвестиционна банка (комбинацията от двете е забранена в САЩ съгласно закона за Glass-Steagall).
Василев променя културата и бизнес модела на банката като раздава заеми на и инвестира в колеги предприемачи. Той работи конструктивно с нововъзникващи индустрии за обезпечаване на техните активи, предлагайки кредитни линии и заемайки капиталови позиции. Често срещано на запад, но никоя друга банка в България не е възприемала този подход.
До 2014 г. КТБ е четвъртата по големина банка в България. В един момент, ефектът, който дейността на банката има в страната е отговорен за 10% от БВП на България.
Сделката Vivacom
През 2012 г. Василев е купил дял в Българската телекомуникационна компания (Vivacom). Тя е най-голямата телекомуникационна компания в България, лидер на пазара на стационарни телефони, мобилни телефони, интернет достъп, радио и телевизия.
Докато Vivacom се разглежда като хитър инвестиции за КТБ, тя също прави банката мишена.
Закупуването му сложи КТБ и Василев категорично в мерника на Пеевски. Водената от Пеевски корпоративна атака на КТБ имаше за цел да открадне контрола на Vivacom, както и други активи на КТБ.
Кой е Делян Пеевски?
В началото на 2000 г., Василев срещнал за първи път Пеевски като млад българин –работещ за младежката секция на политическата партия на Царя.
По време на кариерата си, Пеевски ще служи като депутат, ръководител на Националната служба за сигурност (за само за един ден, поради големия обществен протест) и като следовател.
Използвайки заеми от КТБ, Пеевски финансира редица фирми, които действително са собственост на майка му, но реална собственост на Пеевски. Дългът му към банката започва да се увеличава. До края на 2013 г., дългът на Пеевски достигна приблизително 200 милиона €.
Вместо да плаща дълга си към банката, Пеевски поисква процент от всички предприятия на Василев. Спорът между двамата ескалира. През май 2014 г. Василев получава информация, че Пеевски може да планира заговор да го убие. Когато чува новината, Василев подава наказателна жалба в Австрия, където Пеевски поддържа свой дом.
На 13 юни 2014 г., в развой на събитията, българският главен прокурор публично обяви, че властите са арестували трима души в подозрение за заговор за убийството на Пеевски. Прокурорът заявява, че Василев ще бъде разследван във връзка с делото, което намеква, че Василев е бил зад заговора за убийството на Пеевски.
Българските медии, включително и тези, контролирани от Пеевски, широко отразяваха тези твърдения. Един пример: „Телеграф“, таблоид собственост на Пеевски, публикува история на първа страница със заглавие “Шефът на КТБ поръчал убийството на Пеевски. Трима мъже са арестувани..”
Пет дни след анонса на прокурората и четири дни след заглавието във вестника на Пеевски, на 18 юни прокурорът призна, че не е имало действителен заговор за убийство на Пеевски.
Крахът на КТБ
Дни след като българската прокуратура съобщи за подозренията си за опита за убийство и Пеевски публикува историята сред неговите вестници, българските правораздаващи органи извършват обиски на няколко офиси, използвани от Василев и КТБ.
Обиските са били излъчвани на живо по българските телевизии, собственост на Пеевски.
Пеевски продължава черната си PR кампания срещу Василев, използвайки медийната си империя, Пеевски публикува статии обвиняващи Василев в кражба на повече от $ 1 милиард от банката.
Въпреки че Василев бе оправдан от прокуратурата, накърняването на репутацията му и тази на банката беше вече направено.
Наказателните обвинения срещу Василев, както и медийните истории и живи телевизионни предавания са два от трите основни хода – изфабрикувани обвинения и черен PR – на престъпна схема за корпоративни грабежи.
Единственият ход, който оставаше беше неправомерното използване на власт от регулаторната система.
Тичане на брега
Медийните репортажи предизвикаха паника сред КТБ вложителите.
Според един източник, “Тези публични и сензационни твърдения за убийство и финансови злодеяния, предсказуемо причиниха масовото източване на КТБ.” В седемдневен период между 13 юни и 20-ти (периода в който прокурорът публично обвини и след това отмени обвиненията срещу Василев), вложителите на КТБ изтеглят 20% от всички активи на банката.
По време на източването на банката Василев се опитал да преговаря с подуправителят Българската народна банка (БНБ), за да се опита да получи помощ за банката си от БНБ. По време на преговорите медиите съобщават подозрения, които бяха потвърдени от прокурори, в които се твърди, че заместник-управителят на БНБ извършва нарушения по време на преговорите с Василев.
На 20 юни 2014 г. КТБ бе поставена под специален надзор от БНБ. Вместо да се заеме с обмисляне на опции за рекапитализация, парламентът отхвърля разработен от акционерите на КТБ план за спасяване банката през ноември 2014 година.
Два дни по-късно, БНБ обяви, че ще национализира (поеме) КТБ. На 29 юни, Комисията на ЕС по отношение на българските банки обяви план за подкрепа на ликвидността, където България се съгласи да предостави държавни депозити на кредитни институции с падеж от пет месеца. БНБ помогна на други проблемни банки, но отказа да осигури подкрепа на КТБ по този план.
Наказателни обвинения срещу Василев
И накрая, на 28 юли 2014 г. българският главен прокурор обвинен Василев в присвояване на повече от 200 милиона български лева (еквивалентно на приблизително 105 милиона €) от банката. Правителството иска съдействие от Интерпол за международна заповед за ареста му.
Обвиненията произлезли от главния прокурор нямат предоставени подробности около начина, по който Василев извършва присвояване. Прокурорът не предоставя подкрепящи тезата му доказателства в обвинителните документи. Твърденията се основават на предположението, че Василев просто изнася парите (105 милиона €) в торби използвайки ръцете си.
По този начин, обвиненията са изобразени в медиите: историята на корицата на Телеграф на Пеевски относно 11-ти юли 2014 описва Василев с куфар, пълен с пари, падащи извън него и голямо заглавие посочва “Василев източи 3,5 милиарда от КТБ.”. Историята е публикувана повече от две седмици, преди да са били повдигнати обвиненията, тъй като прокурорът подава информация за обвиненията към медиите на Пеевски.
Според обвиненията, Василев е откраднал парите между декември 2011 г. и юни 2014 г. Въпреки това, одити на банката за този период не откриват доказателства, че големи суми пари са изчезнали. Авторитетни международни компании като KPMG бяха сред одиторите на КТБ.
Дори и Българската народна банка през 2013 г. заключи, че общото финансово състояние на банката е добро. На 30 май, 2014 г., Moody’s обяви, че банката има “солидни буфери на ликвидност.”
През 2016 г. българската прокуратура издава допълнителни обвинения срещу Василев, в които се твърди, че той е бил начело на организирана престъпна група за присвояване на средства от Corpbank.
Експертите, които са следели този случай са заключили, че наказателните обвинения и заповеди за арест са били просто друга част от схемата за корпоративни набези, която се проведе срещу Василев и КТБ.
На 6 ноември 2014 г. Българската народна банка официално отне лиценза на КТБ. Акционерите се опитаха да търцят правата си в съда по този въпрос, но Върховният административен съд отказа да започне съдебния процес.
В резултат на това банката спира да функционира. Пеевски избягва изплащането на дълга си. Повечето от фирмите, финансирани от КТБ изчезват. Много от тях са поети от Пеевски и неговите търговски партньори.
Днес, Василев и съпругата му живеят в Сърбия, съсед на България, с която тя няма договор за екстрадиция.
