Интересът на служебния кабинет към концесиите е очевиден. След като прекрати процедурата за „Летище София“, правителството на Огнян Герджиков се зае със задачата да събере забавените плащания по концесионните договори в енергетиката. Реакцията може да се смята и като продължение на отзвука от протестите за неизплатени възнаграждения на работещите в мина „Оброчище“. На 30 март служебният енергиен министър Николай Павлов обяви, че започва действия за събиране на всички забавени концесионни възнаграждения в сектора. Почти месец по-късно държавната хазна набъбна с близо 12 млн. лв., изплатени основно от две дружества.
Най-голям дял от тези плащания има държавната „Мини Марица-изток“ ЕАД, която е погасила над 9 млн. лв. задължения към бюджета, натрупани в периода 2009 – 2016 година. Дружеството „Въгледобив Бобов дол“ от групата на бизнесмена Христо Ковачки пък е изчистило 2, 8 млн. лв., които се отнасят до същия период. От Министерството на енергетиката поясниха за „Икономист“, че става дума за дължими суми за концесионни плащания и ДДС до момента.
Кой какво дължи още
Базираната в Раднево държавна компания има да дава още 520 000 лв. по концесионния си договор, които се отнасят до първото тримесечие на тази година. Все още дължат и „Въгледобив Бобов дол“ – 231 088 лв, мина „Бели брег“ – 39 311,20 лв., мина „Станянци“ – 28 533,30 лв., както и „Фундаментал“ – 11 917 лв. – все фирми от групата на Христо Ковачки.
Повечето от тях традиционно бавят плащанията си и се стремят към разсрочване на дължимото. Мините му са непресъхващ извор на социално напрежение, тъй като бизнесменът бави дължимото и към персонала. През миналата година общата задлъжнялост само на „Въгледобив Бобов дол“ е в размер на 212 млн. лв., която е формирана от вземания на държава, банки, доставчици и работници. Нашумялата в последните месеци с протестите на служителите си фирма „Евроманган“, която е концесионер на мангановото находище в село Оброчище, има да дава на държавата около 300 000 лв. концесионна такса към април тази година.
Останалите, които не са платили навреме вноските си, са концесионери по договори за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали, като най-голямо задължение от тази група има „Пътища и мостове“ за находището в Суворово, която има да дава 104 765 лв.
Какво следва
Към момента общите дългове на всички компании, които имат концесионни договори с концедент Министерството на енергетиката са за приблизително 1 млн. лева. Тази сума е формирана от неустойки за ненавременно плащане и от неизпълнение на задължения по концесионните договори.
Според енергийното министерство договори за метални и индустриални полезни изкопаеми се изпълнявали своевременно, а забавянията се получавали при концесиите за добив на въглища, строителни и скалнооблицовъчни материали. Сега енергийното ведомство е разпратило покани за доброволно изпълнение. От ведомството съобщават, че има и инициирани процедури за събиране на вземания по съдебен ред, но отказват да съобщят към кои концесионери се прилага тази последна мярка.
Колкото повече, толкова по-малко
Министерството на енергетиката отчита повече от 23% ръст на събираемостта на приходите от концесии през първите три месеца на тази година спрямо същия период на 2016 г. Планираните приходи от концесии, утвърдени със Закона за държавния бюджет, както през 2016, така и през 2017 г., са в размер на 34 млн. лв. Данните сочат, че до края на март тази година са събрани 27, 6 млн. лв.– или 81,43 на сто от планираното, за разлика от първото тримесечие на 2016 г., когато са събрани 19 869 274 лева – 58,4 процента от предвиденото. За сравнение обаче, отново по данни на ведомството, през 2014 година от концесионни плащания са събрани 70,9 млн. лева при действащи 498 договора за добив на подземни богатства. През 2013 г. пък приходите са 87,6 млн. лева от общо 485 концесии. Сега договорите, по които концедент е енергийното министерство, са над 500.
Постъпленията от концесии представляват най-голям дял от общо събраните приходи от Министерството на енергетиката за първото тримесечие и са 53 на сто от всички.
Държавният длъжник
Държавното дружество „Мини Марица-изток“, което добива и снабдява с въглища централите от Маришкия басейн – държавната ТЕЦ „Марица изток-2“, както и американските „Марица изток-1“ и „Марица изток-3“, отдавна е в незавидно финансово състояние. Проблемите пред въгледобивната компания започнаха, след като американските ТЕЦ отказаха плащания за доставени от мината въглища. Сумата на дълга достигна до 364 млн. лв. и сериозно затрудни работата на мината. Спорът бе разрешен през пролетта на 2016 г., когато НЕК плати на централите произведената от тях електроенергия съгласно дългосрочните договори за изкупуване. В замяна падна цената на произвеждания от тях ток.
Въпреки това за миналата година приходите на мините намаляват с 54,5 млн. лева в сравнение с 2015 г., когато са били 535,6 млн. лв. За същата 2016 година най-голямата миннодобивна компания има несъбрани вземания за общо 141,5 млн. лв., от които 123,8 млн. лв. дължи държавната ТЕЦ „Марица изток-2″.
Златото дава най-много
Най-голям относителен дял в концесионните приходи идва от златното находище в Челопеч. „Дънди прешъс металс“ осигурява над 15 на сто от всички концесионни възнаграждения, събирани от държавата. Голям дял в бюджета осигурява и медното находище „Елаците“ в Асарел. Общо над 20 от договорите за добив на подземни богатства са за метални изкопаеми, около 80 – за неметални (индустриални минерали), 20 – за проучване и добив на петрол и газ, 19 – за твърди горива, и над 360 – за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали. На концесия подлежат и морските плажове, изворите за добив на минерални води, както и язовири. Според данните от Националния концесионен регистър броят на държавните концесии у нас е 736, на общинските – 1148.
